Беше преди време ,преди много време.Бях момиче,малко момиче,което си мислише ,че няма нищо по лесно от това да се забременее... КАзвах си "Само да порасна и ще имам много деца" Е вече пораснах и това което се губи от някогашните мечти са децата.
Все по-често и по-често чета за болката на все повече и повече жени,които са в очакване на своето бебче,а то така и не се появява.... Питах се какво ли е чувството ,каква ли е болката и днес разбирам че чувството е ужасно,а болката жестока.
Вече седми месец и моето бебче не се появява,опит след опит ,неуспех след неуспех-сълзи,въпроси и много лекарси кабинети... Много от вас може би ще си кажат "Та какво са само седем месеца?!" Да знам че има двойки които опитват в продължение на година ,две ,но истината е че дори един месец на разочарование е прекалено болезнен.Вече полудявам.Как се справяте с това,как намирате сили да продължите?Живота ми се преобърна,дните ми са отнесени и сълзливи,нощем не мога да спя,изгубих съня си още преди месеци.В мен се появи чувство ,че съм просто непълноценна.Всичките ми приятелки забременяха буквално от първия път и на тях им е прекалено лесно да кажат "Какво го мислиш толкова",но само човек който се е сблъскал с това знае ,защо го мисля.Това очакване всеки месец,тази надежда че този път се е случило и това разочарование от появата на поредния МЦ-на моменти ми се струпва в повече.Вървя по улиците и виждам само бременни жени около мен,пускам тв-то и попадам на бредаване за майки,бебета,бременност.Решавам да разнообразя с някой филм ,но и там героинята просто е забременяла.Опитвам се да се държа,да бъда силна и си казвам "И при мен ще се получи",но има моменти,когато никак не вярвам че ще е така.И понякога ме е страх,много ме е страх.Знам че темите,като тази са много,съжалявам че моята е поредната,но имах нужда да споделя с хора,които са се сблъскали с това и знаят истински как се чувствам.Пожелавам на всяка  жена да стане един ден,най-прекрасната мама.След цялата мъка трябва да дойде и щастието ,нали?!Ето какво е моето коледно желание ,да стана и аз мама.....

Ще станеш
Пожелавам ти го в най-скоро време

 bubentseto знам какво испитваш в момента аз съм минала от тези мъки и те продалжиха 3,5 години в очакване всеки месец да не ми доиде но си идваше и продалжаваше да си идва,приятелките ми казваха не мисли за това и чудото ще стане,аз уж не си мислех,но като си легна и не мога да заспя само това ми е в главата.През септември тази година бяхме се разбрали  да предприемаме инсе,но така и не отидохме защото този месец не ми доиде,ваобще тези месеци бяхме много заети и двамата и въобще не сме си мислели и то точно тогава стана.Моят съвет е не си мисли и чудото ще стане,желая го на всички момичета които се борят за бебче,нека ГОСПОД ги дари с рожба,момичета знам как се чуствате,познавам болката,но знаите,че и вие ще бъдете мами

За изследванията съм сагласна ,трябва да си пусне да се консултира с добър специалист,аз съм си правила почти всички изследвания вярно нямам сериози проблеми,вярно е че ако имаш по сериозен проблем не може да стане по нормален път,но все някога ще стане

Моят съвет е не си мисли и чудото ще стане

[/quote]Напротив , ако не си мисли , могат да минат 3х7 месеца и пак да няма резултат , но ще е загубила ценно време , през което е можело да се открие проблема.
 Моят съвет е да започнете изследвания на репродуктивни хормони, спермограма , проходимост и т.н.и ако всичко е ОК - удовлетворението и спокойствието сами ще дойдат.
 Не пренебрегвам психическия фактор, спокойствието винаги е нужно , но пък ако се бездейства всеки следващ МЦ се преживява по - трудно.

Да и аз съм на мнения че не трябва да губя време в чакане.Миналата седмица бях в клиниката на др.Щерев при др Савова,невероятен човек-така те предразполага че можеш да споделиш всички тревоги и опасения.Изследвания показаха наличие на хламидия хубавото е че е нова инфекция и я хванахме на време надявам се.След седмица и половина съм на повторно изследване и тогава мисля да проверя и проходимостта на мат.тръби.Спермограмата е добра.Но иситната е че най се безпокоя за проходимостта и хормоните.Веднъж да ги мина тези две изследвания и дай боже всичко при тях да е ок малко ,поне малко ще ми олeкне(ама съвсем малко )И в тази връзка имам едно питане кой метод е по-добър за проверка на проходимостта цветната снимка или хидротубацията? Благодаря ви момичета

Чудесно е, че си решила да се заемете с изследвания. Аз го направих на 8-я месец опити и не съжалявам. Така си спестяваш ценно време до срещата с твоето бебче
Аз лично правих цветна снимла, такава беше препоръката на моя лекар. Слушай лекарите, на които си се доверила, те ще те насочат.... и успех!!!

