На лични, за да не намесвам имена на доктори, а не за нещо друго. Пункцията мина много леко при мен, усетих само едно бодване, като докторите си говореха нещо, че им "бяга" и не могат да я нацелят, та предполагам заради това. С цялото чакане и след това спане около час-два, към 12 часа бях на работа и нищо ми нямаше. Аз и не исках да спя, но после осъзнах, че от упойката съм била като в просъница, въпреки че помнех уж всичко. След манипулацията съжалявах, та и все още, че трябваше да пия три месеца Диане и да чакам да се пукне, вместо да се направи пункцията веднага и да се започне със стимулация за ин-витро. Така или иначе сега пак съм в същото положение- имам кисти, които ако не се пукнат през началото на март, пак ще съм на пункция, та ще разказвам и за това може би:-(
