Здравей,

знам колко те боли и болката винаги ще е някъде в теб, дори и след години. Аз родих в 25 г.с., едното бебе живя 2 дни, а Алекс ни радва цели 5 месеца и половина. Но за съжаление нейното сърчице спря завинаги на 20.02. Ревах два дни, после си казах, че с рев нищо няма да стане и че трябва да гледам напред, да бъда силна заради нея, която се роди 730гр и наддаде до 3кг, тя се бори всеки ден, да е мен, да ме радва....но така било писано. При мен болката е много по-силна, понеже съм я държала в ръце...макар и само 5 месеца....

Гледай напред, не се давай, бъди силна заради себе си, заради мъжа ти и заради твоите 2 ангелчета. Те ще те закрилят.

Прегръщам те.

 .

silvanchence, ужасно съжалявам. Желая ти сили, да се пребориш с болката и да продължиш.

кенга, николина, дано всеки следващ ден е поне малко по-добър от предишните..

Силванче, аз много страдах и много тежко се справих след едната си неуспешна бременност. Въпреки че става въпрос за много по-рано прекъснала бременност, много по-рано, и много добре знам, че нещата не са изобщо сравними - споделям го, заради това, че също накрая обмислях варианти за психолог и тъй като имам такъв познат, бях събрал от него някои координати по негови препоръки (за софия) и ако се спреш на този вариант мога да помогна с информация, но не и с лично впечатление за специалист -така и не отидох. Истината според мен е, че такава, подобна или друга тежка ситуация, не знам какво конкретно би помогнало, вероятно донякъде зависи и от конкретния човек, но най не би помогнало да се оставиш болката изцяло да те завладее и контролира, ежедневиеето ти да се слее с нея. Не бива, защото няма никакъв смисъл. Пътят е само напред.

На всички вас, които споделихте за подобни загуби - пожелавам ви много скоро да имате поводи за нови усмивки!!!

Ноколина, толкова се радвам да те "видя", често, много често мисля за теб и си спомням за онези няколко учлички, които повървяхме заедно, след като се оказа, че дори се познаваме, и колко много ведрост, и вяра, и сила имаше в очите ти. Не мога и да си представя какво ти е струвало отново да ги събереш и тръгнеш напред, но не съм се и съмнявала, че ще успееш да го направиш и съм сигурна, че там където ще стигнеш, те чакат прекрасни неща.

Силванче, и аз страдах много. През септември 2008 г. загубех бебето си в 34 г.с. ....не искам да се впускам в подробности. Писала съм и в други теми, не искам да те натоварвам излишно емоционално...
Знам как се чувстваш, болката ще се притъпи с времето, но винаги ще бъде в теб. Тиха, но в теб...Сега си поплачи, страдай, говори, просто изживей етапа на първоначалната режеща болка...Ще минеш през това, няма как, но не сдържай сълзите си, не се преструвай на силна, не позволявай на хората около теб да се правят, че нищо не е имало (за да те успокоят или да ти спестят емоции). След това ще настъпи период на примирение, след това ще обвиняваш съдбата, ще търсиш вина в себе си, в другите, ще питаш защо на теб?...И накрая, когато започнеш да мислиш с разума и избуташ емоциите в някое ъгълче на душата си ще видиш, че нямаш избор освен да вървиш напред и да мислиш положително. Това ще те спаси, защото в крайна сметка така е устроен света....доброто винаги побеждава злото, живота побеждава смъртта .-..това е вечния кръговрат. А това което се случва с тези неродени бебета няма обяснение. Някои го наричат божа работа, но аз не вярвам Бог да е лош, други казват малшанс, други го наричат случайност, която не е задължително да се повтори....Незнам...Просто няма обяснение. Случва се, помита те и трябва да ес изправиш. Приеми (колкото и гадно да звучи), че просто се случва! 
Аз лично посетих психиатър (дори ходихме 2 месеца на семейна терапия с мъжа ми) и смятам, че доктора определено ми помогна много. Дори не се наложи да пия антидепресанти, просто говорихме, плаках, пак говорихме и така...Моят съвет е да потърсиш такава помощ. Няма нужда да се правиш на желязна. Разговаряй и със съпруга си, споделяйте болката. Той те обича и ти го обичаш. Това е всичко, което в момента има значение. Ще се борите заедно, защото там някъде зад ъгъла ви чака ВАШАТА МЕЧТА!