по всичко личи, си склонна към прекомерен драматизъм.

това не е в твой интерес и е вредно за здравето.

ако след 7 месеца безуспешни опити (което е съвсем нормален срок за чакане!) ти се чувстваш "ужасно", "болезнено", "животът ти се е преобърнал", "загубила си съня си" и прочее, да не цитирам, че има още, помисли си - а как би се чувствала след, не дай Боже, 2-3 години очакване?
че ти ще си отдавна в лудницата, както ескалираш нещата.

спри с театъра и драмата, излез от филма и се кротни.

Миличка  пожелавам ти да забременееш  много скоро.Но  и аз мисля ,че трябва малко да се стегнеш.По принцип седем месеца не са много,а на теб ти се вижда така ,защото  приятелките ти са забременяли веднага.Браво на теб ,че си потърсила специялист ,защото аз загубих 8 години  по доктори ,който си нямаха хабер от лечение на стерилитет.На деветата година побаднах на точния човек и точното място  и сега имам едно сладко момченце.Пожелавам ти едно слатко бебче.

jam не си мисли че го првя защото така ми харесва .Ако мислиш че за мен е приятно жестоко се лъжеш.Театър щеше да е ако го правя нарачно ,а определено не е.Просто има хора и хора ,някои понасят нещата по лесно други са прекалено чувствителни.КОгато написах че живота ми се е преобърнал явно си го разбрала по друг начин.Извинявай но не мисля че вече има нормален срок за чакане и минат ли първите 3-4 месеца понякога започваш да се плашиш,а аз определено имам причина да го правя (която надявам се да отхвърля в скоро време)За мен това че все още не мога да забременея е болезнено,разбирай го както си искаш.Да знам че има жени които опитват вече години и не могат,но значи ли това че наистина недай си боже трябва и при мен опитите да станат с години и тогава ли ако напиша че съм загубила съня си вече ще се приеме за истина,а не за театър.ЗА едно съм съгласна с теб ,че това не е в мой интерес и е вредно за здравето ми-благодаря да така е.Но ако можех да щракна с пръсти и да си избия от главата мисълта че и аз просто искам да създам един живот,бих го направила,но не мога това е единственото нещо за което мисля постоянно,колкото и да не трябва

bubentseto, аз не казвам, че го правиш нарочно - разбирам, че просто си от този тип хора, които са склонни да преекспонират нещата.
едно нещо, което помага в такива случаи, е груповата терапия. в нашите форуми на практика правим нещо такова - общуваш с други хора в твоето положение, виждаш, че не си единствена, виждаш, че има и по-зле от теб, научаваш нови полезни неща - така че, стой тук и участвай. може да ти помогне да се успокоиш.

защото, колкото и да не ти се вярва, но наистина ИМА нормален срок за изчакване. ако се запознаеш по-подробно с механизма на оплождането, ще научиш, че шансът за забременяване в рамките на 1 цикъл е под 20% - при това при напълно здрава двойка, без никакви проблеми и редовен секс. лекарите не случайно казват - до 1 година при жени под 35 год. е нормално да се чака.

и друго - познавам твърде много жени от тук, които са били с репродуктивни проблеми в семейството, родили са едно дете с помощта на лекари и асистирани технологии, а след това второто дете ги изненадва бързо и става по естествен начин. всичко това ме кара да мисля, че старата приказка "успокой се и ще стане" не е съвсем за изхвърляне на боклука.

