Преди да забременея си казвах - "поне да видя +тест - да знам, че мога да забременея". Мислех си, че момичетата, които правят спонтанен в началото на бременността поне знаят, че става и че следващия път ще е успешен - ако на някое момиче съм му казала, искрено му се извинявам за глупостта си. Не съм била права - по-страшно е да забременееш и да загубиш детето си. Успях от първо инвитро - късметлийка! И то с близнаци - мечтата ми от дете. А сега съжалявам, че изобщо правих това инвитро, като знам че едното ми момченце го няма, а друго се бори за живота си. Кое е по-страшно - изобщо да не забременееш, да загубиш бебето си или да е живо, но да не смееш да се надяваш, че ще си го вземеш живо и здраво у дома. Не е честно и ми омръзна да бъда силна. Искам да съм слаба и всичко да постигам лесно, а не да съм от хората, на които Бог пращал изпитания, 'щото, казват, били силни и можели да ги понесат. Омръзна ми да търся надеждата, че детето ми е добре. Не ходех по врачки - сега и това правя само и само да ми кажат, че всичко ще е наред. Омръзна ми да слушам оплаквания от забременели от раз колко им тежало да са бременни, как щели да намерят пари да купят всичко за бебето, докато аз си мисля, как ще намеря пари, ако лекарите ми поискат. Кога, по дяволите, ще се нареди и при мен всичко?

Много ти е трудно,сигурна съм в това. Като чета, разбирам, че е даже непосилно на моменти. Но пък това малко същество има толкова нужда от теб и от силата ти, че ще трябва да намериш още малко сили.
С теб сме!

и аз съм си задавала тези въпроси, естествено... то кой ли не е...
ако някой ми даде шанс да избирам, твърдо бих избрала по-добре никога бременна и без дете/ца, отколкото загубила бременност (независимо по кое време) или дете.
това обаче е едно от нещата, които твърде малко зависят от избора ни, за съжаление...

бебе, съжалявам че минаваш през всичко това. дано всичко приключи скоро и по най-добрия за семейството ви начин.

Милата ми тя! Каквото и да прочетеш тук няма да те накара да се почувстваш по-добре, сигурна съм! Единственото нещо, което ще те накара да се усмихнеш е момента, в който ще заведеш Ники у дома, където ще бъдете истинско семейство!
Миличка Пепи, всички тук се молим този момент да дойде колкото се може по-скоро!

мила, бебе,

много труден и тежък за теб период, но малкото съкровище има нужда от теб, от твоята сила на характера и волята.

Опитай се да съхраниш искрица вяра, която да ти помогне в този труден момент.
Дано съвсем скоро дойде моментът, в който спокойна и щастлива ще гушкаш вкъщи малкия Ники!!!!

с теб сме

Бебе, плачи когато ти се плаче. Не можеш да си вечно силна.
Искрено вярвам, че Ники ще се прибере жив и здрав в къщи. Някой сигурно ще ти напише, че съдбата праща изпитания на силните. И ще е прав.
Прегръщам те силно! Всеки ден се моля за вас!

Миличка bebe_2009,
Много, много се надявам, това изпитание да свърши по-скоро и да си вземеш Ники здрав в къщи.
Моля се за това.

Бебе, искрено вярвам, че ще си пребереш скоро Ники у дома!

Не се предавай, миличка, горе главата!
Вие всички ще се преборите, вярвай в това!!!

Бебе,
Страшно е да загубиш дете,страшно е да гледаш как детето ти се бори за живот,страшно е и да нямаш дете,така че се въоръжи със сила и вяра в името на твоето малко детенце.
Да ,наистина има моменти,когато се отчайваме и сме на ръба да се предадем,но колкото и да ни е писнало да сме силни,трябва да бъдем силни,защото иначе няма да бъдем самите себе си.
Поплачи си ,развикай се,счупи нещо ,но не се отказвай,не се предавай!
Вярвам и знам,че ще успеете!

Ох,мила бебе ужасно е това през което минаваш.Каквото и да кажа няма да ти олекне.
Бъди силна и вярвай в борбеното си детенце.Ники е силен и вярвам че съвсем скоро ще се гушкате в къщи и ще му се радваш!

Бебчо,   !

Бебе, поплачи си, излей си мъката някъде, най-вече тук, защото със сигурност ще те подкрепим! Много силно те прегръщам! Искрено се надявам, че скоро ще прибереш твоя Ники у дома!

