0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #20 -: Юни 24, 2009, 14:02:55 pm »
И въобще - браво за темата - много сте ми умниииии
В очакване ....
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #21 -: Юни 24, 2009, 14:12:59 pm »
Мисля, че за да станеш анонимен донор, трябва да декларираш липса на наследствени заболявания.
Макар, че сигурно има такива, които са латентни или неизвестни за носителя им.

За мен, също не е приемлива идеята за донорство в семейството, но аз нямам сестра. Ако имах, може би щях да обмислям и този вариант.
*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #22 -: Юни 24, 2009, 14:46:44 pm »
Bamze,
Ако твоите притеснения, са насочени към това, как ще реагират хората около теб, тогава недей да правиш нищо! Нека твойте действия, бъдат насочени, само и единствено към твойте желания, и не се стреми, към одобрението на околните, защото никога няма да им угодиш! Сто човека-сто мнение!
На 42 години съм и много отдавна съм спряла да се съобразявам с мнението на околните!
В този ред на мисли страховете са си лично мои!
Tanita, какво точно трябва ду му казватеБ То ще живее врмално семейство и невиждам смисъл от каквито и да било разяснение! И според мен много от рано си се замислила за тези неща. Карай стъпка по стапка и пак ще ти напомня да не сеобвързваш с резултатите и последващи събития, за които никой незнае дали избщо ще настъпят. Според мен ти все още не си наясно със преоритетнто си желание! Пак ще повторя, че бих станала донор на йцеклетки, но сурогатна майка НИКОГА! Стига си мислила глупости и се концентрирай върхуположителните неща около създааването и отглеждането а това мило дете, което много желаеш! Така ще си спокоина и ще ти се поучат нещата! Недей да гадаеш и предвиждаш ситуации, които не с анаастъпили и може никога да не настъпят
Ще те помоля да не държиш такъв менторски тон! Колкото до приоритетното ми желание, със сигурност след 5 опита инвитро НЕ ЗНАМ какво ми е приоритетното желание! Както и разбира се много добре знам, че шанса и с донорска не е 100 %, всичко ми е до болка ясно!
В началото мисля споменах, че темата е изключително деликатна и лична, хайде да сме малко по тактични!

Мисля, че за да станеш анонимен донор, трябва да декларираш липса на наследствени заболявания.
На донора се правят пълни генетични изследвания задължително и изискването е да е напълно здрав.
*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #23 -: Юни 24, 2009, 14:59:42 pm »
Бамзе, какво значи нормално семейство... нормално според критериите на родителите или на детето... Това, че хората се замислят предварително е страшно важно!!! Как иначе ще прецениш собствените си сили
В очакване ....
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #24 -: Юни 24, 2009, 15:17:01 pm »
Напълно подкрепям мнението на Фуси!
Хората трябва да се замислят предварително по тези въпроси… Не може да изхождат от позицията „Ще му мисля, като стане…(защото)  може и да не стане…” Нали все пак започваме нещо с надеждата, че то ще се случи…

Важно е, да си задаваме въпроси и да застанем срещу страховете и притесненията си… Защото само така можем да се справим с тях… и защото по този начин постъпваме с ясно съзнание и със самочувствие…

Проблемът има и един друг аспект, а именно дали, кога и как да кажем на самото дете.
Това е много уместен въпрос и страхотна тема и бих се радвала, да науча нещо от умните глави тук ;)...

"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #25 -: Юни 24, 2009, 15:23:17 pm »
Вижте какво момичета, аз само изказвам моето мнение и не ви ангажирам с него! Ако някой се е почевствал засегнат моля за извинение! Бих се учудила, ако сте съгласни с мен, защото нямаше да е нормално. Аз лично не се замислям нито за миналото, нито за бъдещето. Живея в настоящия момент и действията ми са насочени за постигане на желанията ми в този настоящ момент. Ако възникнат  казуси, ги  разрешавам според ситуацията! Съгласна съм, че темата е прекалено лична, но когато е потърсено мнение в този форум , всеки има правото да изкаже своето! Съжалявам за обидените, но аз казвам това, което мисля! А колкото до нормалното семейство въпроса е спорен! и Аз незнам какво точно значи и дали има такива! Fussi, човек преценява собствените си сили, когато настъпи ситуация за изпитание,  ако ставаше с предварително мислене и гадаене, нямаше да има толкова много нещастие по света и всичко щеше да е програмирано и премислено!
 
