АДХЕЗИВЕН СИНДРОМ СЛЕД ГИНЕКОЛОГИЧНИ ОПЕРАЦИИД-р А. Налбански
СБАЛАГ “Майчин дом”
ВъведениеПост-оперативните сраствания са резултат от травма или нараняване на тъканта по време на оперативна интервенция. Механизмът на тяхното образуване все още се уточнява, но е сигурно участието на възпалителните промени, цитокините и растежнте фактори. Освобождавнето на хистамини от засегнатите места индуцира ексудацията на протеоматериал и потенцира процеса. Оттук нататък се оформят два основни пътя на развитие:
ВъведениеСмята се, че пост-оперативните сраствания се развиват 3 до 5 дни след оперативната намеса, т.е. в този период може да се търси начин те да се намалят или предотвратят. В медицинската литература различни изследвания показват, че пост-оперативни сраствания се образуват при 55-94% от пациентите, подложени на коремна операция (Monk BJ, Berman ML. Montz FJ., 1994).
Определено се приема, че различните типове операции водят до различни по обем и тежест сраствания. Сред операциите, които предизвикват сериозен адхезивен синдром са: холецистектомията, апендектомията, хирургията на колон и хирургията в малкия таз (матка, маточни тръби, яйчници, тазов перитонеум).
Патогенетичен механизъм на адхезивния синдром При достатъчна активност на плазминоген-активаторите, мезотелните клетки и фибробластите възстановяват засегнатите повърхности, без да се стига до разрастване и образуване на срастване;
При нарушена активност на плазминоген-активаторите, процесът не спира до възстановяване на раневите повърхности, а продължава до образуване на различни по степен и плътност сраствания; при голям обем на тази тъкан може да се включи и ангиогенетичната активност и тогава се стига до развитие на васкуларизирани сраствания.
ЦелЦелта на настоящото проучване е да се установи в каква степен се развива адхезивен синдром след извършване на различни гинекологични операции.МатериалЗа периода януари – декември 2004 в изследването бяха включени 107 пациентки, преминали през клиника “Гинекологична ендокринология и женски стерилитет” към СБАЛАГ “Майчин дом”. При всяка от тях е била извършвана една или повече гинекологични операции поне една година преди проучването.
МетодикаOперативни интервенции - Lsc operativa
- Kystectomia
- Adnexectomia
- Resectio ovariorum
- Myomectomia
- Grav. extrauterina
- Plastica tubae
- Ltomia pro perforatio uteri
- Appendectomia
Брой на предшестващите оперативни интервенции .... /тук има едни таблици/....
Съотношение между броя на предшестващите операции и стойността на индекса на постоперативни сраствания
ИзводиОперативната лапароскопия засега е най-малко инвазивната процедура по отношение образуването на следоперативни сраствания;
От първостепенно значение е преценката на вида и обема на оперативната намеса;
Изключително важно е придържането към максимално атравматичен начин на работа;
ИзводиМного е важна опитността на оператора.
Използването на различни средства за предотвратяване на срастванията (разтвори, порести субстанции) няма само по себе си статистическо значение по отношение резултатите от хирургичната интервенция.
от тук може да го изтеглите /PowerPoint/:
http://www.worldnn.com/serv/Download?ObjectType=1&DocID=444124221&NodeID=2126104369&Name=1157214574
