Предварително се извинявам на модераторите ако темата ми не е за тук.
Живея в къща с двор в които отглеждаме 3 кучета и пет котки.
Точно на 15.08.08.на Голяма Богородица в къщи се появи малко черно котенце на около два месеца.Отдавна имаме вкъщи/от 5години/една женска котка която никога не е раждала ,вероятно има проблем но не сме я водили на лекар.
Та тази котка буквално осинови малкото котенце.То дори се опитва да суче от нея,постоянно са заедно,учи го на разни неща.Много съм впечатлена от случилото се.Имам чувство че това е някакво послание към мен.Случвало ли Ви се подобно нещо?

Една моя комшийка има две дъщери.Едната си има 2 деца без проблем,а другата 12год.горе-долу нямаха дечица.в нощта когато тази без проблемите раждаше второто си дете,в апартамента  им влязла някак котка и родила под леглото на сестра и.разбра ли чак на сутринта.Сега 10години по-късно и тя си има един сладък малък Лъчко!
Не знам дали има нещо общо,но е странно...(а и аз много обичам котета)

Есента на една бензиностанция с мама бензинджията ни помоли да вземем едно чисто черно котенце, защото там ще го смачка някоя кола.Да сме го метнели някъде.Ние го взехме и мама го метна в двора на една баба, нейна комшийка, която имаше една камара котки.На другия ден бабата се оплакала на мама, че някакво черно коте се появило, ама все пак го 'осинови' и него.След 2 дни на улицата мама вижда черното коте, пак го взема и го мята зад оградата на бабата.Оказва се, че това е друго черно коте, а не същото.Бабата промърмори, че котето си донесло и приятелче.Скоро бабата почина и двете котета се самопоканиха у дома.Извода?Котките са си котки, без послания и прочее.Но поговорката "С твоите камъни по твоята глава' си важи с пълна сила!

Котките са си котки, без послания и прочее.

Аааа не така, моля, моля. Има котки и котки  .
Моят голям плюшен тигър на дивана не създава проблеми. Наистина голямото плюшено куче заема по-малко място, а върху големият плюшен крокодил можеш поне да полегнеш... но и тигърът става. (един ден първо от него ще се отърва)

Иначе баба ми, докато беше жива, все си гледаха по една камара котки. И сега синът й (баща ми де мек) все ми се хвали как като иде на село и като го заболи главата от нищото изскача някоя котка и като му седне на главата и тя минава. Ама то добре, че аз не съм там, че като видя бълхарника в къщата, не само главата, всичко ще му мине на бърза ръка.

Есента на една бензиностанция с мама бензинджията ни помоли да вземем едно чисто черно котенце, защото там ще го смачка някоя кола.Да сме го метнели някъде.Ние го взехме и мама го метна в двора на една баба, нейна комшийка, която имаше една камара котки.На другия ден бабата се оплакала на мама, че някакво черно коте се появило, ама все пак го 'осинови' и него.След 2 дни на улицата мама вижда черното коте, пак го взема и го мята зад оградата на бабата.Оказва се, че това е друго черно коте, а не същото.Бабата промърмори, че котето си донесло и приятелче.Скоро бабата почина и двете котета се самопоканиха у дома.Извода?Котките са си котки, без послания и прочее.Но поговорката "С твоите камъни по твоята глава' си важи с пълна сила!

Мимка, по странно стечение на обстоятелствата осинових черно коте на не повече от 10-15 дни.  Беше слепичко, не можеше да стои право или да се храни.  Като се позакрепи чух много жално мяукане под балкона и изпратих съпруга ми да види кой страда там.  Той слезе с черния звяр, пусна го на земята и докато клекне се появи още един черен звяр, на същата възраст.  Взехме и него у дома, не се и замислихме.  Без да го планираме, останахме с 2 котарака, по времето когато правех ин-витро, последващи трансфери, трябваше да се пазя повече и прочее.  Никоя от процедурите не се оказа успешна.  Няколко месеца по-късно обаче забременях спонтанно, при шансове кажи-речи никакви.  Сега съм на финала и се моля за здраво бебе.

Аз твърдо вярвам в посланията на котките!  Черните котки носят късмет и това си е.  Гледайте си ги със здраве, вярвай и дано скоро се похвалиш.

*Принцеска* , много се радвам за теб.
Котетата обаче не са при мен а при майка ми..да не вземе да хване тя, че ще я втасаме...

Мнооого обичам черни котки...

Мимке, ама твоята история не е точно такава....то остана и бабата да забременее... (лека и пръст на жената). Ти не си намерила коте, то не е дошло при теб, просто си го взела и си го метнала при бабата. Сега котките са у вас, ама не е същото посланието.
Да не си помислите сега че вярвам на такива неща, но някак си мисля че те просто си имат своята символика и послание.

Бях чела и историята на Сами, която разказваше подобни неща, но с две кученца и сега се радва на близначките си. 

Аз си мисля, че щом хората имат някаква надежда, дори и с такива прости котешки истории, нека си вярват, вярата е важна, много важна! Защото аз нямам вяра вече! И по-скоро бих повярвала на такъв знак, от колкото на баба Куна например. Като предварително искам да добавя, че това не е решение на проблема с незабременяването, а по-скоро просто някакъв знак, че ще се случи нещо хубаво.
Вярвайте, момичета, не в котките, а в успеха и лекарите. Те котките, сами ще дойдат, ако се наложи, да ви известят...

Котетата са страхотни животинки - много грациозни, гальовни и всяка със собствен характер.
И при нас се случи едно странно съвпадение. Едно котараче, което гледахме и в двора и в къщи, изведнъж изчезна. Върна се цяла година след това и то точно на Богородица.     

Вярвайте, момичета, не в котките, а в успеха и лекарите. Те котките, сами ще дойдат, ако се наложи, да ви известят...

Аз си вярвам и в котките, защото лекарите не ми помогнаха в крайна сметка, а явно моята си вяра в добрия край на нещата.  Или пък късмета на котките...

Котетата обаче не са при мен а при майка ми..да не вземе да хване тя, че ще я втасаме...

И нашите там бяха (при моите мама и тате, де) като стана, ако искаш да знаеш .

Мимка ти наистина ме развесели 
Моите мисли бяха в друга насока, не толкова какво носи черното коте, колкото до това че тази котка която не може да забременее го осинови.Възприех го лично,все едно природата ми дава знак че и аз може би трябва да действам в тази посока.
И всичко това се случва точно когато  се замислям кога ще реша че това е последния опит инвитро и ще се откажа наистина, а не само на думи.

zonceto,нали се сещаш, че отказване няма
С котка или без, никакво отказване.Просто трябва да седнеш и да изясниш със себе си какво си направила дотук и какво още трябва да направиш.
Иначе това за осиновяването от котка чуждо котенце се случва често.Майка ми има доста котки (живеят навън, разбира се) и ни се е случвало мъжки котак да осинови котетата на сестра си (те май нещо и деца му се падаха  ) и да си ги гледа, да им носи мишки, да ги гушка, да ги учи да ловуват.Да не забравяме, че всяко животно има мозък и сърце, те изпитват същите емоции и трепети като нас....
Желая ти успех каквото и да решиш!

http://www.chitanka.info:82/lib/text/1004
 
Няма нищо случайно в една черна котка...