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #26 -: Юни 24, 2009, 15:28:09 pm »
...Аз лично не се замислям нито за миналото, нито за бъдещето. Живея в настоящия момент и действията ми са насочени за постигане на желанията ми в този настоящ момент. Ако възникнат  казуси, ги  разрешавам според ситуацията!...

Предполагам, че в момента в който в живота ти се появят и деца, неминуемо ще започнеш да мислиш и за бъдещето...

 osi_10
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #27 -: Юни 24, 2009, 15:44:55 pm »
Проблемът със съобщаването на детето е много важен. Има както емоционални, така и прагматични аспекти (насл. заболявания например)

От моя гледна точка, детето трябва да знае. Околните - не е тяхна работа.

относно донорството в семейството - за мен това е напълно неприемливо. Имам предвид че аз категорично не бих го направила. За другите хора може това да е единствено приемливия вариант
Все едно аз съм го писала. Дори и да не искаш да кажеш на детето си, все ще се разбере. На Ники още по кръвната му група се разбра ;) Да ми е жив и здрав само, според мен трябва да знае как са нещата и колко е специален и обичан. Всяко дете е безценно съкровище, независимо по какъв път е дошло в дома ни.
А за избора на донор - не искам да знам коя е донорката, нито тя да знае за нас. Много съм и благодарна за частицата от себе си, която ми даде. Не бих искала да взема яйцеклетка от роднина или друг близък човек - някак все ще ме е страх от цялата ситуация.

p.s. Фуси, ЧРД на патерици на адашчето ни :) Да ти е жив и здрав и все така да ти носи радост.


*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #28 -: Юни 24, 2009, 15:56:24 pm »
Bebe_2009, от сърце ти пожелавам всичко да е наред с Ники, да ти е жив и здрав!
Определено и моето мнение е, че трябва да се каже на детето!
Друг е въпроса как и кога, може би при всяка ситуация е различно, а може би и една консултация с психолог би била много полезна. Те нали са за това, все пак :wink:
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #29 -: Юни 24, 2009, 16:09:14 pm »
В кръга на разсъжденията:
каква друга възможна причина да се информира детето има, освен посочената от мен по-горе евентуална нужда от трансплантация?
*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #30 -: Юни 24, 2009, 16:13:03 pm »
Chandra, децата нямат нищо общо!
*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #31 -: Юни 24, 2009, 16:30:28 pm »
В кръга на разсъжденията:
каква друга възможна причина да се информира детето има, освен посочената от мен по-горе евентуална нужда от трансплантация?
Друга, за която се сещам е въпроса на докторите при много заболявания за така наречената генетична обремененост.
Имали ли сте в рода си....?
Пак стигаме до рода и гените :lol: :balk_144: :balk_68:
Това беше първото нещо, което ме попита Владимиров.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #32 -: Юни 24, 2009, 16:46:35 pm »
Според мене (моето лично мнение!) децата трябва знаят истината за произхода си. Не можем с лека ръка да ги лишим от това право… И нека те сами решат, доколко им е важно… Струва ми се, че и Фуси имаше нещо подобно в предвид, като попита:
Цитат
какво значи нормално семейство... нормално според критериите на родителите или на детето...

(Но ако някои родители предпочитат да запазят тайна, това си е тяхно, обмислено решение и не бих ги съдила… Ясно е, че има различни виждания на тази тема, както са различни и представите за възпитание, за (семейни) отношения и прочее...)

Друг е въпроса как и кога...
Мислех си (може и да е много наивно, не знам… все още нямам деца), че гладкото протичане на този процес много зависи от отношенията в семейството и от това, доколко ние сме наясно със себе си и доколком са останали някакви демони в главата ни…

И в тази връзка (във връзка със със страховете, пък и не само) си мислех, че е страшно полезно (включително и приятно ;) ) общуването с хора, които са в подобна на нашата ситуация… Затова и предполагам, че ако има темичка специално за майките (настоящи и бъдещи) на дечица, заченати с помощта на донорство… (както има тема на бременните, на осиновители… близнашка и прочее… ), би било от голяма полза (и в практически и в емоционален план)

