Това с признаците и при мен беше така в първите години. Всеки месец откривах признаци и вярвах, че вече е станало, но в края на всеки цикъл срещах отново разочарование. От известно време си казах, че повече няма да робувам на признаци, ако е станало то ще се разбере. Спрях да се ограничавам и да казвам - сега това няма да правя, онова няма да си позволявам, защото видиш ли този месец може да е станало. Така вече се чувствам по-добре и приемам по-леко всеки нов цикъл. Може би ме успокои донякъде и това, че започнахме да действаме по-целенасочено. Започнахме спермограми, стимулации, инсеминации, лапаро. Това ме караше да се чувствам по-добре, защото не бездействаме, а търсим проблема. Естествено не спирам да мисля, кой ден от цикъла съм, кога ще съм в овулация, меря температурата, но не търся ранни признаци. Единствено около ову много го умувам и припирам, защото все си мисля че ще изпуснем момента.
Естествено няма точна рецепта как да направим така, че да го мислим по-малко и да не търсим само признаци. Всеки сам трябва да открие начина за себе си.