Иде ми да викам помощ,.........или неволята пък дано да дойде.След четвърто НЕУСПЕШНО инвитро,7 години ходене по лекари и шарлатани със жена ми сме пред развод.Не знам какво се случва,струва ми се че съм попаднал във филм на абсурда.
Аз-мъж свикнал да решава и най-тежките житейски проблеми,тя-слънце даващо топлина и кураж на всички около себе си...да ,ама в минало време.Сега сме като два питбула
насъскани за решителна битка един срещу друг.
Ще се разведем,ако не се склучи някое чудо.
При нас ли е само така,или има и други подобни случаи.Помогнете моля!
Даите съвет

Здравей! Съжалявам да чуя за този развой на нещата при вас Какво да ти кажа...да твърдя, че това, което става е нормално, ще излъжа. Не е нормално да се случват такива гадости на хората.....Но в нашият случай, когато имаме репродуктивни проблеми, подобна развръзка за жалост е вероятна...Нормална - не, поне според моите виждания. Но се случва..Тук във форума има случаи както твоите, за жалост. Ужасно е, разпадат се семейства, разпадат се животи....и ние не можем да спрем това, което се случва. Всички казват, че стерилитета е изпитание за брака Е, благодаря, но аз не искам така да изпитвам брака си.
Трудно е, много е трудно. И двамата се променяте, всеки по различен начин изживява болката си. И ние с мъжа ми сме постоянно на нож, все се караме, все сме изнервнеи, все скандали, за дребни неща. А бяхме толкова щастливи, лъчезарни..Който ме познава от преди, сега казва, че съм друг човек, включително и мъжът ми го твърди. И аз знам, че е вярно. Не мога да се понасям, нито себе си, нито начина, по който се държа, но не мога да се контролирам
Защо изписах всичко това? Защото съм ссигурна, че всички тези неща ги изпитвате и вие и се чудите какво следва след всичко това. За да ти покажа, че не сте сами и това, което ви се случва, не е само при вас. При всички е имало такива моменти, за съжаление, но повечето семейства оцеляват. С цената на много, но оцеляват.
Искрено се надявам да преодолеете проблемите и да запазите семейството си. Дано тази Коледа се случи вашето Чудо!
Ако искаш да си поговорим още и да споделяш с някого, пиши ми на лични!
Успех!

Иде ми да викам помощ,.........или неволята пък дано да дойде....

Добре дошъл сред нас! Много е тъжно. Всички изживяваме такива моменти.
Много често съм писала следните редове, дано да ви вдъхнат сила и на вас 

Никой не може да ви обещае безоблачни дни.
Никой не може да ви обещае, че няма да заплачете поне веднъж,
нито че няма да познаете тъгата...
Но мога да ви обещая,
че ако запазите любовта в сърцата си силна и пламенна,
че ако сте мъдри и търпеливи,
ако сте заедно с любимите си хора и се поддържате,
ще преодолеете всеки тежък момент,
пред който ви изправи животът.

Всички тук си помагаме! Късмет и дано Бог да пази семейството ви и да ви дари с Чудо!

Живота ни поставя някой път непосилни за нас преживявания, но наистина само времето лекува. Починете си сега през предстоящите коледни празници, бъдете с любимите около вас хора, отдайте се на любими за вас занимания и след новата година намерете сили и правилния път към вашето щастие. Само вярата в доброто и успеха ще ви доведат до така мечтаното от вас. Пожелавам ви от сърце през 2010 година да прегърнете мечтите си.

Иде ми да викам помощ,.........или неволята пък дано да дойде.След четвърто НЕУСПЕШНО инвитро,7 години ходене по лекари и шарлатани със жена ми сме пред развод.Не знам какво се случва,струва ми се че съм попаднал във филм на абсурда.
Аз-мъж свикнал да решава и най-тежките житейски проблеми,тя-слънце даващо топлина и кураж на всички около себе си...да ,ама в минало време.Сега сме като два питбула
насъскани за решителна битка един срещу друг.
Ще се разведем,ако не се склучи някое чудо.
При нас ли е само така,или има и други подобни случаи.Помогнете моля!
Даите съвет

Имало е, разбира се. Всички сме минали през това, при някои по-силно, при някои по-слабо. Въпрос на нервна система, темперамент, характер. Това е изпитание за двойката и много от нас сме били на ръба на това, за което говориш. Лесно е да се разруши една връзка, едно доверие. Изминали сте много път заедно, имало е и трудни моменти, но е имало и много хубави. Намерете сили да го продължите заедно. Надявам се, че все още го има това, което ви е събрало заедно, колкото и да се е скрило сред проблемите и разочарованията. Успех!

