Знаете моята позиция по въпроса. За мен, тя не е променена, в смисъл, ако сега пак съм изправена пред подобен избор, пак ще откажа. Познавам обаче хора, които си купиха бебета. Да ви кажа - прекрасни родители са, не са лоши хора в никакъв случай, напротив - умни, състрадателни мили жени и мъже. Та искате ли да си поговорим за това, кое му е лошото да си купим бебе ...
Аз ви написвам моето виждане,
Позитивни страни:
- бебетата не стоят в институции
- осиновителите не чакат толкова дълго
Отрицателните страни:
- длъжностни лица взимат пари за да кандърдисват жените да си оставят децата (ако някой се интересува ще доразивя това)
- не е ясно какво ще кажем на детето един ден, когато му съобщим че е осиновено. ако не му съобщим, а то почти няма как да не узнае, става още по-лошо
- осиновителите стават обект на евентуално изнудване
Защо отказах аз? От чист егоизъм - не исках един ден да лъжа детето си, не исках да се страхувам. Това е - не ми беше никак трудно да взема решение, просто мислех за себе си.
Вие какво мислите по въпроса?

Ох, Фусинка...
Темата е много, ама много хлъзгава.
И моята позиция е като твоята.
Дори не съм мислила колко хубаво би било да "шарнем няколко хилядарки" и да гушнем здраво бяло бебе, докато някои от познатите ни не попитаха дали ще плащаме за българче...
Не бих си купила бебе, по няколко причини, които най-вероятно са глупави и идеалистични, точно като мен:
1. Не бих могла да живея в страх от еветуално разкриване от отговорните органи;
2. Не бих могла да живея с мисълта, че съм извършила престъпление;
3. Не бих могла да живея с мисълта, че биологичната майка е можела и да не изостави детето си, ако не са и били предложени пари;
4. Или може би сме лишили от детенце хора, които чакат по-дълго от нас;
5. Не знам как ще го обясня на порасналото си дете, когато някой ден реши да потърси биологичната си майка;
и т.н.

Но не виждам смисъл да осъждам хората, които са си купили бебета. Тя държавата не ги съди, та аз ли?

Ами аз да си призная, не съм мислила долкова надълбоко в началото... Просто когато ми предложиха се почувствах моного зле, веднага писах тук...не съм се колебала, нито съжалявам в ден днешен.
Но пък нали казвам - познавам хора, които го направиха и те са прекрасни родители -честно.
Та мисля си - укоримо ли е наистина?

Само за протокола:
закона преследва само посредниците при подобни "сделки" и длъжностните лица естествено. И то само ако се докаже:
НК
Чл. 182а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си, когато законът го изисква.

(3) Който с цел противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.

(4) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до четири хиляди лева.


Чл. 182б. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) (1) Лице от женски пол, което даде съгласие за продажбата на детето си у нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

Сигурна съм, че са прекрасни родители.
Другото е въпрос на гледна точка, вътрешно усещане и личен избор.
След като реално съществуват работещи схеми за покупко-продажба (гадно звучи, нали) на бебета, съвсем логично е някои хора да изберат да се възползват. Такива неща се случват в цял свят в края на краищата. На който не му пречи да живее с мисълта, че си е купил дете го прави.
Грозно е някак си, но е истина, реалност, Έτσι είναι η ζωή...

Днес какво ли не може да си купи човек - звезда, полет в космоса и т.н.
Въпреки това едва ли някога ще мога да възприема човешкия живот като предмет на покупко-продажба, дори и да изключим всички онези неща, които е написала Таря и които са от значение и за мен, някак си - това не е моето усещане за нещата. Не бих си купила дете.

Какво точно означава да уговарят майки да си оставят децата (и евентуално биологичната майка да е можела да не се откаже от детето, ако не е била "уговаряна") - мислех, че обект на тези пок-продажби са деца, които така или иначе са оставени още в болницата, но това по някакви начини не се документира и вместо в дом, детето отива другаде - т.е. да с еоткаже от детето е било намерението на майката така или иначе. Но това уговаряне какво ще рече, как може да уговориш някой, отишал да си ражда детето, да ти го даде срещу някоя хилядарка? Подбират се самотни майки ли, как се определя целевата група?...

