Бубе,
мисля, че разказвайки твоята история много момичета ще направят изводите си сами за себе си. Все пак всеки има глва на раменете си, за да прецени дали ИСКА да повярва на това, което си описала; дали иска да го подмине просто така или пък да се втурне да те "оплюва". Аз лично искрено съжалявам за всичко, което ти се е случило. Знам, че най-боли, когато психическата мъка е съчетана и с физическа. Мисля, че си силен и отговорен човек, със страхотна воля и амбиция да успееш. Възхищавам се на куража, който си имала тогава, възхищавам се на куража, който прояви и сега, за да преживееш наново този ужас, разказвайки всичко това. Не си струва да се оправдаваш, доказваш или изобщо да отговаряш на някакъв си гост, който едва ли персонално е минал през подобна процедура. Защото според мен няма жена, която минавайки през АРТ да подходи безотговорно към себе си в следващите месеци неинтересувайки си какво се случва с нея или с бебето. Такова твърдение или по-скоро обвинение може да отправи единствено "специалист", на който разбира се пациентите са му виновни, че нещо се е объркало. /или че не си е свършил работата както трябва/
Благодаря ти, че сподели твоя горчив опит от този ....хм..."доктор". Благодарение на теб, аз лично няма да стъпя там.
Определено мисля, че ползата от това, че не премълча тази история е ОГРОМНА както за мен, така и за още много заблудени двойки.
Още веднъж- БЛАГОДАРЯ ТИ!