Да бъдеш МАЙКА
 
ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...

Отблагодари й се,
като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...


ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...

Отблагодари й се,
като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...


ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...

Отблагодари й се,
като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...


ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...

Отблагодари й се,
като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...


ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...

Отблагодари й се,
като нагази още в първата локва, която ти попадна...


ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...

Отблагодари й се,
като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...


ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...

Отблагодари й се,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...


ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...

Отблагодари й се,
като не учи нотите нито ден...


ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...

Отблагодари й се,
като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...


ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...

Отблагодари й се,
като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...


ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...

Отблагодари й се,
като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...


ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...

Отблагодари й се,
като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...


ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...

Отблагодари й се,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...


ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

Отблагодари й се,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...


ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...

Отблагодари й се,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...


ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...

Отблагодари й се,
като й поиска пари за обиколка на Европа...


ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...

Отблагодари й се,
като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...


ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...

Отблагодари й се,
като се пренесе да живееш на другия край на света...


ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...

Отблагодари й се,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...


ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...

Отблагодари й се,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...


ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.

Отблагодари й се,
като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...


И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...

Всичко,
което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...


Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!

И направи така, че ТЯ да го почувства...

Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!

ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...

Това,което казват че децата са неблагодарни,май е верно!!!

Олеле, насълзиха ми се очите...

И аз се просълзих ...

Има и неблагодарни, има и благодарни деца, има и лоши, има и добри. Децата идват на този свят, не за да попаднат в една от двете категории. Много хубаво написано, но според мен е крайно.
Ако се върна назад във времето, в много малко случаи съм постъпвала така, както е написано. Благодарна съм на майка ми за всичко! Толкова много я обичам и я уважавам, щастлива съм, че е до мен във всеки един миг, и хубав и лош, и се моля на Господ това да продължи още много години.
Ако погледнем нещата от другата страна обаче, колко майки са постъпвали така с децата си и са направили толкова много неща за тях.... Защото аз познавам такива, които не са направили нито едно от тези неща, а децата им много повече ги уважават отколкото другите. Ето това е тъпото, но както казваме в повечето случаи: "Такъв е живота!"

Има и неблагодарни, има и благодарни деца, има и лоши, има и добри. Децата идват на този свят, не за да попаднат в една от двете категории. Много хубаво написано, но според мен е крайно.
Ако се върна назад във времето, в много малко случаи съм постъпвала така, както е написано. Благодарна съм на майка ми за всичко! Толкова много я обичам и я уважавам, щастлива съм, че е до мен във всеки един миг, и хубав и лош, и се моля на Господ това да продължи още много години.
Ако погледнем нещата от другата страна обаче, колко майки са постъпвали така с децата си и са направили толкова много неща за тях.... Защото аз познавам такива, които не са направили нито едно от тези неща, а децата им много повече ги уважават отколкото другите. Ето това е тъпото, но както казваме в повечето случаи: "Такъв е живота!"

абсолютно подкрепям това мнение

Като се замисля, нито аз, нито майка ми сме всичко това, което е написано. Имало е моменти, в които аз съм била "неблагодарната", но е имало и такива, когато сме си разменяли местата - аз гледам двете й малки деца,а нея я няма... така че, какво друго да кажа, освен че се надявам децата ми да нямат майка като моята, но и да не са толкова неблагодарни като мен.

Да оставим настрани това, че някои деца са отгледани от бащите си.

А какво толкова странно има в едно такова поведение? Аз искам моето дете да е най-нормалното дете и да се държи така както е нормално. Не съм си раждала болногледач. Ще се радвам ако направи най-доброто за себе си, а не за мен.

Аз много обичам майка си и двете сме много близки, цял живот ще й бъда благодарна за това, което е направила за мен, за това, че страда с моята болка, радва се на моето щастие и винаги е до мен да ме подкрепя! И ако някой ден /не дай Боже!/ се стигне до там да е немощна и болна, аз ще бъда до нея и няма да я оставя, не защото е родила болногледачка, а защото я обичам и не бих могла да постъпя другояче, освен да се погрижа за майка си!

Майките са богини!Благодаря ти ,мамо,че те има,че си до мен и ме подкрепяш,въпреки трудностите и болките,които преживяваш заради мен!Дано и ние усетим тръпката да бъдем майки!
PS-Изповедта е много красива,прочувствена и вярна!Просълзих се и аз!

