Абе, момичета, има ли такова нещо като психогенен стерилитет?!
От близо 5 години отитваме, забременях веднъж-загубих го в 6-7 седмица, пих Клостили 3-4 пъти досега, лекувах хламидии, правих цветна снимка, фоликулът веднъж не се спука- хоп, ЛУФ  синдром, хормони (1. висок пролактин-неспазени условията за вземане на  кръв;  2. ФСХ -2 единици над горната граница,на следващия цикъл - ФСХ на горната граница), антифосфолипидни антитела-веднъж над нормата, веднъж -ОК, спермограма - нормозооспермия.
А как ми е писнало всички да ми повтарят- "Успокой се и ще стане".
Сегашния ми доктор все ми повтаря: "Като те гледам - психогенен стерилитет". Хубаво бе, мама му стара, ама предишния път ми каза : "Закъде да бързаш, ти и без това късно си се сетила..."
До гуша ми дойде. Вярно е, че забременях когато бях спряла да мисля и чаках времето за лапароскопия, и много още момичета забременяха така, докато чакат нещо, ама нямам закога да чакам.
Извинете ме, че пиша толкова объркано, но вече съм отчаяна.
Нямам идея какво да правя- инсеминация ли, да започна успокоителни ли да пия или да се откажа от надеждата за дете. Мъжът ми не иска да говорим за осиновяване, а за инвитро - не мисля, че имам възможност дори по програмата на НЗОК.
Мили момичета, съжалявам, че пиша толкова отчаяна тема. Знам, че единствено тук мога да получа истинско разбиране, защото почти всяка една жена тук е наясно с мъката и отчаянието, когато усещаш, че нещата са извън твоя контрол.

аля, чета постинга ти и имам чувството, че много от нещата  си ги писала за мен:)
Ако знаеш и на мен колко ми е писнало да ми повтарят: успокой се и ще стане! Обявила съм на всичките си доктори, че изречена от лекар тази идея  за мен е израз единствено на неспособност да ти помогне. Един вид- пробва това, пробва онова и като види че не знае какво ти е ти казва- успокой се и ще стане. Факт е, че ние се борим от 3,5 г и все още не знаем каква е причината при нас! Всичко, което направихме дотук беше в норма, остава ми само лапароскопията ( но имам цветна снимка б.о.)
Не че е невъзможно да има такова нещо ( всички веднага почват да ти разправят истории как еди кой си толкова години нямал деца, пък като си осиновил , и хоп- 3 си родил!), но поне някаква хипотезичка да предложат- какъв е механизмът на действие на този психогенен стерилитет? Стресираш се от постоянното мислене по темата, качва се пролактина, и... те ти булке спасов ден! Примерно? Ама не, никой никаква идея си няма, но съвети от типа успокой се и ще стане, валят от всички страни! Много са ми писнали, честно!
А иначе и аз нямам против поне да проучим как стоят нещата с осиновяването, защото си искам бебенцето тук и сега, а не когато стана на 50!  НО и моята половинка не ще и да чуе... Което не ми помага особено в преодоляването на "психогенния" стерилитет, само ме кара да се отчайвам още повече!

МММда даааа!

Аз например съм убеденар че сама "си провалих" поне 2 от 5-те инсета от пренавиване и стрес.
Макар, че аз съм от "тихите луди", дето привидно нищо им няма, разказват черни вицове по време на процедурата и много, много не им личи, че се тресат. Гоня черните мисли от главата си, гледам въобще да не мисля станало ли е,  не е ли санало. Даже по време на инсетата нито веднъж не си позволих да си поплача или да се тръшна пред мъжа ми, всичко си гълтах сама - и сълзи и сополи. Всеки път тръгвах от начало като на първомайска манифестация. Ама явно и пранавиването не води до нищо добро...
Незнам, като се замисля, още по-гадно става.....

моят лекат казваше, че 50% от успеха е в спокоиствието. факт е, че много двоики забременяват по време на ваканция.
научно е обяснено, че по време на стрес се увеличава .... един хормон (оглувам хора!), които пречи на овулацията.

По време на стрес се увеличава адреналина, който доколкото ми е известно пречи.
Иначе съм съгласна с написаното - и аз доста често се чувствам така, но съм от "буйните луди", за разлика от Фани...Та има едни хапчета " - Майната му" се казват и от време на време взимам по едно от тях...не че има особен ефект, но просто ми писва да мисля, да смятам овулации , да броя дните до закъснение ... и все пак тайничко се надявам , но явно напразно...

