Сега да напиша и информацията, която съм събирала преди захранването. Не претендирам да е вярна, това е което съм чела в различни източници и съм синтезирала за себе си.http://www.wassilena.snimka.bg/album.php?album_id=346727 Въвеждене на глутен Варианти на захранване (от най-предпазливия към стандартните):
- няколко люспички овесени ядки в друга зърнена каша
- пюре с глутен, може само няколко лъжички
- трохички бебешки бисквити/бишкоти/сухари
- каша от безглутенови и глутенови зърна (но не на пшенична основа)
Въвеждането: в малко количество. На 8-10 месеца дечицата вече поемат по-голямо количество храна и се хранят доста по-бързо, а въвеждането на нова храна е по класическата схема: в минимално количество т.е. много малка част от общото.
Продължението: бавно и постепенно. Всеки успешно въведен продукт, приеман в по-големи количества, по-често и за кратко време (в рамките на 5-10 мин.) може да бъде потенциален алерген или да отключи непоносимост. Това на теория важи и за глутена при късно захранените деца.
Ред на въвеждане: овес -> ръж -> ечемик -> пшеница Овес - много ниско съдържание на протеин, подобен на глутена (невинаги създава проблеми)
- лесно смилаем (въпреки че овесените ядки са богати на фибри)
Ръж - ниско съдържание на глутено-подобен протеин
- слабо алергизираща
Ечемик - ниско съдържание на глутен
- слабо алергизиращ, но с малко по-висока степен на риск от ръжта
- по-трудно смилаем
Пшеница - високо съдържание на глутен (концентриран в обвивката на зародиша на зърното)
- на трето място по причинени алергични реакции (след прясното краве мляко и белтъка на яйцето)
НЕПОДХОДЯЩИ КОМБИНАЦИИ Плодове: --> Плодове се консумират самостоятелно (1/2 час преди хранене или 2 часа след това; не се предлагат като десерт; при смесването с друг вид храна техните захари ферментират и товарят храносмилането)
--> Плодове и зеленчуци не се смесват
--> Плодове от 1-2 вида в рамките на деня - но разнообразни плодове всеки ден
* плодове + нишестени храни (плодовата захар се смила бързо, а нишестените храни бавно, фруктозата не се усвоява правилно)
* пъпеш + зърнени храни (пъпешът се смила лесно, зърнените храни – бавно)
* пъпеш + мляко (пъпешът се смила лесно, млякото – бавно)
* пъпеш + други плодове
* банан + нишестени храни (освен плод, бананът е и високо въглехидратна храна)
* банан + други плодове
* диня + други плодове
Млечни продукти: * кисело мляко + кисели плодове
* млечни продукти + цитрусови плодове
Житни храни, ориз, царевица, картофи, грах, овесени ядки (въглехидратни храни):
--> не се препоръчват вечер (метаболизмът е забавен и консумираните захари и сложни въглехидрати се складират като мазнини)
--> пълнозърнестите брашна се накисват преди употреба (с цел да се неутрализира фитиновата киселина от обвивката на зърната; тя блокира усвояването на калция, магнезия, желязото и цинка)
--> съчетаването на въглехидрати със захари товари храносмилателната система (но пък се допълват добре):
* оризови изделия + плодове
* зърнени изделия (от пшеница, елда и др.) + плодове
* овесени ядки + плодове
* попара с кисело мляко (белтъчини и скорбяла)
* хляб/сухари + сирене (белтъчини и скорбяла)
Бобови: --> Бобовите храни самостоятелно са трудни за храносмилане (консумират се със зеленчуци и мазнини)