Здравейте,няколко пъти се замислям - да пиша ли,не ли...В крайна сметка реших да пиша,нека обаче да се разберем - не искам да шашкам или плаша никого!!!
Борко беше на 39дни когато майка ми настоятелно тропаше да му давам и вода,при положение че кърмих на 2-3ч. При поредното ѝ издевателство над мен ѝ го връчих и ѝ казах сама да му даде.В следващия миг събитията се развиха прекалено бързо за да го осмисля.До ден днешен си припомням ситуацията и треперя...Обърната с гръб,готвейки,чувам как детето се задавя.Миг,два - три - не спира...обръщам се.Майка ми вече го друса с главата надолу и крещи "Звъни в бърза помощ". Детето е обърнати очи,не диша,посинява....Мобилния съм го завряла в дън земя,не го намирам...домашен телефон нямаме...тичам до комшията(слава богу у дома си е).Той звани в спешното.Връщам се - детето не диша,вече е тотално отпуснато...Давам първа помощ на 39 дневното си бебе...Правя изкуствено дишане,веднъж,два,три....пет...изплаква...вяло...още веднъж поемам въздух и вдухвам...Изплаква,силно!Разперва ръце и изтреперва...После се сгушва,всичко мина...Вече мисля за майка си....разболя се....
Защо разказвам - за да знаете,че насилственото даване на каквото и да било не води до нищо хубаво,а понякога и до много сериозни резултати..
Сега лочи вода по 120мл на ден,сам си потърси...
Да са ни живи и здрави,на всичко ще се научат - време и търпение е нужно...