Здравейте мили момичета,

нямам конкретен въпрос, просто исках да споделя моето състояние.
Не се чувствам добре и мисля, че съм в затворен кръг.
Хормоналното ми състояние е една бъркотия, от ноември 2005 съм с диагностициран СПКЯ. Края на февруари кръвните ми проби показаха намаляване на проблемните нива на тестостерон и антистедион, цикълът ми закъсняваше и беше необилен и дълъг, но ето че сега отново го няма...Последният беше на 04.03.

Не знам какво ме кара да продължавам да се спускам по тази спирала, непрекъснато съм тъжна и безимпулсна, тъкмо се бях зарадвала на последната кръвна картина и сега съм пак назад....

Как се справяте с такива състояния, как успявате да излезете?..

Благодаря ви за вниманието!

mrawche

Мила Гостенко,
далеч, далеч не съм специалист и не зная и една стотона дори от това, което повечето момичета тук знаят, пиша ти за да ти разкажа нещо ободрително.  
Моя близка приятелка, на която аз и мъжът ми сме кумове, също като теб имаше поликистоза, понякога менструацията й отсъстваше месеци наред. Спомням си, как веднъж един лекар я беше нахокал, че не се грижи достатъчно добре за репродуктивната си система и яйчниците и трябвало да се "обелят" за да забременее, имала недоразвита матка с детски размери и други ужасии, натири я да чете литература и да се ограмотява. Безцеремонен лекар, очевидно, но липсата на менструация при нея си беше факт, лекуваше се с противозачатъчни, с хомеопатия и тн.
Е, забремения   и то не след дълги неуспешни опити години наред; забременя за норматив, предвид това че мензисът й идваше в годината по 3-4 пъти. В началото не можеха да й определят термина дори заради тези закъснения, беше ходила на ехограф заради ПКЯ, счетоха бебчето за киста , пиеше хормонални препарати, а не е знаела че е бременна, установи го в 2-3 месец чак. Никакви проблеми през бременността, ходеше на работа през цялото време, тя е изключитлно спокоен и уравновесен човек, това определено има значение. Роди също сравнително лесно, само с два шева, за два часа . И така изводът: поликистозните й яйчници отделиха качествена яйцеклетка, детската й матка износи здраво и хубаво дете, и то какво: 4.100 кг, едро, дълго, мъжага, да ни е жив и здрав Много, много го обичам, това малко юначе. Развива се нормално, има страхотен апетит, прекрасен е!  

Приятелко, не тъжи, знай че нищо не е загубено, истории като тази на приятелката ми доказват това. Грижи се за тялото си, важно е човек да не обвинява и да не нагрубява сам себе си. Не просто надежда ни е нужна на всички, а вяра. Ще стане!

Искрено се надявам разказаното от мен да ти е подействало благоприятно.
Прегръщам те, стискам палци да си щастлива!

Всички тук ни вълнуват подобни мисли и чувства. И не знам някой да е намерил универсална рецепта за справяне със ситуацията. Всеки намира своя път индивидуално, в зависимост от конкретните проблеми и характера си. Тук, във форума, сме за да се изслушваме и споделяме своя опит. Като прочетеш повече теми ще рабереш, че проблемите на жените тук са най-различни, както и историите им.
Само бих искала да добавя, че и аз имам близка приятелка с поликистоза и историята й е подобна на вече разказаната от minikky. И при нея цикълът си идваше 2-3 пъти в годината, и тя непрекъснато ходеше по лекари. Накрая забременя без да разбере как е станало. За съжаление загуби детето още преди сватбата си (защото не бяха семйство с приятеля й). Въпреки всичко, след сватбата, тя забременя само след 3 месеца лечение (не знам подробностите, но е факт, че стана бързо) и сега си има чудесна вече пораснала дъщеря.
Като допълнение на историята: аз никога не съм имала проблеми с цикъла, нито поликистоза, обаче вече повече от три години правя безуспешни опити за бебче. Затова не се отчайвай, гледай смело напред, твоят случй далеч не е най-тежкият тук, а и проблема ти не е неразрешим.
 

здравей гостенко.Всички момичета в този форум малко или много падат духом.Аз също.Това е съвсем нормално ,все пак сме хора и имаме чуства.Аз лично опитвам от 5 години  успешно   да забременея
но нестава и нестава.Забременях и спонт.аборт и пак................
Но ще продължавам да се боря.преди с никой не споделях  и беше ужасно ,но сега в този форум е съвсем различно ,много се радвам че има този форум,че тука има толкова подкрепа и разбирателство.Това много ми помага.Аз вярвам че рано или късно ще стане.По някога съдбата ни изпраща испитания,но те ни правят по силни.И когато дойде момента и се случи голямото чудо ,то ще бъде оценено с най голямата обич на която сме способни.!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Целувки.

Благодаря ви, мили жени!

Не исках да прозвучи така, че мойта мъка е най-голяма и дълбока.

Просто исках да пиша, пиша, та дано да излезе с писането от мен и тъгата.

Всичко е станало за мен безцветно, вечно увиснали надолу крайчета на устни, безцветно лице...

Има и добра новина-можах да приема поздравите и целувките и милите думи с отворена душа, някои ме разплакаха вчера, но така излезе навън малко мъка....

Прегръщам всички ви и благодаря, че ми написахте по нещо!

Ей, мравче!

Ама я се замисли - каква полза да си тъжна?

Знаеш ли, че при усмихването има обратен механизъм - ако се усмихнаш, първоначално, насила, постепенно започваш и да се чувстваш по-добре.

И още нещо - като си забодем носовете в проблемите си и конкретно в това, което нямаме, губим представа за това, което имаме. Обърни внимание на света около себе си - на приятелите, на роднините, на себе си....  

Няма смисъл да се унива за неща, които могат да се променят. Най-страшните неща са непоправимите, а за тях даже не се и говори в момента.

Жени със СПКЯ забременяват и ще забременяват.  СПОКО! ще стане когато най-малко го очакваш! Айде носа горе!

Мила бисквитке,

дано усети прегръдката ми от дистанция и топлината в нея!

Не знам дали хормоните ми играят този лош номер в момента, обаче духът ми е под нулата.

Ще се опитам, обещавам ти-няколко усмивки насила, които ще доведат по-късно до усмивки отвътре!
Обещавам ти!

Много те прегръщам, дано да имаш весели празници въпреки последните новини около теб.

Прекланям се пред вас жени, незагубили духа си!

Падам и ставам, падам и ставам...
Имам си цел, знам, че ще успея...