здравейте, ще ви пресъздам набързо и сравнително кратко моята тъжна история. Много ще се радвам ако споделите с мен вашето мнение или съвет.
От малко повече от година сме женени. От 1 година живеем заедно, а преди 3 седмици ни се роди с цезарово сечение едно хубаво и голямо момче.Живеем в чужбина и всички мои роднини са в БГ. Още малко след като заживяхме заедно с моят съпруг (той е българин) се убедих, че съм направила грешка с брака си. Преди се виждахме само почивните дни, живеехме в различни градове. Малко след това обаче разбрах, че съм бременна и се надявах, че нещата ще потръгнат. Къде е проблемът ще попитате вие. Той се премести да живее при мен, наех по-голямо жилище, пренесохме всички мои багажи от старото. От една година заедно, той работи само 2 месеца и прекъсна, тъй като работата не му харесваше. Вече 8 месеца стои само в къщи пред компютъра, чете новини и ходи по форуми, в къщи не пипва нищо, трябва да се моля и повтарям по няколко пъти преди да се свърши нещо. Аз работех до 1 седмица преди раждането - издържам семейство, плащам наем, грижа се за всички ежедневни неща. Когато го попитам дали ще се обади тук и там да уреди това или онова, той ми казва най-нагло да го свърша аз. Само за информация - имам работа и е добре платена, не съм финансово зависима. В случаите когато реша да говоря с него той е много нервен, избухлив, какво толкова не съм била доволна или се стига дори до чупене и трошене на вещи в къщи. Надявах се, че след раждането ще се подобрят нещата, но уви. Родителите ми дойдоха, за да помогнат - чистене на апартамента, готвене, и т.н. (след операцията имах усложнения и не можех да се движа повече от седмица).Той за всяко нещо не ги одобрява и знае как по-добре да стане, спори и се противопоставя с тях, никакво уважение към тях, никак респект към годините им и опита. Решението съм си го взела за себе си, предпочитам да съм сама отколкото с него. Нямам никаква радост от живота, нямам надежда за нещо добро с него.Но въпросът е как да му го кажа, не съм сигурна как ще реагира и най-вече се притеснявам за детето. Да взема детето и да изчезна – не става. Не искам да го оставям сам в апартамент, който се води на мое име и няма да мога да изплатя ако направи нещо.Освен това детето няма още документи и съм зависима от него. А на него определено му харесва така, не чувства ни най-малко неудобство, че мързелува по цял ден в къщи, а аз след 3 месеца трябва да започна работа, защото ми свършва майчинството. И така, казах че ще съм кратка. Пишете ако имате някаква идея. Не се търпи вече това положение.Благодаря.
