Здравейте Докторе,
ясно е че ранното захранване крие множество рискове, въпросът ми към Вас се отнася за обратното: има ли храни, закъснялата първа среща с които може да създаде проблеми? Благодаря Ви предварително!
Интересен въпрос е този...
Няма единно мнение по този въпрос. Има становища че въвеждането на храни в определена възраст е с протективна роля, докато късното им въвеждане може да причини проблеми-тук спадат глутен, белтък (яйце). Но няма единно мнение.
Привържениците на ранното захранване (4-5м възраст) именно на това се базират, ранно въвеждайки храни. Но каква полза от сокчета? И малко както дявола чете евангелието-в смисъл "няма странични ефекти или увеличена честота на алергични изяви към изследваните храни" (при ранното им въвеждане). Което само по себе си като извод нищо не значи... то и при редовното им въвеждане пак няма. Защо тогава рано да ги въвеждаме? на база на какво и защо изобщо?
Късното въвеждане според някои е проблемно, поради (според тях) факта, че късното въвеждане повишавало чувствителността към някои храни. Това обаче не е доказуемо. Според мен единствената негативна страна на късното въвеждане е лишаването на детето от ценни хранителни съставки. АМ и кърмата САМИ и без други добавъчни храни,
след 6м възраст, НЕ могат да покрият растящите нужди на детето поради еднообразният им състав и количеството. Има мнения че тази липса на ценни добавъчни микроелементи, витамини, са ключови за интелектуалното и нервно-психично развитие на децата в бъдеще, и не могат да бъдат запълнени "дупките или липсите" в тази възраст от ненавременно въвеждане. Защото определени мозъчни структури "узряват" именно в тази възраст, и "липсите" попълнени късно, с нищо не могат да променят нещата. Така ли е наистина? Вероятно-например в исторически аспект, недохранваните деца до определена възраст имат общо взето по-слаба училищна успеваемост и редица социално-адаптивни и психологически проблеми. Ниската успеваемост води до ниско образование, което е мега фактор за ниско социално положение и проблеми в бъдещето.
Естествено тук не става въпрос за Бг глупости със "сокчета" от 1 месец.Или овесени отвари за запек, който няма.
Не става въпрос и за глупостите на хора като Мустаков, Маринова, поставящи без нужда, и поради невежие, малки деца на жестоки диети с изключване на цели групи храни, жизнено важни за развитието на децата.И после си играят на "включвания" на козе сирене (което не се дава по принцип на деца)и кашкавали. Едно дете попълва железните си нужди до 12м възраст от какво? жълтък, месо, леща, спанак, боб. Леща, боб, спанак-не даваме. В Бг изобщо даването на леща,боб на дете на 7-8 месеца е тема табу. Защо? никой не може да обясни смислено, и никой не знае как се приготвят тези храни за деца. А се приготвят лесно и са много вкусни и питателни.
Жълтък и пилешко сме забранили.
Спанак детето не яде (или сме обхванати от мания за "нитрати"). Откъде детето да приема желязо тогава?? В 100гр
->>жълтък има 8.6мг желязо,
->>Леща- 8.6 мг
->>Боб, зрял- 8мг
->>Риба-4.2 мг
->>Спанак- 3мг.
ЗАПОМНЕТЕ- от дългата ми практика не съм виждал деца толкова алергични, или толкова проблемни, че да се налага изключване на ГРУПИ храни ЗАЕДНО (всичко млечно, яйце, и т.н.).И още по-важното е че, заболяванията, за които препоръчват такива изключвания, те изобщо не са алергични в 90-95%. Например АД-има купища проучвания, доказващи липсата на каквато и да е връзка с хранителни алергии. Запомнете също че един лек алергичен ринит, изявяващ се с определен сезон (сезони) е по-добре да се третира с Аериус/Назонекс за късо време, отколкото да поставяте децата на обширни диети с месеци.Тоест, винаги мислете щадящо към детето, и изобщо отхвърляйте драстичните подходи, към които с толкова лекота в Бг (и в Гърция, където са също толкова жестоки и безскрупулни) се нахвърлят като към Панацея!
Оставям настрана грешните диагнози, като причина за "диетите".
Немците,които са най-върли привърженици на ранните захранвания (все пак за плодови пюрета и сок говорят но от 4-5 месец) пак на тезата за "ползата" от ранното въвеждане говорят. Но това е трудна за аргументиране теза- в Германия процентът на децата под годинка с наднормено тегло е доста голям, и роля за това имат и сокчетата и готовите храни-"бурканчета", както и ранното им въвеждане. Защо? защото вероятно децата, проявявайки повишен интерес, несъзнателно се прехранват с храни с високо калорично съдържание на 100гр продукт. Картофено пюре или морковно такова имат разумно калорийно съдържание, докато "пудинг" или разни каши на база брашно->> съвсем друго. Същото и бурканчета, които съдържат нишесте. Внимателното следене за калорийното съдържание на детските храни,които давате, е НЕВЕРОЯТНО ВАЖЕН въпрос. И докато за деца до годинка по-трудно се правя грешки, за големичките деца, лято пълно с бисквити, вафли, сладки неща, може да доведе до + 5-6-7 кг, които особено трудно и дълго се свалят. Лекуването на диарии със солети е връх на глупостта, в този аспект.
Същото става и в УК (но там заради любовта към всякакви "пудинги"). "Пудинг" не е сладко, както по принцип ние в Бг го смятаме. "Пудинг" в "смисъл УК" е всичко кексообразно, в което може да се слага от месо до сини сливи.