Chandra, децата нямат нищо общо!
Извинявай, не знаех, че децата нямат нищо общо!  :lol:
Шегата настрана… Ако хората не се замисляха за бъдещето, нямаше да я има тази тема (и подобните на тази)… Според мене щом си отговорен и за нечий друг живот, няма как да мислиш само за момента…
« Последна редакция: Юни 24, 2009, 16:51:07 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #33 -: Юни 24, 2009, 16:47:44 pm »
Аличка, за мен, (натъртвам  :wink: за мен),
единствената причина е, че това е част от историята на детето и родителят ... как да го кажа... е задължен да му каже. Отношенията родител-дете са може би най-важните в живота на всички ни, предопределят много неща, не може да бъдат изградени на недоверие, несподеляне и премълчаване. Градиш къща върху лоша основа...
Chandra, децата нямат нищо общо!

много, много лош подход ... е как да нямат нищо общо - именно те са центъра. Ако  приемем твоята теория за "настоящия момент" (напълно адекватна е, много хора мислят така )- той планира появата на втори човек, няма как да не мислиш и за него.
« Последна редакция: Юни 24, 2009, 16:51:49 pm от Fussii »
В очакване ....
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #34 -: Юни 24, 2009, 17:09:46 pm »
Друга, за която се сещам е въпроса на докторите при много заболявания за така наречената генетична обремененост.
Имали ли сте в рода си....?
Пак стигаме до рода и гените :lol: :balk_144: :balk_68:
Това беше първото нещо, което ме попита Владимиров.
Да, но какво печели детето от това, че знае, че е от донорска яйцеклетка, при положение, че донорката и фамилната й обремененост са анонимни?

Ще знае, че не знае, каква му е фамилната обремененост. С нищо не му помага тази информация.
Ами децата, които са с "баща-неизвестен", не е ли същото?
Или дете с от хомоложна инсеминация (донорска сперма)?

Ако пък се опитаме да правим сравнение между осиновяване на дете и дете от донорски гамети, ще ни е много трудно, защото осиновеното дете е заченато, износено и родено от една жена (може дори извеастно време да е живяло с нея и т.н.), която му е биологична майка, докато донорката на яйцеклетки не е имала неонаталния контакт с плод в утробата й, нито е видяла новороденото.
Така, че детето никаква друга връзка с нея, освен набора от гени.

Освен това, донорството на яйцеклетки е възможно от доста кратък период от време (не повече от 20 години) и мисля, че не е законово уреден достъпа на информация между двете страни (донорка и родено дете от нейна яйцеклетка).


Ако греша, Fussi, поправи ме. :)
В случая с осиновяванията, има някаква нормативна база по въпроса.

Fussi, при теб, нещата са на друго ниво. Какво имам предвид?
Моята теория е, че има еволюция в мисленето на хората. Това е нещо като стълба. Някои хора прескачат стъпала или вземат по няколко наведнъж, а други си почиват след всяко стъпало или дори не стигат до последното.
Ето стъпките,в моето семейство.

1.съзнателни опити за дете;
2.разговори за проблема;
3.започване на изследвания;
4.осъзнаване, че проблем има;
5.съгласие с лечението;
6.решение за инсеминации;
7.решение за ин витро;
8.решение за донорска програма;
9.принципно съгласие за осиновяване;
10.осиновяване.

Ти си преминала последното стъпало и виждаш от него доста по-широк хоризонт!
Аз гледам от по-ниско и може да не виждам нещо. Може би, ако бях успяла да забременея с донорска яйцеклетка, щях да размисля, но не стигнах дотам.

Спирам да пиша, защото никой няма да има търпение да го прочете. :oops:
« Последна редакция: Юни 24, 2009, 17:12:08 pm от alia_alia »
*

    Aia

  • *
  • 48
  • Аз летя...
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #35 -: Юни 24, 2009, 17:12:20 pm »
Танита, мила, моето мнение е, че не бива да се казва на детето(само в случай, че е заченато с донорска яйцеклетка). Веднага казвам защо мисля така - когато детето е осиновено, при желание то може да открие истинските си родители. В много случаи това дори може да му помогне да преодолее някаква неосъзната травма у себе си. И да заобича още повече осиновителите си, да преживее някакъв своеобразен катарзис...Факт е, че много от осиновените деца пожелават да видят истинските си родители. Какво става, обаче, когато дете, заченато с донорска яйцеклетка поиска да намери "донорката"?...И каква му е тя?...И още хиляди въпроси! В този случай нещата са много по-сложни отколкото при осиновяването(според мен).
Да си призная не се бях сетила за проблема с кръвната група, но психологическият проблем на детето за мен би бил по страшен. Миличка, не те ангажирам с мойто мнение! Просто в тази ситуация вие наистина ще сте неговите татко и мама и не го обременявайте с такъв тежък товар!
*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #36 -: Юни 24, 2009, 17:20:26 pm »
Танита миличка  :lol:,