Целувам те и те прегръщам! Наистина!
   

И аз те прегръщам, мила, и ти благодаря за подкрепата!
Благодарна съм на всички вас, че сте с мен, щастлива съм, че ви има, защото само на вас мога да кажа всичко  .

Ходихме вчера на психолог с мъжа ми, от любопитсктво, и така се разстроих, че не мога още да се успокоя.Почнах да разказвам за какво съм отишла, и след първото изречение, и ревнах, нищо не можах да кажа повече и се наложи мъжа ми да разкаже нататък, и оттам нататък не мога да спра да плача, така ми се е свило сърцето.А уж последните десетина дни се бях стегнала и гледах оптимистично що-годе, доколкото е възможно.Пак си припомних как ги чуствах в себе си, как ме риткаха и колко бяхме щастливи, как си представяхме как ще тичкат около нас после миличките, и колко ще им се радваме.И си говорехме какви щастливци сме и как не можем да повярваме, че сме такива късметлии, витаехми в облаците направо.Какво се случи, от върха на щастието паднахме на дъното на отчаянието и мъката за отрицателно време.Как да се изправим и да повярваме, че има добро, и то и на нас четиримата ще ни се случи!Иска ми се скоро, толкова много ми се иска пак да ни е светло!!!!!

Силве,

И тук те намерих 
Знаеш ли, като чета за съдбите на момичетата които са имали неуспешни и успешни бременности си давам сметка за нещо много важно.
Ние жените страдаме не само за себе си, но и за другите. Преживяваме болките и на другите. И някак така с времето, твоята история се слива с историите на другите момичета и избледнява.Поне с мен е така. Хубаво е да отидеш на прихоаналитик, но аз смятам че в случаи като нашите ролята на психотерапевта е малко под въпрос.
Той е примерно като майка ти, която хем иска да разбере в детайли какво точно се е случило с теб за да те разбере напълно и да ти съчувства, за да може след това да ти помогне да излезеш от дупката в която междувременно те е вкарала.
Аз майка си я видях едва преди няколко дни.( БЯХ Я ПРЕДУПРЕДИЛА ЧЕ НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВИЖДАМЕ)
Както прецените така направете, но все пак, защо трябва да си припомняш нещо, което усилено се опитваш да забравиш...
Аз днес след работа ще ти се обадя.
Записала съм ти номера.
Изпращам ти една солена морска целувка

Ох, страшно ми е смотано.На всичкото отгоре ни разбиха колата и ни откраднаха СД, малко пари, чантичка с всички документи, лични, на колата, резервните ключове, и за вкъщи, служебни фактури, които трябва да се отчитат, направо големи разправии сега, отвратително просто.

А аз даже не се ядосах, стана ми гадно, но приех всичко, все едно е нещо нормално.Голям дебил съм станала..., направо не мога да се позная.

Толкова ми е тягостно и свито, хората се готвят за почивка, говорят си за хотели, отпуски, хубави местенца.А ние събираме пак за поредните изследвания, а сега и това.

Но какво да се прави.Някой ден ще дойде и нашия ден, амин, и ще забравим всички неприятности по пътя си, и ще бъдем щастливи!!!

Някой ден ще дойде и нашия ден, амин, и ще забравим всички неприятности по пътя си, и ще бъдем щастливи!!!

Ще бъде! Ще видиш! Не губи вяра , бори се!

Силванченце, преди две години пуснах тази тема - http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=13425.0;all
Тук излях душата си след загубата на бебето си. Скоро се навършват две години откакто го загубихме... И все още боли... И все още го сънувам...
Лек няма... Бориш се и мечтаеш за нов опит... За нов шанс... За нова надежда...
Прегръщам те силно!

Силве,

Много кофти ситуация наистина!
Аз си мисля че такива гадории нарочно ни се случват за да ни отвлекат вниманието.
Аз примерно миналата година като загубих първото бебе, в деня кпогато ме изписаха от болницата си изкълчих глезена. Много ме болеше, беше се подул и доста ми ангажираше вниманието.
Този път почина баба ми.Броени дни след случката.
Отгоре на всичко сега си търся нова работа защото нещата във фирмата не вървят на добре и сега бачкам на 4 часа.Съпруга ми го пускат 2 месеца в неплатен.... абе мътна и кървава...

