Позната ми е до болка и буцата в гърлото, и неудобството когато по-далечни познати говорят за деца....
Коментарите при нас бяха безброй:
-Айде нова кола имате, едно дете поне направете?!
-3 стаен апартамент взимате, а сами ли ще се ширите?!
-за кога чакате, то някой ден ще искате ама ще е по-трудно, сега е времето...
Имаше моменти в които не ходех по никакви събирания, купончета, а сватбите ми бяха най-тежки.
В един момент обърнах края и казах истината. Че искаме дете, но не става, че се борим, и че ако имам подкрепата на близки и далечни, ще ми е по-лесно.
И знаеш ли какво стана- всички започнаха да разказват истории от близо и далеч, те какво са преживели- спонтанни аборти, трудности...всеки има по нещо. Наситина хората, които ме ръчкаха, ми подадоха ръка и ме подкрепяха.
За случайно срещнати не съм така откровена- просто ги моля да не ми се бъркат. Или зависи от човека.
Предизвикай човешкото в хората, защото имам чувството че по принцип хората тръгват с дразнене.