Ох, милички, всички сме в кюпа.
На мен преди години, когато имах друг род проблеми, спортът  ми помагаше да не психясам и да не се алкохолизирам съвсем , ама сега - се чувствам все едно престъпление правя ако тренирам след 14 -ия ден.

И аз мисля,че стреса влияе върху зачеването.Лично аз имам приятели-двойки,борещи се от години за бебе.И те успяха да го направят на ваканциите,които си бяха спретнали , за да се оттърсят от всичко.Също така познавам хора,осиновили детенце и чак тогава имащи свое.Аз лично го отдавам на това,че хората са се успокоили вече и чудото е станало.До колкото знам пролактина много се влияе от стрес и напрежение.А иманно високите му нива подтискат овулацията.А без ову,бебе -не!Така че сигурно има нещо вярно в това!А и има хора , които след като напълно се отчаят от лекари след дългогодишна борба и приемат ,че са стерилни и не ще могат да имат деца и стават родители.Явно когато приемаш истината , каквато и да е тя , и се успокоиш , хормоните в тялото се наместват и бебето става.
Но колко е трудно да не мислиш за това!!!!!!

Kакто вече споделих,с мъжа ми се разделихме / уж за известно време /.защото вече просто не можем и двамата да помислим за секс.Не е само то ва де,но ..както и да е.Все се обвинявам,че аз съм тази която е прецакала всичко,защото имам явно не достатъчно силна психика и последните месеци не правех друго освен да рева постоянно без да мога да спра. Резултата е налице. Когато съм без него и знам,че няма откъде да дойде бебето ми е мааалко по-спокойно ,а когато сме заедно вероятността е хем почти реална ако вярвам в чудеса,хем пък идването  на поредния цикъл ме забива все по- дълбоко под земята.И всички наокло непрекъснато "ме шамаросват с думи" ...немога да ви опиша как всички около мен говоряр САМО за това,пускам ТВ -то и оттам все нещо ще ти напомни,срещам стара позната - бременна е ...абе мисля ,че по скоро ми трябва психиатър вече отколкото гинеколог.  За тези,които не  знаят опитите ни са от   7 години и все още няма открита причина.

Здравей Eli !
А какви изследвания сте правили?

Kакто вече споделих,с мъжа ми се разделихме / уж за известно време /.защото вече просто не можем и двамата да помислим за секс.Не е само то ва де,но ..както и да е.Все се обвинявам,че аз съм тази която е прецакала всичко,защото имам явно не достатъчно силна психика и последните месеци не правех друго освен да рева постоянно без да мога да спра.

Ели, мисля,че трябва да опиташ да си спасиш връзката. Защо не отидете и двамата на консултация. Проблемът не е твой, а на двамата. Но като се разделите едва ли ще се реши
кураж мила

Хмм освен да ви кажа как прекрасно ви разбирам...  
Направо не знам какво да напиша

Ели, разбирам те, но кои ли тук не те разбира.... Ели, аз съм преосмислила някои неща в живота си. Не е важно дали ще имаме дете или не. И с дете се живее и без. Наи- важното е да имаш човек до себе си. Помисли си пак, почини си, не бързаи. Превърти пак нещата в главата си. Изход винаги има.

Ели, и аз съм съгласна с другите... Трябва много много внимателно да обмислиш нещата и да решиш сама за себе си дали така можеш да продължаваш или не...

Наистина е ПРЕКРАСНО, да имаш истински човек до себе си, но от друга страна незнам... аз съм на принципа, че ако нещо не се получава, просто няма смисъл да се тормозите... Но това зависи и от двама ви...

Може би наистина е най-добре да отидете на консултант както те съветва Фуси....

Мили,момичета...сигурна съм,че ме разбирате.Кафе, и аз си казвам ,че се живее и с дете и без и това ме успокоява на моменти,докато не видя някоя майка с озарено от щастие лице ,прегърнала смисъла на живота си.Сигурно съм прекалено чувствителна.През всичките тези години се опитвах и наистина се борих с всичко с всички сили.Дадох всичко от себе си и да свикна с мисълта,че няма да мога да имам бебе или ,че ще бъде създадено в болнична обстановка ,а не както при другите хора..дори допусках и мисълта за осиноваване ,но наистина се съсипах от всичко това.Превърнах се в кълбо от нерви,чак сама не се понасям. Може би и двамата имаме нужда от почивка.Времето ще покаже дали нещата ще потръгнат пак или не.Каквото и да се случи - живота продължава. Благодаря за покрепата,Fussi,Kaffee,Fresh,rally и всички и др.Вие не ме гледайте мене - давайте смело напред    Успех,милички!

