На 3 юли трябваше да се роди така очакваната ни първа рожба... Трябваше да сме най-щастливите родители на земята... Ако знае човек кога и какво ще му поднесе живота...Болката е неописуема. Съчувствам на всички родители преживели загуба, това е едно от най-лошите неща, които могат да споходят човек. Бебето ни се роди мъртво 45 дни преди термин. Установиха, че няма сърдечна дейност на една от консултациите, точно когато и трябваше да ми издадат болничния за майчинство. Така и не бях разбрала, че нещо с него не е наред. През цялата бременност се чувствах страхотно, кръвно и албумин бяха наред. Постъпих в родилно за предизвикване на раждане, бебчето се роди много мъничко – 1340 кг., 41 см. Лекарите казаха, че причината за смъртта е или малформация на плода или задушаване в пъпната връв. Последното отпадна като вариант при раждането. Преди седмица отидох да взема протокола от аутопсията, бебето е било здраво, а като причина за смъртта пишеше „вътрематочна асфикция”, т.е. както го обясни лекаря не е достигал достатъчно кислород и то се е опитало да диша. Така и не можа да ми обясни причината за този недостиг на кислород, плацентата и пъпната връв били в норма. И аз го попитах „ами ако се случи отново”, получих най-тъпия отговор, който беше „айде стига с тези черни мисли”. Искам да попитам тези, които са преживели подобно нещо, какво да правя аз от тук на сетне? Като изследвания имам в пред вид. Не искам втори път бебето ми да умре и ще направя всичко, което зависи от мен. Извинявам се за дългия пост и благодаря предварително на отговорилите