Доктор Бърди,
имам въпрос към Вас, свързан с двигателното развитие на детето ми.
Ето какво чета от Вас в "Оценка на моториката":
Например бебе, което повдигаме в опит да седне, стои изправено, може да има нехарактерно за възрастта повишен мускулен тонус на долните крайници.
При моето дете това определено се наблюдава.
Въпросът ми е - с какво този повишен мускулен тонус е опасен?
Първо, ще вметна, че Михаела е недоносена, родена е в 35-та седмица.
На 3 месеца педиатърът и диагностицира лека хипотония, защото не можеше да контролира главата. Започнах да и правя упражнеия в къщи (от легнало положение я вдигам за ръце) и да я поставям често по корем. Тя видимо се мъчеше, но аз упорствах. така за 20 дни проблемът с хипотонията изчезна.
От там нататък, обаче, тя започна да прави директно опити за изправяне. На 4 мес. се обръщаше самостоятелно гръб - корем и корем - гръб. На 6 месеца започна да пълзи. Точно на 9 месеца започна сама да се изправя, като се подпре за опора (шкаф, диван, и др.). От тогава мога да кажа, че почти постоянно стои права в кошарата си и така си играе, като хвърля играчка, навежда се да я вземе, като с едната ръка се държи за парапета на кошарата.
Но
не сяда. Именно
в това е проблемът. Едва сега се учим да седи. Бях чела, че до 8-9-месечна възраст трябва да може да седи самостоятелно, но тя не иска и това е. При всеки мой опит да я поставя седнала, тя се обръща по корем и запълзява на някъде или пък се изправя права. Или просто тупва на страни, вместо да се задържи седнала.
Изчаках и коригираната възраст, т.е. като стана на 10мес. я заведох при рехабилитатор. Според него, в кръста е добре, но коремните и мускули не са развити. затова от около месец и правя коремни преси. Вече видимо има напредък със седенето. Успява да се задържи, макар и за кратко.
Въпросът ми е това, че стои почти постоянно права, вредно ли е за долните и крайници и въобще проблем ли е? Знам, че при преждевременно родените е нормално да има известно изоставане в развитието, но все пак, до колко е нормално?
:oops:Извинете ме, ако ви звуча досадно и глупаво, но на моменти знаете, че страдаме от параноя.
Благодаря Ви, докторе за търпението, че ме изчетохте. надявам се на отговор.