ЦветенцеЕ тука е ключа от бараката според мен
Много от жените, които изоставят бебетата си, да не кажа всички, съобщават за това решение в болницата. Малко от тях се обръщат предварително към социалните. Голяма част от тези жени или момичета се колебаят,не са сигурни, неуверени са, голяма част от тях са на ръба и не са решили. Просто им трябва леко подбутване в едната или другата посока...
Представи си сега - ти си млада на 18, 19 - не знаеш на кой свят си и идва при теб многознаеща леля от персонала и почва с речите - "Кой ще го гледа, няма никой да ти помогне, ти знаеш ли колко е трудно, няма да се справиш, а пък тука има едни хора, те ще му осигурят всичко, ще го гледат по начин, по който ти никога няма да успееш и тлн, и т.н......" В 90 процента от случаите, майките не взимат нищо...

Има един проект "Не ме изоставяй" http://izostaveni.detebg.org/component/option,com_frontpage/Itemid,1/
Ето какво пише на страницата им

Само за една година, благодарение на консултациите на нашите социални работници в родилното отделение, 70% от майките, които са дали съгласие да изоставят бебетата си са взели децата си, а с другата половина продължава да се работи;
• През последната година помогнахме на 12 бебета да не попаднат в дом;
• За една година над 100 майки, които са минали през родилното отделение за консултации и са заявили желание да оставят бебетата си, са променили решението си.

Ами не мисля че темата е за специалния подфорум ...

как успяваме във всяка тема да се караме... това не ми е ясно
защо - също хич не ми е ясно
за правата на модераторите ... ще замълча в тази тема.

Ами аз...не знам и аз защо мислех (по - скоро не съм се размисляла в/у въпроса), че си оставя детето онзи, който е твърдо категоричен, че не го иска. Разбира се, че ги има многото млади и объркани момичета...

Fussii, има ли вариант, в който това, че се ускорява процедурата да не се възприема като купуване. За мен по-скоро удовлетворяване на изискванията на хората са по-скоро кофти случка. Примерно детето да е ОК, българче, с еди си какви белези, здрав /което нали е непредвидимо в известен смисъл/.
Щото реално погледнато положителните неща, които си написала не са за пренебрегване. А и бюрокрацията и всичко е голяма дъвка. Хипотетично за месеците чакане не е ли възможо един детски живот да се застраши, ако вместо това не е вече при осинвителите?

Нинче, не те разбирам съвсем... в първата част от поста ти.

Иначе, за това говоря и аз - като сложим на везните плюсовете и минусите, кое на вас ви натежава... как ви се струва...

На моите везни в началото натежа аргумента, че не мога да кажа на детето си, че съм го купила и че могат да ме изнудват един ден . Сега везните ми тежат пак в същата посока, но се прибави и кандърдисването на майките...
Но това са си моите везни, за моя живот...

Според мен минусите са повечко от плюсовете.Всяко едно 17 годишно момиче би се подлъгало за няколкото хиляди които ще и се предложат(е не съвсем всяко),при все че за нея това ще са толкова лесно изкарани пари.Замислям се за себе си?Ако някой ми предложи такова нещо и да знам,че срещу някаква сума пари ще стана майка ей така..Ми не съм съгласна.Не бих могла да живея с този страх!и срам!
Човешкият живот не е стока,не може да се търгува!

Аз си мисля, че не бих дала пари, за да си "купя" дете.

Но, по този въпрос съм си мислила ей така по принцип, дето се казва.
Ако говорим за ситуация детето е в институция и по този начин ще се ускори осиновяването, тогава позитивите за детето ми се струват много.

Ако говорим, обаче, за склоняване било то от длъжностно лице, или не - за мен това е недопустимо.

Гледах предаване по повод този проект "Не ме изоставяй" и бях впечатлена от резултатите.

Нинче, не те разбирам съвсем... в първата част от поста ти.