Bebe, ужасни са изпитанията през, които минаваш. Много е трудно за един човек да понесе толкова болка и въпроси...
 Силно се мол, малкият Ники да се възстанови и много скоро да си го приберете у дома !
 Ти ще успееш да надвиеш съдбата, бебе !!! Ники ще бъде здрав и силен и много скоро ще започне с пакостите !

Бебе миличка, кураж и сили. Знам колко е трудно, знам през какво минаваш. Минах от там преси няколко месеца, болката е ужасна, сърцето ти се къса на хиляди парчета.

Но трябва да бъдеш силна заради малкия Ники. Те усещат всичко, всяка една дума, всяка една наша стъпка.

И аз съм си мислила защо ми беше всичко това, но съм готова да го направя отново.

Давам ти от моята сила и енергия и се надявам малкия адаш да се оправи и да си дойде при вас.

Не знам какво щях да правя без подкрепата ви и без да споделям с вас Наревах се на няколко пъти и за малко ми олекна. Старая се да съм силна заради малкото ми слънчице, но всички емоции се натрупват и като изригнат - яд ме е на съдбата, яд ме е на мен, че нищо не мога да направя, на лекарите, че мислеха за мен - да спасят мен, а не бебчетата ми. Самата безпомощност е убийствена - да знам, че Ники е самичък, на системи, на прегледи, пункции... и нищо да не мога да направя. И на всичкото отгоре край мене разни мацки с безпроблемни забременявания и бременности да се лигавят за глупости. Колкото и да е силен човек, не може издържи. Само ако знаех, че Ники ще си дойде жив и здрав у дома - тогава всичко ще си струва.
Искрено ви благодаря за молитвите, за подкрепата! Дано никой не преживява нашата болка... Николинка, много се радвам, че си готова да продължиш и ще се моля следващият път всичко да е перфектно.

мила бебе,
трудно ми  е да обясня колко поплаках над написаното от теб в другата тема; за мен проблемът "стерилитет" е нещо ново, но определено бързо усетих мъката и болката; макар нашият случай да е различен от твоя конкретно, в мен напъва онова горчиво чувство на неправда и истеричен гняв, гняв срещу мъката и болката на всяко момиче тук....

и на мен ми омръзна да чета постове на момичета, при които бебето се бави ...цал месец...и хоп - голяма трагедия...но какво да се прави, винаги ще има лигли, свикнали, когато кажат "...А..., да получават насреща си "...НА..."

не знам до колко ще ти вдъхна от своите сили, но искрено се надявам при теб всичко да завърши със щастлив край, скоро да си вземеш Ники вкъщи и никога повече да не ти се налага да изпитваш страх за негово здраве!!!!!!!!

всички момичета тук са силни, до едно, всички се държим и всички плачем, когато сме сами!!!!

Нормално е човек да плаче, когато му е тежко, когато му е мъчно, когато се пита "... Боже, защо на мен, защо на нас, защо моето дете"

щастието на човек се определя от неговите мечти и стремежи, а тук... всички ние имам една и съща мечта - да гушкаме своите дечица, да живеем за тях, да се борим за тях...и само всяка една от нас знае за себе си колко мъка и горчивина е изпитала, докато постигне своята мечта!!!!

С цялото си сърце се моля за твоето малко момченце да се пребори и скоро, съвсем скоро да си дойде вкъщи - при мама и тати, където да получи всичката любов, на която човек е способен!!!

Една голяма и силна прегръдка от мен и дано поне част от моята вяра се прехвърли върху теб и ти даде сили да се справиш!!!!!!!!

Боже! И аз съм си мислела същото- само да мога да забременея, поне да знам, че мога да забременявам....Божичко, прави сте, как се понася после болката?!
Не мога да дам съвет, само мога да се помоля Бебето и нейното малко съкровище да са добре! Аз за себе си още не съм успяла да си изградя философия или защита...
Преди години сестра ми беше на някаква гледачка /аз още и хабер за деца нямах/ и без да съм молила сестра ми попитала и за мен. Единственото което гледачката казала било, че ще ми умре детето! Аз толкова се разстройх, че си пожелах ако това ме чака по-добре никога да нямам деца...............
Надявам се, че гледачката греши и аз и вие ще сме щастливи майки с живи и здрави деца!!!!!!!

Беби, Силви, Ники...