В Германия, никой лекар не си дава мобилния телефон, нито личен, нито педиатър. Имат си твърдо работно време в кабинета, на нашия педиатър например, 8.30 -11.30, 15.30 - 17.30. Това е. През останалото време, има тел на обща спешна помощ.
В бг ми се струва нещата започват да се изкривяват в тази посока. Лекарите са хора, не са роботи.
10-14
17.30 - 21.30
Плюс 24 часа на мобифон. Именно заради късни телефони почвам в 10 сутринта.
Естествено работя и събота и неделя и ходя по домовете.
***
Това интервю там е смехотворно.
Когато даваш пресконференции, поне си закопчаваш ризата до второ копче. Или слагаш връзка, или по казуал- ако ти се харесва. Но стегнато- не да ти излизат космите през ризата.
Що за нрави, що за начин на изразяване, речник, маниер на говорене и мисли.
Ако един лекар говори така... какво остава иначе.
Всъщност не виждам нещо интересно в това интервю:
* Ако не му харесва държавната работа- да напусне и да заработи на частно.
* Ако 2000 пациенти са му много- да запише само 500. Така или иначе повече от 20 пациенти дневно е невъзможно качествено да прегледаш. Да им прегледаш ноктите само-може. Може и повече така дневно да прегледаш.
* Ако не може да издържа на ритъма на работата, да си смени професията.
* Ако не може да понася Бг - да емигрира. В ЕС дипломите се признават.
Но той едва ли е виновен. Тази система там е неработеща, непродуктивна, Дарвинистка, на принципа на "естествения подбор". Копие на най-лошото от Западните "модели". Какво разбира той бедният от бебета на 1м възраст? Нищо.Нещичко. То ние, дето с десетилетия работим тази специалност пак трудно се ориентираме понякога... . Тъжни работи са тези. Нещастно-мизерни. Подплътени обилно с Американска фразеология, напористо безразличие и също толкова напориста наглост, както бъргер с кетчъп- преливат отвсякъде.
Само този, който не живял в чужбина, не знае колко уреден,спокоен и тривиален е животът там.
Само да работиш и да имаш добри доходи е въпроса.
И да си здрав, разбира се.