Ами искам да кажа, че за мен да си платиш, за да се ускори процедурата, чисто документално, може и да не е толкова лошо. Е, да, има хора, които не могат да си платят и ще трябва да чакат повече...но ако нещата се случват в полза на децата, бих направила компромис...
За мен е по-неразбираемо е да има човек претенции към външните белези на детето и произхода. Да е русо, па да е бяло, па да е къдраво..и да иска да си "купи" такова дете..Тва ми се струва като на пазара.

Я обясни - как могат да те изнудват, че си го купила? Може би искаш да кажеш да не минава през дома, а директно от родилния дом ли, как?

Ако е това и има персонал в болницата, който кандардисва и манупулира току що родили, колебаещи се - не, не го приемам, гадно е и аз не бих взела такова дете!

Ами Нинчо, как според тебе става без участие на хора от болницата... няма начин.
1. Сценарии А – Пет дена след мероприятието, родилката се връща в болницата, под ръка с голям и красив полицай и казва „Искам си детето обратно“.; „Ами ние го изписахме с баща му“; „Така лиииии? Кой е баща му.....“; „Ами ето ви данните....“

2. Сценарии Б – след Х години, хората от агенцийката го закъсват и ти цъфват на вратата и ти казват „Ти помниш ли кат прайхме оназ далаверка, а дай кинти сега, че.....“

4.  Сценарии В – Майката в един момент се освества – отива в полицията и казва – аман, заман – изнудиха ме ....

Това се случва...ясно. Отвратително е! Не бих така взела дете. Честно, не виждам плюсове.
И за мен по-скоро е нужно да има психолози, които ако преценят подходяща семейна среда и състояние на родилката да се опитат първо да кандардисат да си вземе детето, а не да го оставя.
Не съм наивна, но не се бях замисляла до сега за такова нещо, честна дума.


Е, не е егоистично да не искаш да вземеш така дете, щото не само ти би могла да преживееш тези разправии, евентуално, в бъдеще, а и детето. Егати, представям си някаква такава разправия как би ми се отразила на мен, ако съм осиновено дете. Идват след 15 години и ми казват някакви - майка ти са я изнудили да те даде....или "продаде".

Може би ако знам, че така кандардисват майки и аз по-късно бих се чувствала сякаш почти насилствено съм отнела нечие дете.

ами мисля, че в такъв момент, ако много дълго време си чакал, ако си имал много неуспехи зад гърба си... други мисли ти минават, в смисъл, разбирам ги отчасти хората и категорично не бих ги съдила

ами мисля, че в такъв момент, ако много дълго време си чакал, ако си имал много неуспехи зад гърба си... други мисли ти минават

Това е вярно, но мислите си минават, после идват други. И в двата случая очевидно се влияе на хората - и на даващите и на взимащите детето. Съвестта на посредника под въпрос.

Иначе аз лично не осъждам никого, с изключение на "услужливите" посредници. Просто написах сега какво мисля, не знам дали защото я има Кристина. Все си мисля, че не е затова, а, че съм възпитана в състрадание и не бих причинила мъка...на детето, на майката, на себе си, на още много хора, които биха се привързали към детето. 

Да така е, безспорно, не става за 3 минути - имаш време да помислиш...
Истината е, че който осиновява по този начин КАТЕГОРИЧНО е наясно с всички детайли. Ако твърди друго, или не е откровен или се крие зад твърде удобен наивитет

Това със сценария,който е дала Fussii,може да се получи и при осиновяването.Винаги ще се намерат недоброжелателни хора,които ще искат да съобщят(преди това да го направят родителите му)на детето,че е осиновено и те му го съобщават обикновено с една гадна думичка - копеле.
Има родители,които не желаят да казват на детето си ,че е осиновено и има хора(съседи,"приятели",загрижени роднини),които може да дойдат и да се опитат да изнудят осиновителите.
 Може биологичната майка един ден да се сети ,че има дете и да тръгне да го издирва и в един момент да го намери и да постави всички в неловка ситуация.
 В крайна сметка има и ще има много непредвидени сценарии и в двата случая,важното е детето да намери родители и родителите да намерят дете и взаимно да запълнят празнината ,която са имали толкава години.