На 13 януари настъпи дългоочакваният ден на операцията ми. Доктор Кацаров я направи за около 15 минути , страхът беше голям , болката никаква.Възтанових се за около 10 тина дена , а междувременно жена ми посети доктор Табакова просто ей така , за преглед. Всичко и беше наред слава богу , но Табакова и предложила да си направим и двамата хормони , защото никога не сме си правили.Речено-сторено. И тогава настъпи най-страшния ден .Беше 20 и някой си януари отидохме да си вземем резултатите . С жена ми всичко беше наред , но моите .......ужас.Пролактина ми беше над 4200 , тестът не го хващаше , при норма за мъжете между 50 и 200, в последствие се оказа , че е 9800
. Доктор Табакова "отсече" ,"имаш аденом на хипофизата". Всичко ми се срина за секунди , прилоша ми , доповръща ми се. Още същия ден скенер, който потвърди диагнозата, веднага след това ядрено магнитен резонанс , същата диагноза.........човек се чувствова толкова малък и безпомощен.....невероятен шок.Отиваш за бебе , а ти казват , че имаш тумор в главата.На другия ден се почна ходенето по болници , търсенето на връзки , и т.н.За щастие бързо попаднахме на проф.Бусарски от болница "Иван Рилски", всички пътища водеха към него бил "светилото".Оказа се замен човек, успокои ме , че операцията е рутинна, туморът е доброкачествен.Минах всички процедури и изследвания и на 26.02 ме оперираха , а след няколкйо дена и изписаха.В момента съм в къщи и се възтановявам.Травмата е повече психическа отколкото физическа.Спрях тотално цигарите от раз, то на човек като му доиде до главата :)С жена ми не спираме да мечтаем за бебе, да минат още месец , два и се заемаме с бебеправене.Желая късмет и много здраве на всички