Вие четете моите мисли без внимание, се вижда.
Аз пиша "ДГ в БГ", а не ДГ въобще.
ДГ в Гърция, ако се изключат частните и някои държавни, са същите както в Бг но без този Бг манталитет в тях.
В Гръцка ДГ с памперс не приемат (ако не е частна), например.
За съжаление спомените ми от Бг са толкова негативни,тъжни, унищожителни, че просто не ми е възможно да бъда "позитивен". Това се засилва още повече и от годините прекарани извън Бг, когато човек ясно вижда цялата трагедия на миналия ни живот, безсъстоятелността и пустотата му, наивността ни и това колко и как са ни правили на маймуни и използвали. Бг нация няма историческа памет- новото поколение не му пука. Старото е така налегнато от мизерия, че е загубило всичко в борба да си плати сметките за ток и парно и/или да "върже бюджета". Няма нищо по-унищожително за характера на една личност от безспирното безпаричие. За няколко години се нанасят такива щети, които с десетилетия не могат да се поправят.
Вие пък не се засягайте, и не четете щом Ви дразни.
Да обичам по поръчка и "по подразбиране" не мога.
***
За ДГ
ДГ е нужна на съвременото общество за да може хората да се стандартизират. Нашето общество НЯМА нужда от личности. Личността има претенции, задава въпроси, оспорва мястото на "управляващата класа" (или по произход такава, или по мафия станала такава). Многото силни и успяващи личности са заплаха за тези, искащи да живеят все по-богато и по-добре за сметка на всички останали. Защо? защото в системата на тяхната си "демокрация" всяко способно дете е претендент за по-добро място под слънцето, вместо техните деца. И понеже е демокрация- който има по-висока успеваемост от само себе си е с по-добър старт. Има ли по-добър начин да Ви "срежат детето" ( не му обръщат внимание в училище, лоши класове с бездарни учители, невъзможност да следва в престижен Университет) с оправданието че има "лоша успеваемост"? каквато може би има, по причина на миналите му години? Чрез Вашите грешки, те се оправдават в тяхна полза... .
Как да орежем кандидатите за по-добър живот? като ги "фризираме от малки". Чрез загуба на индивидуалност, пластичност на поведението според желанието на всеки следващ феодал ( не си послушен, асоциално дете и т.н.), насаждане от малки на децата на мнението, че тяхното мнение, желания, личностни особености, на всяка цена са грешни, неприемливи, порочни, за "корекция".
Не Ви ли прави също впечатление че, почти всичко в съвременната детска психология, психиатрия е "корективно", а не развиващо? Те все "коригират" нещо у децата.Те по подразбиране ( и в невъзможност дълбоко да разберат детското поведение)приемат всеки елемент от детското поведение за "по подразбиране" грешен.От къде на къде всяко по-буйно дете трябва да се кръщава с "дефицит на внимание", само и само защото някой изперкал Американец седящ в Харвардски кабинет му се прави наука? От къде на къде всяко дете предпочитащо усамотяване ще се кръщава "аутистично"? Къде е границата между истинското детско психиатрично разстройство (вероятно сходно с шизофрения) и невинните детски особености в поведението, плод на социални и личностни фактори? С какво право ще се "инжектират темите за секса" в сферата на детското поведение? Кое доказва такъв подход? факти? Може ли някой да ме убеди че е видял дете на 3-4 години, което по сексуални причини да мрази баща си? Аз за 20 години почти практика, такова дете не съм видял.
Кой поставя критериите, кое е "физиологично", и кое не е? Пак те самите. Те самите си създават критериите, трябващи да са валидни за всички деца, от които критерии следва ТЯХНОТО "лечение" (подходи, мерки). Всеки,който се опита да оспори този подход се кръщава "кретен". Не Ви ли прави също впечатления че, всички тези странни психологични "заболявания" са с честота огромна за САЩ, УК и други подобни общества, докато в съвсем малък процент се срещат в страни като Дания, Норвегия, Швеция? Може би кръщаваме обществени причини за абнормно детско поведение - "медицински"? каквито всъщност няма/ не съществуват като медицински факт?
