В тази връзка, искам да споделя един проблем, който засяга много от жените с дългогодишен стерилитет.
Имам 25 дни дни отпуск годишно. По принцип нямам проблем с прекия си ръководител, относно ползването на отпуск, когато имам нужда.
За да отида на преглед ми се налага да ползвам цял работен ден(за да отида до София и да се върна).Понякога и два, ако се забави прегледа след последния ми автобус.
Миналата година правих 2 ин витро процедури и т.к. не ми дадоха болничен в клиниката, използвах всички дни отпуск, които бях "спестявала" през последните 6 години. Тази година ползвах отпуск за прегледи, за ендометриални биопсии и промивки, за подготовка на док. за Фонда, а след пункция ползвах болничен. Останаха ми 12 дни. Предстоят ми още биопсии, промивки, стимулация и не знам дали ще ми стигнат тези дни.
Привеждам този пример, за да поставя проблема с отсъствията от работа, които се налага да правят жените(а често и мъжете) с репродуктивни проблеми, особено ако проблемът е дългогодишен и живеят малки и отдалечени населени места.
Мисля, че това е сериозен проблем, а понякога може да доведе и до загуба на работни мяста от хората страдащи от инфертилитет.