Здравейте! Да споделя - Кристина не обича да се вози в кола и всяко пътуване с нея е мъчение, сакаш...ако не преувеличавам...Плаче, тръшка се и накрая омаламощена заспива. Ние днес бяхме екстремисти - отидохме до Шипково /Троянско/ и се върнахме с баба ми с малката Кристина /за пръв път я возих толкова далеч/. Нямах условия да ида за повече дни, а другата ми баба не е много добре и исках да идем до там. Страхувах се да не се отрази зле на Кристина. Но пътя до там е 2 часа, съответно толкова и обратно. И през делничен ден няма никой на пътя, екстра беше. На отиване падна един голям рев - ей, това дете или не обича да се вози в кола или столчето и е неудобно. По вероятно второто. Уж гледахме хубаво и сигурно столче - Макси Кози. Изкуствена материя
, супер неудобно, всеки път се изпотява зверски, незнам вече кво да правя. Страх я беше в тунелите и когато стигнахме един второстепенен път, без коли баба ми я гушна, противно на всички правила
и детето заспа....После я сложиме пак в столчето....Измъчи се горкото. Кво да правя с това возене
Когато стигнахме обаче, за мое учудване детето беше супер свежо, зарадва се на баща ми, който в момента е на село, подиша свеж въздух, нахрани се като змей и поспа още един час след обяд, разходи се доста. Беше в прекрасно настроение. Явно аз прекалено се притеснявам, а всъщност децата доста по-лесно от нас преживяват някои неща. Аз рисувах едни драми, а то порева и после сякаш никога не беше плакала
Навръщане беше доста по-добре, спа един час на тръгване, после беше кротка в столчето почти до края. Баба ми пя, прави се на клоун, кво ли не, играчки. Явно това е начин, но на отиване не действаше. Но определено тя има проблем със столчето. Не ми се мисли като тъгнем на по-дълъг път как ще е
Не искам да плаче и да изглежда толкова омаламощена...А повечето деца обичат да се возят в кола.
Ей такива преживявания днес.
Поздрави на всички!