хората са различни и стълбите им също. Ето за доказателство прилагам нашата стълба:
1.съзнателни опити за дете;
2.желание за рождено и осиновено
3. разговори за проблема с репродукцията;
3.започване на изследвания;
4.осъзнаване, че проблем има;
5.съгласие с лечението;
6.решение за инсеминации;
7.решение за ин витро; - при нас тук беше голямата борба аз се дърпах, защото го смятах за излишно
8.решение за донорска програма; - още по-голяма борба и още по-голямо дърпане  :lol:
9.подаване на документи

Не съм минала никакво ниво, защото не съм имала проблем за преодоляване  :lol:, разбираш ли...

категорично не искам да агитирам за осиновяване - в никакъв случай

Намесих се в темата просто да ви покажа една от възможните гледни точки на втория човек в двойката. Мъжът ми имаше страхове за мои мисли, които са толкова далече от мен, че ако той не ги беше формулирал, на мен и през ум нямаше да ми мине такова нещо....
« Последна редакция: Юни 24, 2009, 17:23:17 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #37 -: Юни 24, 2009, 18:19:40 pm »
Момичета, безценни сте!
Сигурна бях, че ще се получи много смисленна и ползотворна дискусия, която да ни помогне всеки сам да стигне до "своята си истина" относно донорството.
И в тази връзка (във връзка със със страховете, пък и не само) си мислех, че е страшно полезно (включително и приятно ;) ) общуването с хора, които са в подобна на нашата ситуация… Затова и предполагам, че ако има темичка специално за майките (настоящи и бъдещи) на дечица, заченати с помощта на донорство… (както има тема на бременните, на осиновители… близнашка и прочее… ), би било от голяма полза (и в практически и в емоционален план)

Напълно подкрепям! osi_9
Ще знае, че не знае, каква му е фамилната обремененост. С нищо не му помага тази информация.
Ще знае, че моята фамилна обремененост не е негова, т.е няма да дава грешни данни.
Но това все пак е малко неизяснена сфера все още. Едва ли ще е толкова фатално!
*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #38 -: Юни 24, 2009, 18:37:36 pm »
Fussii, човек е отговорен единствено и само за себе си и собствения си живот! /Само да вметна, че хората са много отговорни и към домашните си любичци и много ги обичат/Когато се планира да се създават деца, трябва да сме наясно, че ние можем само да им помагаме и да ги изградим като самостоятелни и отговорни са себе си личности, а не да ги създаваме с ясната мисъл да постигнат това, което ние не сме успяли! Замо искам да отбележа, че има случай в които на 100 % здрави родители се раждат увредени дечица и никои няма вина за това! Дори детето да си е твое нямаш никакви гаранции относно генетиката! То човек като ви слуша вас направо да се откаже! ВИнаги ще има нещо, което не сте предвидили и какво ще правите тогава! Дигате ръце и викате "съдба! какво да се прави?" Като толковеа вие страх и искате всичко да ви е ясно от сега как ще разберете кога сте станали родители и как ще испитате радостите и неволите около отглеждането на децата ви? Това тващо малко ми прилича, като на вече гледан филм!
Tanita, Ти какво би сторила, ако беше забременяла случайно/както в повечето случаи се случва/ и дори незнаеше от кой си забременяла? Щеше ли да направиш аборт, защото незнаеш генетичния код на детето си? Според мен човек решава да има деца когато е готов за това, а не когато разбере, че е различен от останалите! А когато си готов, не те интересуват нито гени, нито родове, нито какво ще кажеш на детето си! Анд вие скучно и просто искате да се грижите за някой това е друг въпрос! Докато се чудите това и онова явно още не сте готови!
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #39 -: Юни 24, 2009, 18:44:11 pm »
Е, хайде! Темата е в подфорум Емоционални проблеми.
Нормално е да се споделят емоционални проблеми и душевни терзания. :)