Но това е живота ни ще си го живеем!

Никога няма да ги забравиш и не е необходимо, просто ще се научиш да живееш със спомена за тях. Такива неща се случват на тези, които могат да го понесат. Това, което не ни убива ни прави по-силни...
 

iskam da vi spodelya moqta bolka i da potursq suvet kakvo da napravya. Maika mi zagubi malkoto mi brat4e v na4aloto na 7 mesec ot bremennosta mnogo mi e tejko kato gledam kak strada i nai ve4e ot tova 4e ne moga da storq ni6to za da i pomogna ako ima6e nqkakuv na4in da premahna cqlata bolka az da q izstradam vmesto neq.............. v momenta tursq suvet iskam da razbera kak da i pomogna kakvo da napravq. Bebenceto e proplakalo no e bilo mnogo malko mnogo samo 740 grama. Molq vi daite mi suvet...........

бел. мод. Пиши на кирилица. Ако нямаш ползвай кредор.

Слванче много съжалявам, че е трябвало и през това изпитание да преминеш. Бих ти препоръчала Галя Кубратова, ако желаеш пиши ми на личен да ти дам координатите й.

Силванче, знам че късно видях темата, но ако имаш все още нужда от психолог имам много добра докторка в Пловдив. Прилага само терапия, без лекарства. Щом като си разстроена след срещата с доктора при когото си ходила, значи не го бива. Повярвай ми от опит знам. Значи аз също ходя на психолог и при него отивам разревана и си тръгвам спокойна. Да не ти говоря как съм и ревала по телефона, и тя е намирала начин дори и по телефона да ме успокои. Много е добра повярвай ми. Намери точния доктор и ще видиш, че нещата ще се променят. И аз се боря с подобен проблем и аз имам загуба на бебе, която много тежко изживях. И дори и към момента все още нямаме деца, а минават вече 8 години. Но благодарение на срещите ми с психолога, разбрах, колкото и да е неприятно, че не всичко в тоя живот става така, както ние го искаме. Не сме добрите феи и с пръчката да оправяме нещата. Мога още много да ти говоря, но да не досаждам на всички, пиши ми ако искаш на лични и ще си говорим. Надявам, се да ме разберете правилно. 

Не знам да ходя ли някъде изобщо.
Разговорите, дори спомените на тази тема ме разстройват.

Само като вляза тук и ме успокоявате, това ми помага.И разсейването с работа, с ровенето по разни сайтове, говоренето с приятели.

Благодаря ви, момичета  !

Горе главата. Виждам, че си смело момиче. Не се предавай. И не го мисли, след като те разстройва. Просто така е трябвало да стане. Има една поговорка или най-точно си е истина - Като печелиш, всъщност гупиш, а когато губиш, всъщност печелиш. Да ти кажа винаги става така при мен. Тъкмо си мисля, че съм спечелила и след няколко месеца разбирам, че тази печелба не ми е донесла нищо хубаво и обратното винаги когато съм си мислила, че съм загубила, се оказва след време, добре че е станало така. Замисли се върху това и ще видиш, че е точно така. И ние нямаме много години деца и аз доскоро си мислех, че животът ми е най-гадния, и аз се самообвинянах и какво ли още не. Обаче сега като се замисля е вярно благодарение на психолога, нещата стоят много различно. Я си помисли върху следните неща - онова момиче, което почина след раждането, забравих му името,какво е станало на практика успяла е да забременее и да роди, ама за най-голямо съжаление тя не оцеля и не е само тя.Ами майките,които имат болни деца. Питаш ли се как са наказани те.Цял живот се обричат на грижи.Може и още примери, аз просто искам да ти кажа, че монетата има и друга стана. Стискам палци. Пък каквото дойде.

Не се отказвай да подобряваш психологичното си състояние... в този форум попаднах на една психоложка, която консултира точно по въпроси като трудно забременяване. Виж какво е писала тук: http://www.moetodete.bg/forum/viewtopic.php?t=3264

  .