Всеки,който днес се опитва да положи ударението върху това ДА СЕ развиват децата съобразно техните дадености, характерови особености, семейна среда, е жестоко игнориран. В този аспект, как оцеля Монтесори метода в тази реалност, и има световно признание, е просто чудо.
Безспорно децата придобиват някакви социални навици, по-добре се справят с езика, изглеждат по-самостоятелни.
Но това е изстрадан опит. Тези деца са като преждевременно зрели. Само там където ДГ е наистина отлична, тези неща не се забелязват, и нещата изглеждат по естествено.
ДГ е социална необходимост поради заетост на родителите. Тя прави децата социално "приемливи" за едно общество, като "фризирани по мярка". Всичко това идва за сметка на до известна степен "смачкана индивидуалност". И това си личи.
Родителите се радват, защото детето е по-лесно в ежедневието. Да но това е защото детето се е научило да подтиска своите желания, поведение, и да го съобразява с другите. Това разбира се е нужно по принцип, но е важно в коя възраст на детето това ще стане, и не е същото дали това ще почне от 2-3годинки, или от 5.
До 5-6 годинки у едно дете се изгражда "твърдото ядро" на социално и личностно поведение и личност/характеристики. Когато кажете на едно дете на 5-6 някои неща, или го карате за нещо, или му говорите нещо, то ги осмисля, и/или мисли по тях. Докато у по-малкото тези неща предизвикват реакции тип "светофар"- червно, зелено. Едно малко дете е като пластелин в една ДГ- който и както си иска го оформя. И на Вашите усилия да го оформите, съобразно Вашите разбирания, се слага окончателен кръст. Едно по-голямо дете е ригидно- то пита, интересува се, осмисля. То има "основа", която е стабилна, и всичко се пречупва през нея, а не "играе независимо от нея". Едно голямо дете ще Ви каже - "учителката е с мръсни ръце, но ние не трябва да сме с мръсни ръце, нали така мамо/татко?" Докато малкото ще приеме че И така може. И когато го накарате да си мие редовно ръцете, в неговото съзнание е че може и така И иначе. Тоест- никак определено. Проекция на това в по-голяма възраст - липса на собсвено стабилно мнение и поведение на "фурнаджийска лопата" според обстоятелствата. Водещо личността до цинизъм,контрапродуктивност, личностен застой.
Принудителните адаптации у толкова малки деца, откъсването им от привичната им социална и семейна среда и рутини, са трагични събития за дете на възраст 1-2-3г - това са неизследвани феномени, с дълбоки и дълготрайни последствия. Които никой не познава в дълбочина, за които никой не се интересува, не пита, не изследва.
Не си мислете че щом детето не говори за тях,изглежда весело, то ги е забравило. Те са дълбоко в детето и ще се проявят под различни лица някога.
Именно агресивността, загубата на чувството на сигурност, сблъсъка с неприятни прототипи на поведение, както и принудата, упражнявана върху децата по повод и без повод, са корените на:
* егоизъм и жестокост
* невъзможност да се живее в семейство с друг човек
* маниакална подозрителност, недоверие, несигурност, липса на инициативност, липса на вяра в собствените способности, лоша успеваемост.
Много може още да се пише, но да не изморяваме четящите. Аз лично смятам Монтесори метода за най-правилния що се отнася до възпитанието на децата в един колектив. Но Монтесори може да правите у дома, в малка частна ДГ, и не е задължително в големи, казионни детски градини. Което значи че методът е важен, а не това, къде се прилага.
Много хора са единодушни че поколението от края на 19 и началото на 20 век бяха "златни човешки поколения". Унищожени в две Световни войни. А бяха такива поколения, защото детски градини, каквито днес познаваме, ги нямаше - по мизерно, или по-малко мизерно, децата се гледаха и възпитаваха в естествената им среда. Плюс- многото деца в едно семейство, което е може би втори по значимост и важност фактор.
Лично мнение! моля да не се приема присърце.