Това е ...
Мина със сигурност вече една година от безуспешно бебеправене   Миналата година по това време бях изпълнена с вълнение и очакване и трепет и дори усмивка, че много скоро мога да съм мама. Да ама не, някой реши че не точно така ще се развият събитията. Нищо де - месец, два три, че и повече дори живях с радостта от бебеправенето и очакването. Дори тази година януари месец бях страшно развалнувана, защото ако се беше получило бебчето, то щеше да се роди на моят рожден ден   Страхотно нали  

Давам си сметка, обче колко много неща научих за тази година, на колко момичета опитах дапомогна със съвет и добра дума, колко момичета пък помогнаха на мен - и се радва, радвам се че Ви открих и Ви познавам

За това реших да започна новата година не със самосъжаления и увиснал нос, а нови сили и готова за борба с всички трудности. Кой е с мен  

О, Таня.
Мисля, че няма да съм единствената, която ще е с теб. И при мен измина година. Като се сетя в началото как съм ревала, че моя току викаше че иска, току ми вдигаше сканадал, че не съм го предупредила с решението си. После минаха 2-3 месеца и той официално си избра месец за бебеправене. И така от неединомислието до общото решение не сме се пазили изобщо.Като всеки месец като ми закъснееше бързах до аптеката за тестове. После ми поставиха диагноза. В началото на лечението пак си мислих, че всичко е много лесно. От два три месеца съм на тестове за ову, специални пози в леглото и т.н. общо взето съм пробвала всичко, което сте споделили всички останали.
И така всеки месец започва с надежда, която с всеки изминал ден нараства и после изведнъж всичко започва от начало. Аз от скоро съм във форума и откакто съм тук и срещам подкрепата на всички ви ми е много по-леко да преудолея мисълта за моя стерилитет. Макар че понякога тайничко пак си поревавам.
Вие сте ми огромна психическа упора.

- Сори, много дълго стана и може би безинтересно, но това ми е на сърцето

И аз съм с теб и с всички останали  
Пожелавам за всичи момичета бебчета, бъдете силни и се борете по-добре нещо да правим по въпроса отколкото да лежим и да се самосъжаляваме това ме държи вече много години
Весели празници и .......................знаете какво

и аз съм с вас.. и продължаваме  борбата през Новата година  
Дано тя ни е Щастливата!
 

Моето бебе трябваше да се роди на 6 декември.

Аз пък трябваше да имам 4 месечно бебе или да съм в 7-мия месец. Но годината е гадна - следващата ще е нашата година - чувствам го!

Вчера видях една позната, която не бях виждала отдавна.
Изненадах се. Бременна е. С видимо коремче.
Зарадвах се, ама наистина се зарадвах, от сърце...
     
Може би защото много я харесвам.
Поиска ми се да и пипна коремчето за късмет, ама не посмях...
Боже, благодаря ти, не съм била толкова лоша...

Лали, скъпа, прочети, какво написах тази сутрин в темата за Коледа и виж дали си лоша!
Между другото май ми идва, макар, че е рано.

Премести си мнението, ако искаш тук. Да не разваляме коледната тема.
Ама как ще ти идва ? Температурата ти още е висока, има шанс.

и аз съм с вас момичета
моите годинки са две, точно на нова година преди 2г. решихме, че ще си правим бебе, е не сме го направили още, но в никакъв случай немога да кажа, че съм отчаяна. Не съм човек дето се отчайва лесно, напротив, сега съм ядосана и съм твърдо решила да доведа нещата до край през следващите 12 месеца. Искам, моля се, умолявам там някой "горе", наистина 2005 да бъде нашата година
От цялото си сърце пожелавам на всички ни много бебета през новата година.
А това дали съм била по-добра, ами надявам се, поне се старая  

Незнам, но преди малко отидох до тоалетната и имаше кръв.

И аз съм с вас момичета. Ще се борим до край няма как. Дано 2005г. е по- успешна и щастлива за всички нас.

Аз също се надявам тази година да е с повече късмет. Дано за всички ни има по едно бебче!

Благодаря на всички, че Ви има, че взаимно си помагаме и борим за едно единствено нещо!!!
Вярно е ,че времето минава, но много се надявам да е за добро и да дойде за всички ни най-щастливия момент!!!

Аз пък чаках 2 години докато забременея и накрая като успяхме направих спонтанен аборт. Сега нямам търпение да минат поне 3 месеца за да започна отново

Съпругът ми, аз и екипът на инвитро клиниката, която посещавам се опитваме вече година и половина да направим едно бебче, но то все не става. От шест години сме женени, но все отлагах заради кариерата си. Мислех, че като реша и съм готова, всичко ще бъде много лесно.
Скоро направих четвъртото си инсе и резултатът е никакъв. Всеки път това ме убива. Сега се чудя дали да продължа с инсетата или да направя инвитро. Добре че поне съпругът ми ме подкрепя. Съчувствам на всички ви и не се чувствам съвсем сама. Дано през новата година има повече детски усмивки около нас.

аз се бях отчаяла елед миседа миналата година..... тя една година беше, дано наистина тази е по-плодородна, участието ми в клуба ми вдъхва надежди, ще се моля и за Вас.