Момичета, да ви разкажа в какъв разговор взех участие днес.
Имам една колежка бременна в 5-ти месец. Устата, шумна, много се отплесва, малко работи. И двете сме на едни години. Не сме първа младост, уточнявам. До преди да забременее никога, ама никога, не е питала "вие кога смятате да имате деца" или нещо подобно. Е, в момента, в който обяви официално новината, се започна: "ама айде бе, вие какво чакате", "кога смятате да си правите бебе" и т.н. Умира си да говори на тази тема. Прави, струва- все на там бие. Донякъде разбирам, щото това й е актуалната тема, съответно само за това мисли. Аз все се правя на гръмната и обръщам темата в друга посока, че не ми се дават обяснения на хора, които не ценя особено.
Днес трябваше да седя до нея и да ползвам чужд компЮтър, че моят развален. Е, уж смятах да работя, но уви. Започна се с мили приказки, леки и неангажиращи, и се стигна до: "йок та йок, кажи кога ще имате дете". Значи това е за н-ти път. Как пък десега не й прищрака в мозъка да млъкне. Да я затвори таз голяма уста и да помълчи просто. Аз си сложих ръката на устата, за да не викна до небето. През ръката си изсъсках "ще видим кога" и се обърнах. Тя явно зацепи. И като почна една тирада "Ама толкова е непсраведливо. Ето брат ми е 15 години с гаджето си, от 4 години женени, построиха къща и решиха да имат бебе и вече 2 години не става. Аз се чудя, с моя Джими само веднъж пробвахме, ей така, на шега, и то стана от раз, пък на-брат ми, горкия, сега ще правят ин витро. Много е несправедливо. Ти знаеш ли какво е инвитро?..." Излишно е да ви казвам, че по това време определено ми бяха завряли всичките лайна. Но, нали съм си умница, реших да си мълча, да стискам зъби и да мълча. И О! Небеса! появява се нов луд на сцената. Един колега-гей, супер умен мъж, с образование от Оксфорд, много млад, а с много висока позиция в работата, свършил за деня и идва да каже довиждане. Идва той, застава до бременната колежка и започва "Аууу, ама как си, мила, в кой месец си, рита ли бебето"... Аз се зарадвах, че ме освободиха мен, но няма как-понеже съм наблизо чувам какво си говорят. В един момент го чувам тоз шматко как й казва на колежката "знаеш ли, онзи ден гледах един документален филм за една бременна. Много интересен филм. Една жена била бременна 47 години."....На мен веднага ми прищрака, че това ще е онзи филм, дето Джамка го разказва, за жената дето родила мумия и направо ми стана лошо. Тоз шматко се кани да й го разкаже всичкото това на таз простакела...
О! Защо все на мен се пада да казвам да хората да се въздържат от простотия! Първо си казах "ще го оставя да говори каквото си иска", кво ме интересува, не съм го казала аз, нека се надпреварват кой е по-простак. После обаче си викам "ами ако тази го приеме много навътре и направи някоя беля от уплах", ох, не, ще трябва да се самоубивам после. Та го спрях да говори. Нахоках го, не се ли досеща, че такива неща не се говорят на бременни и го пратих да си ходи. Та, спасих я колежката.
Кво да правя?
То се оказа, че от шматката винаги има по-голяма шматка, от патката-по-голяма патка!