Вчера се престраших да напиша термина си в дългоочакваните бебета 2009. От пет години се борим заедно с всички вас и точно , когато чаках да ми дойде и да правим инсеминация видях

Първо не повярвах , после чак вечерта се обадих на д-р Даскалов да го питам какво да правя. Толкова време го чаках , а когато стана не знаех какво да правя. Въобще не съм предполагала ,нито съм усещала нещо особено. Само като ми закъсня четири дни се усъмних.Теста го направих на седмия ден от закъснението. Д-р Даскалов ми каза да слагам Утрогестан и да отида след една седмица да видим къде е бебето. Тази седмица ми се стори толгова дълга. На 15 август видяхме плодния сак. Малко се успокоих. В петък видяхме как тупти сърчицето и аз се престраших да пиша тук. Толкова исках да споделя, но ме беше страх. Чувствам се добре, гади ми се постоянно, но вече свикнах. Моля се всичко да е наред до края. Много се вълнувам и може би не съм систематизирала мислите си, но вярвам че ме разбирате.