Четях го на глас за да го чуе и мъжа ми и не можах да го довърша,разплаках се!Иска ми се да не се познавах там,но се познах,сетих се как на 15 ми рожден ден  казах на майка ми да я няма в дома вечерта,защото ще се събирам с приятели,сетих се как сега когато съм далече от дома тя иска да се чуваме всеки ден по телефона,а аз се нямам време!Сетих се как на моята най-добра приятелка майчицата и си замина така без време,по-лекарска грешка и не доживя 3 рожден ден на внучето си!А те имаха най-прекрасните отношения на света!Вярно е,че ние с моята често сме на различни мнения,но мамо обичам те и благодаря ти че те има!Утре задължително ще се обадя!

 Ами не съм съгласна, че това са нормалните взаимоотношения между майка и дете.
До 5г. да. Но после всичко зависи как ще си възпиташ детето.
Не виждам моята майка в това описание, нито пък себе си - и като дете , и като майка.

 П.П. Въпреки, че моята майка не е като гореописаната, аз я обичам много и отношенията ни са прекрасни.

Да оставим настрани това, че някои деца са отгледани от бащите си.

А какво толкова странно има в едно такова поведение? Аз искам моето дете да е най-нормалното дете и да се държи така както е нормално. Не съм си раждала болногледач. Ще се радвам ако направи най-доброто за себе си, а не за мен.

Tamara    както винаги изчистен от лицемерни въздишки 
Нерде да бъдеш майка, нерде да търсиш отблагодаряване ... особено тези първите са направо забавни!

Много е хубаво....Сами. Благодаря ти!

Радвам се момичета че ви хареса!
Наистина,малко е преувеличено,но....!
Аз снощи го четох ма майка ми,и ревахме и двете.
Накрая и казах че много я обичам и че ние със сестра ми не сме неблагодарни деца,
а тя го потвърди!
Аз специално за майка ми винаги казвам че е "богиня"!
Толкова много преживя заради мен,и сега си остави дом и семейство и седи
тук да ми гледа децата,толкова далече от всички близки...
Цял живот се жертва заради мен и сестра ми,просто нямам думи.
Знам че никога няма да мога да и се отблагодаря за всичко,
единственото нещо което мога да и кажа е:"ОБИЧАМ ТЕ МАМО!!!

Аз не очаквам благодарност от детето си.
Не съм създала детето си, за да ми бъде благодарно. Създала съм го, за да задоволя своята потребност да се грижа за едно малко човече. Създала съм дете, за да се чувствам щастлива и пълноценна жена, а не, за да очаквам благодарност от детето.
Пак ще повторя, това да съм майка е моя потребност и аз не съм питала детето си иска ли то да се появи на бял свят и дали иска именно аз да съм негова майка.
Ето защо е безсмислено да очаквам благодарност.
Много ми се иска да не бъда като моята майка. За жалост, май в много отношения неволно я копирам. Но не искам да бъда копие на майка си.

Аз като черна станция  - дано никога не започна да мисля така... ама кой знае

Хубаво е, но твърде крайно.
Аз също не се виждам в детето, не виждам и майка си в тази майка. Абсолютно съм съгласна, че сравнително вярно е до 5-та година, но след това е както си възпиташ детето.
Не искам да съм като моята майка - тя не ме е подкрепяла във всичко, промени се едва сега, когато разбра, че ще става баба - много е щастлива и ентусиазирана, но всичко лошо, което съм преживяла съм го преживяла без никаква подкрепа от нея. Обичам я, понякога адски много се ядосвам, научила ме е да бъда това, което съм-да съм борбена и независима-за това й благодаря, и все пак се моля да не бъда като нея.
Мисля си, че като родители настоящи и бъдещи, трябва да се научим да приемаме децата си - такива каквито са, а не да ги променяме или контролираме. Да ги подкрепяме и да сме до тях в добро и лошо и да не очакваме благодарности.
По-скоро ние трябва да сме им благодарни на малките слънца, които донасят невъобразима радост в живота ни и осмислят дните ни.

но те са чист, бял лист и да напишеш на него Добър Човек е също толкова трудно!