аничка благодаря.Радвам се че след толкова години вече си имаш детенце.Да може и да си права че ми се виждат много заради моменталното  забременяване на моите приятелки.Преди години за първи път ми откриха хламидия разултатите ми бяха ужасно високи.ТОгава никой нищо не ми обясни,какво е това,как се заразява с него?!Кинеколожката ми беше прекалено заета да ми вика (в буквалния смисъл ВИКА) че никога съм нямало да забременея,трябвало да се лекувам и такива неща.За съжаление тогава не можех да си позволя да посещавам частни клиники и трябваше да ходя при тази гинеколожка,която освен че никога нищо не обяснява , а и остави голям отпечатък в мен с думите НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРЕМЕНЕЕШ.В последно време постоянно имах болки и б.течение ,а тя само ми изписваше лекарство след лекарство и поредното лекарство и никога успешно лечение.Реших да се изследвам отново за хламидия и се оказа че пак имам.Сега мога да си позволя частен преглед и се записах в клиниката на д-р Щерев .ИМах час при д-р Савова-това наричам аз специалист.Обясни ми за инфекцията че е нова и каза да не се безпокоя ,ще я излекуваме и ми направи преглед ,за който само съм си мечтала,обясни ми всеки един детайл от него.ТА да се върна на предишната хламидия... Оказа се че тя е била стара инфекция,безпоки ме това,че не знам колко стара е била и дали не е оказала действие в/у мат.тръби. Зтова искам да проверя проходимостта им и да се успокоя поне за тях ,че там всичко е ок(надявам се) Защото мисълта че може да има срастване или зпушване+ спомени за стара инфекция+гинеколожка крещяща НЯМА ДА ЗАБРЕМЕНЕЕШ за мен е = на все пак малко паника,която явно е повече от колкото си мисля

така е jam права си,повече от ясно е че трябва да се стегна.И точно затова ,се регистрирах в този форум,защото наиситна имам нужда да споделя с някой ,да получа съвет или просто подкрепа даже и някой да ми напомни че не трябва да откачам  както направи ти.БЛагодаря ви

bubentseto щом си попаднала на свясния доктор сега само на пред,желая ти успех

sesi благодаря а на теб лека бременност

bubentseto ,щом си започнала да действаш е добре.Това ще ти даде сила и позитивното мислене,че нещо правиш по въпроса.Това помага много.
А,колкото до отчаянието ти ще ти кажа следното:Недей,не се отчайвай толкова бързо!Нещата не винаги са толкова зле,колкото си ги представяме, а дори да е така винаги има на какво да се усмихнеш и зарадваш!
Желая ти успех!

Цитат на: sesi в Декември 01, 2008, 10:11:43 am

Моят съвет е не си мисли и чудото ще стане

Оле, стига бе хора, настръхвам!
Репликата "Успокой се и ще стане" трябва да я забранят със закон.Нека да имам аз две запушени тръби, пък чакай да забременея със спокойствие!
Към авторката-правили ли сте изследвания?Верно е, че 7 месеца е прекалено кратък период (за справка-аз вървя този път 8 години, а имаме и момичета с 10-15 годишен 'опит'), но не е зле да започнете от едната страна, за да не губите време.Недей стоя и чака порендия си цикъл с надежда да не ти дойде-повярвай ми, НЯМА ефект!Запиши си час за специалист и В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не се осланяй на факта, че еди коя си нямала 2 години, после престанала да мисли и забременяла.Такъв филм няма, повярвай ми!
Желая ти успех!

С две ръце гласувам за този закон!!!
 balk_103:

Последният път чух тази реплика от собствения си брат - лесно е на хора които имат по две деца да кажат успокой се . Как реагира човек, който е афектиран и изнервен и някой му казва успокой се??? - Ядосва се още повече. Тази реплика е като шамар за всички, на които им се налага да се борят за обикновените неща.
Аз правя каквото мога - ще стане това, което трябва. Но най ми е трудно да приема факта, че не трябва да стане нещо хубаво!
Мимка единственото, което мога да ти кажа е да правиш нещата, които можеш, а те са:
1 Следи си овулацията с температура и с тестове.
2. Ходи си редовно на лекари, но си и купи масажно масло и си правете с мъжа си вечери на удоволствията - ей така, а не по план;
3. Взимай си витамини и спортувай;
4. Като ти се плачи се наплачи ( аз така правя);
5. Ако има бебенца около теб ходи да ги подържиш и храниш и къпеш, тогава и част от  романтиката отпада, защото виждаш, че и това е трудно!
И знай, че не си сама - аз съм с проблем от 2 години ,но нямам открита причина...Аз не съм съгласна и с друго схващане, че може да е на психична основа. Около мен видях да забременяват жени, много по вманиячени и емоционални от мен... така че, за да не става има физиологична причина. Лошото е, че медицината не е дотам съвършена в тази област.