Та както някой от вас знаят моят опит завърши на 10 ден след трансфера с много силно кървене , което продължи 3-4 дена и отрицателен тест на 14 ден.Горе- долу бързо преживях поредния неуспех , започнах сутрин да бягам , да ходя на зала (нали все пак лято идва
) , на солариум си ходих , смених си прическата и цвета на косата.След седмица обаче пак ми дойде, имах кървене два дена само , след 3-4 дена пак.Притеснена от това ми ненормално състояние, си хванах чантичката и отидох на лекар и оооооо чудо "Та ти си бреманна казва лекаря"- "Не не съм"- казвам аз. "Бременна си в 5 г.с. " и ми показва малката точка на монитора.Аз не можех да кажа и дума.Стоя на магарето около минута и ни чувам ,ни виждам.По едно време казвам "Трябва да има още един плоден сак, потърсете го
, човек в такова състояние само такава тъпотия може да изтърси
Да ама го няма другия.Тръгвам аз от кабинета , по-щастлива от мене няма , вървя по коридора и плача от радост.Минавам през аптеката и купувам 2 теста (нали съм си Тома неверни), за секунди се появява втората черта.Обаждам се на следващия ден до Варна , за да им съобще хубавата новина.Викат ме на преглед след 3-4 дена.Учудени са и те от моето "Чудо".На 4 ден съм кацнала вече на 7 етаж на Ин витро центъра във Варна.Влизам за прегед , виждам отново малката точка , но щастието и радостта ми бяха до там-не трябва да е 5 а 6г.с. , не трябва да е плоден сак , а ве4е ембрион , трябва да се чуят пулсации , а не се чуват
Размера си е същия какъвто си беше преди 4 дена и с милиметър не е помръднал.Викат ме на 3 май на преглед пак и те се надяват радостта ми да не е кратка)Ама 3 май е далече много , броени дни минават бавно , та вчера аз пак се озовавам на поредния преглед (4 дни след последния) и картинката е отново същата , същите размари , същата форма.Сега се моля да ми дойде , че да не ме кюретират
Та така мили момичета , това беше моето Великденско чудо , независимо, че радостта ми беше само за 3 дена ,щастието , което изпитах не го бях изпитвала никога.Разбрах какво е да си наистина щастлив.Сега когато си поплаквам , че съм загубила бебчо и както се сетя за какви глупости съм ревала и съм се тръшкала направо ми става смешно.Но такъв е живота , това което не ни убива ни прави по-силни.