как няма да те гледаме, нали си като мен, ама в друг етап. утре, може аз да съм в твоята ситуация, ти в моята. кои знае. ще имаш дете, но не го искаи сега и веднага. почини си малко и започни отново. явно си на края на силите си и каквото и да направиш сега, ще бъде грешно. освен това, хората така са устроени да иксат това, което нямат. тези, които имат дете, но нямат партнъор, сигурно като видят щастливо семеиство им се свива сърцето. ти си направила първата крачка, намерила си го, не го губи, защото втората ти крачка е по/ трудна. и моля те преосмисли го това, че не го харесах. " или ,че ще бъде създадено в болнична обстановка ,а не както при другите хора..". много хора си правят бебетата в болница и това не им пречи да се обичат. дори се обичат много повече.  

Ели, присъединявам се към Кaffee.
Недей да губиш  човека до себе си.
След като се разведох 8 години живях сама и бях си внушила, че ще живеея така до края на живота си. След раздялата с една поредна голяма любов дори меснстуацията ми беше започнала да прескача 1-2 месеца.   Шегувах се с приятелите си, че аз сим човек без проблеми, защото нямам мъж, деца, кола, жилище и собствен бизнес-всичко за което човек се притеснява. Сега имам един прекрасен мъж до мен, но вече 5-та година се борим за бебче, което да даде смисъл на живота ни и съм убедена, че ще успеем. Не знам как и кога. А пък ако не успеем, поне ще сме двамата, защото като че ли това ни сближи още повече.
От друга страна, всеки мъж преживява нещата по своему, а по принцип мъжете не винаги си признават истенските си чувства. Може би грешно разбираш реакциите му.
Моля те, положете усилия да се справите.

Ох, милички, всички сме в кюпа.
На мен преди години, когато имах друг род проблеми, спортът  ми помагаше да не психясам и да не се алкохолизирам съвсем , ама сега - се чувствам все едно престъпление правя ако тренирам след 14 -ия ден.

Мдаааааааа, супер тъпо. По4нах да играя вкъщи тае бо. Да ама дойде овуто, ами сега, естествено по-спокйно. Макар, че в4ера 4етох в Беберон, д-р Славов ли беше отговаряше на един такъв въпрос, може ли да тренирам, когато правим опити, човека каза така " не нерушавайте досегашния си начин на живот......." Е не мога бре брат4е, как та нали като ме свие корема на 31-32 дена и прокървя, ще си кажа "Ето видя ли, може да е имало бременност, ама ти с тея упражнения........." Пфууууууууу, аман!
Иначе и моя док казва така "Споко бе, стига си се психясвала, остави го тоя нет, не мисли......дъра бъра дъра бъра дъра дъраааааааааа бъраааааа   " Добре де декември бяхме на по4ивка в Анталия, така се абстрахирах от всичко и не ми пукаше, да ама само за 2 седмици и накрая като попарена пак едната 4ерта, болките, лелята.... Е и по4ивката не помага при мен.

Има психогенен стерилитет, както има психогенна язва, психогенна хипертония и т.н. Само че, в никой от тези случаи не помага: "Успокой се и проблемът ще изчезне." Първо - защото това е твърде опростено. И второ, защото "успокой се" е най-безсмисления съвет на света. Ако има причина да се тревожиш, трябва да има и причина да се успокоиш (или да изчезне причината за тревогата).

Няма лесно обяснение за механизма на психогенния стерилитет (както и на всичко психогенно), защото по-голямат част от психичните процеси (около 90 %) са несъзнавани. Така е според Фройд, а не знам някой да го оспорва. Механизмът при всеки е различен (което не изключва да има някои сходства) и без индивидуално анализиране едва ли може да бъде обяснен. Подчертавам думата "анализиране", което като психологична помощ е противоположно на даването на съвети.

Успокоителните лекарства не решават проблеми, а създават нови. (Говоря за тези, които са на зелена рецепта.)

П.П. Да си казваш "че се живее и с дете и без" - ако не е вярно, няма никаква полза от това да си го казваш.

причина да се успокоиш (или да изчезне причината за тревогата).

Е те тая пуста причина ми е трудна да намирам /не говоря само за незабременяването ми, а и въобще - отношения с околните, работа дори и при почивка си намирам причина да се притеснявам/.
Хапчето "Майната му" в комбинация с един "Дормиплант", действа, но и не съвсем...

Дайте някаква карта или препоръка къде да я търся причина за изчезване на тревогата!