Този случай ме върна много назад във времето и провокира желанието ми да споделя с вас това:
Аз съм бивша самотна майка. Отглеждах дъщеря си сама 11 години.
През цялото това време никога не съм усетила някакво негативно отношение на обществото към мен, а бях подготвена за това.
Напротив, хората, с които общувах , и най-вече колегите от работа и от университета, бяха много мили и се отнасяха с уважение към мен.
Единствените хора, които се държаха лошо и ме обиждаха безпардонно, бяха хора от медицинския персонал на Окръжна болница - Бургас, начело със светилото д-р Марангозов.
Няма да изпадам в подробности какви думи чух, докато ходех на ЖК в болницата, как ме убеждаваха да си дам детето за осиновяване.
Черешката на тортата беше вечерта /нямаше и 20 дни след раждането/, в която ме докараха с бърза помощ в болницата с ужасна инфекция.
Влизам в кабинета, ни жива , ни умряла.
Акушерката: Аааа, това е тая, дето няма мъж!
Д-р Марангозов: Айде, събувай си гащите и лягай, какво ме гледаш!
След прегледа докторът ми заяви, че съм болна от венерическа болест, кой знае какви съм ги вършила, нали съм самотна майка, той ни знаел каква стока сме.
Предавам думите 1:1 , може да ви звучи невероятно, но аз изпаднах в шок!
Не можех да повярвам, че един лекар ми говори така.
Не можех да повярвам, че оправдава медицинската некадърност на персонала с такава причина.
Истината е, че аз получих инфекция от мизерните условия в болницата и липсата на всякаква хигиенна грижа след раждането /хич няма и да ви обяснявам подробности, лошо ще ви стане/.
Истината е, че тръбите оттогава са ми запушени, посочвам ги с пръст като основни виновници! Заради тях сега давам хиляди в клиниките по стерилитет.
Съжалявам, ако съм прекрачила добрия тон, рядко си позволявам, но като се върна към тия спомени, като се сетя как се отнасяхя с мен като с животно, винаги се разтрепервам.
Та аз никак не съм учудена от поведението на този "лекар". Просто така и не разбрах как може уж интелигентни хора може да са толкова тесногръди и да си позволяват да се държат така.
Вече не стъпвам в държавна болница/дано не ми се налага занапред/. Рядко се намира лекар да си отнесе с теб мило и възпитано. Уви!