Бебе, познавам те виртуално от 2007. Тогава мисля, че ника ти беше бебе 2007. Спомням си твоята надежда, след това твоето отчаяние и как спря да влизаш в този сайт или поне спря своите публикации. до момента в които се появи със сегашния си ник и щастливата новина ,че ще ставаш майка. След това дълго мълчание ти доказа, че НАДЕЖДАТА не може да умре и че въпреки своите проблеми ти си продължила борбата и Бог те е възнаградил. Никога няма да можеш да си отговориш на въпроса "ЗАЩО?" И не е нужно. Сега повече от всякога си ДЛЪЖНА да вярваш и да се надяваш, да се молиш и да бъдеш силна. НИЩО не е свършило! Твоето малко момченце се бори, не можеш да забравиш това. Нали той има нужда от ТВОЯТА сила. Мой познат ми каза, че новородените не виждат образа на майката, но виждат нещо като ореол над нея и по него разгадават майчиното настроение. Все едно виждат душата й. Всяко майчино претеснение, тревога,че дори и несигурността в добрия изход от проблемите, бебчетата го усещат и преживяват все едно са още в утробата на майката. Незная до колко това е вярно, но ако е така то сега трябва да си по-силна от всякога.
Моля се за малката ти рожбичка! Да е жив и здрав и много силен, да пребори всички трудности в началото на своя живот! Моля се и за вас! Да ви даде господ сили! Да се преборите още веднъж за вашето така жадувано и заслужено щастие! Да гушнеш съвсем скоро своето малко и много силно и борбено момченце!
Не се предавай! ВЯРВАЙ!