Здравейте! С риск да се подразните, ще се ввключа отново. Онтосно страховете ни относно продаължението на рода искам дави разкажа една история: Едно семейство преди години така и неуспяло да си роди дечица. След време случайно чули за две сестрички но които живота поднесъл много мъка. Осиновили ги! Те знаят цялята истина, защото бяха големи и осъзнаваха това, което им се случва. Сега вече са големи, имат свой деца, които кръщават на имената на осиновителите си и продължават не техния си биологичен род, а рода от който са отгледани. Същите тези момичета след време разбраха, че имат биологичен брат, за когото нищо не са знаели, но го възприеха, като съвсем случаен човек. Тук кръвната връзка не изигра никаква емоционална роля!
Колкото до мен, понеже ми се налага да ползвам донорските програми, мога да кажа, че единствениет мотив, поради който ще запозная един ден детето си със подробностите около неговото зачеване, ще бъдат продиктувани от това, да знае, че няма нищо непостижимо, че за всеки проблем има разрешение, че всичко се случва и никой не е застрахован. Според мен в днешно време, когато децета ни започнат да се интересуват как са се появили на този свят, трябва вече да им разясняваме всички възможни репродуктивни и продуктивни схеми, за да израстнат толерантни спрямо другите хора и да приемат нещата съвсем нормално. Това е моето мнение по въпроса за казването. Колкото до това как аз ще възприемам детето си мога да ви кажа, че в момента в който разбера, че ще стана майка, всичко ще е минало. Ще съм безкрайно благодарна на донора за неговата човечност, но само това ще изпитвам към него. Дори нежелая да го познавам. И ви гарантирам, че на момента ще забравя дали тази клетка е от мен или не. Това ще си е моето дете и ще го възпитам в дух, че няма нищо лошо в това, да дадеш част от себе си за да помогнеш на друг човек. Ако искайте ми вярвайте, но аз незная фамилната си обремененост, дори собствената ми биологична майка неможе да ми каже, дали съм била болна от шарка. В тази връзка ако някой доктор ми зададе въпрос в това направление аз незнам какво да му отговоря.
Калкото до обществото: Аз няма да крия начина по които съм заченала детето си! Които може да го приеме ОК! Които неможе това си е негово право! Готова съм всеки които се мисли за безгрешен да ме замеря с камъни, но ще разясня всичко на детето си, за да може, то когато порасне и има приятели с подобни проблеми, да се отнася към тях с разбиране и да приема проблемите, защото знае, че има разрешение на тях и той или тя е живото доказателство за това.
Извинявам се предварително, ако някои се е засегнал от написаното! Наистина имам най-добри намерения и никакво желание да се конфронтирам.