Мила
Ая, и ти си ми симпатична още от други темички, но досега не си „признавах”, тъй като правенето на комплименти не е от най-силните ми страни
- хич ме няма там…
По темата:Според мене независимо от желанието ти няма как да помогнеш на приятеля си, точно защото си пристрастна.
Много ще е трудно (дори невъзможно), да съчетаеш негодуванието си от тази госпожа с надеждата, той и тя да заживеят хармонично… Пък и не се и налага. След като държиш на този приятел, не е ли по-важно, да си откровена и сериозна с него? (приятелите ценят такова нещо)... Примерно можеш да му кажеш, че няма как да му помогнеш, защото и без това не харесваш съпругата му (добронамерена, без да обиждаш или нападаш)… Каква полза, че не си казала и една лоша дума за нея, ако си мислиш на ум … Така излиза, че си неискрена…
Не знам, колко ти е близък този приятел и дали очаква от тебе, да вземеш страна… но би могла и да останеш на дистанция от тази история и да се намесваш по никакъв начин…
Другият вариант е, да се опиташ наистина да разбереш жената… така ще можеш да си полезна и на двамата…
Както казва
Гарга:
...Нека не нападаме околните - те имат нужда от усмивка и добра дума и сами ще се отворят за нас ! Вярвам го !
Негативните емоции спрамо някого тровят на първо място нас самите.
Що се отнася до дечицата… Разбира се, че не е хубаво, мама и тате да се разделят… но пък как ще бъде изживяно такова събитие зависи много от родителите и тяхното желание, децата да са добре. От личен опит го знам. Родителите ми се разведоха, когато бях на 7.
Бяха ни обяснили (на мене и сестра ми), че те се разделят, но това не означава, че не ни обичат… това дори не означавало и че те не се обичат помежду си, но просто имало неразбирателства и затова нямало как да живеят вече заедно… И така, случката за мене не беше драма и се чувствах добре, обичана и всичко останало…
Мисля, че сигурността ми идваше от това, че мама никога не е казвала една лоша дума за баща ни (поне пред нас), както и той за нея… Посрещахме важните празници винаги заедно – Коледа, Нова Година, рождени дни… първи учебни дни… (…Та аз дори в един момент че чувствах с предимство, защото имах ключовете на два апартамента..
(Децата са като антенки - те са най-щастливи и спокойни ако чувстват, че мама и тати са щастливи и спокойни… )
И последно нещо, което леко ме изуми:
[...] Единственото което мога да кажа е човека да си взима децата и да бяга надалеч.
Моя приятелка има връзка с един мъж в подобно състояние, в момента жена му си изкарва всичко на децата а това е най-лошото, което една майка може да стори на децата си...
Чудех се, как така връзка с женен мъж (който, разбира се, има много кофти съпруга
) е толкова в реда на нещата и в същото време се критикува онази, дето "си гледала кефа и ходила по кафененца” ?!
Лека нощ на всички!
На засегнатите се извинявам предварително!
Желая ви слънчеви празници и много сбъднати желания!