Много благодаря,за добрите думи и подкрепа,но си мисля че коледния дух няма да е достатъчен при нас.Мисля,че трябва да потърсим професионална помощ.
Ако някой познава добър психолог,брачен консултант или друг вид психоспециалист за такива случаи,моля да сподели с мен.
Педварително ви благодаря

Правилно - подкрепям идеята да потърсите професионална помощ. Не съм прибягвала до такава досега, но вярвам, че терапията с психолог е от голяма полза. Дори да сте формулирали добре проблемите и да сте наясно с разликите в гледните точки, нужен е арбитър, който да се намеси с мнение и съвет, мислейки и за двама ви.
Искрено ви пожелавам да намерите изход и да продължите щастливи заедно напред.

Ние колко пъти щяхме да се разделяме!!! Но желанието за деца беше по-силно!13 инсеминации и 6 опита инвитро! Накрая стана работата, но от 1999 опитвахме по нормален начин и от 2001 година целенасочени опити стана чак края на 2007. Родих през 2008. Доста е трудно и човек не трябва да се поддава само на мъката. Знам, че е много трудно и тежко. Упоритост и много силно желание. Винаги стават нещата накрая. Аз например съм от песимистите. Не вярвах, че ще стане. Бях се отчаяла и вече бях решила да се развеждам, но си казах - последен опит и ще решавам! Пожелавам ви повече кураж и не се разделяйте! Това е лесно, но не решава проблема.

Не знам какво повече да ти кажа момичетата са казали всичко.Искам само да ви пожелая на теб и съпругата ти да намерите верния път за запазване на семейството си, и най-вече заедно да се преборите за вашето чудо или две.Бъдете здрави и дай Боже щастливи заедно.Успех.
Тук има полезна информация погледни ако искаш.
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=663&Itemid=27
Между другото в повечето клиники по стерилитет има психолози.

Знам колко ти е тежко. Преживяла съм го. Голямата любов се превърна в купчина изследвания и обвинения. Никога няма да забравя думите ,които си разменихме и всеки пое по пътя си. Това ми се случи преди три години ,а сега съм по щастлива от всякога с друг човек и нито за миг не съжалявам,че онази връзка я няма вече. Отново се боря за дете,но сега е различно.
Знам,че е жестоко ,но помисли и затова.Може би една раздяла ,може и временна да е решение.
 Не е краят на света все пак. Лесно е да се дават съвети ,ти най-добре знаеш как да постъпиш,но моят съвет е да не се вкопчваш в тази връзка сякаш е последното нещо на света.Вдигни глава ,огледай се ,намери себе си и виж колко е шарен света. Пожелавам ти да имаш сили да се справиш. Приятелите и семейството са най-голямата опора в такива моменти. Не се притеснявай да се опреш на тях, да поискаш помощ. А Неволята няма да дойде. Проверено е,много пъти..  

Здравей, съжалявам за това, което преживявате... Момичетата са ти дали съвети и са споделили част от своите несгоди с теб.
Аз няма да ти кажа нищо подобно. Не, не ми се е случвало да се караме със съпруга ми, не сме си повишавали тон дори. Преди месец празнувахме 20 години от сватбата си. Това е точно половината от живота ми. Имаше и тъжни моменти, разбира се, много труд, много загуби, но не по наша вина. Борим се със стерилитета вече 10 години. Имаме 10 инсеменации и 4 процедури ин витро, операции и при двамата, но още нямаме дете. Това, обаче, не ни е променило много. Е, тъжно ми е по празниците и никак не ми се празнуват. Не украсявам къщата и не правя елха за коледа, но купувам украса за училище или за някое семейство. Не купувам подаръци за наши деца, но купувам много подаръци на деца без родители или на такива, чиито родители са финансово затруднени. Не сме си поставили цел да имаме дете на всяка цена. Свикнахме да живеем сами. Гледаме да бъдем все с хора без деца. Ще кажеш, че това няма нищо общо с въпроса ти - не си прав, има, има и то много. Движещата сила на всичко е любовта. Тя е най-великото нещо на света. До като тя е жива, няма нищо страшно - всичко ще е наред. Огледайте се и се ослушайте - някъде около вас трябва да е ЛЮБОВТА. Тя не се вижда и чува, но се усеща със сърцето. Не я пускайте да си тръгне. А ако вече си е тръгнала - просто нищо друго не е от значение...

Аз имам един развод зад гърба си, наистина не съжалявам за това обаче. Не е толкова страшно, страшно е когато няма обич в дома.
Срещнах прекрасен човек, с който съм сега вече 4 години. Със стерилитета водим битка от три години, но обвиненията и караниците ни съпътстваха през цялото време. Не сме се разделили, защото се обичаме, не че не се карахме жестоко...Мисля, че ни скрепи заедно договорката да не оставаме без деца, дори и да не са ни биологични. Така останах спокойна, че при всички положения ще имаме дете. Също изяснихме, че сме готови да имаме дете по отделно повече, отколкото да сме заедно. Тази констатация, казана на глас, ни държеше заедно повече от всичко друго. Странно.
Дано намерите път един към друг! Понякога това е нещо, което на пръв поглед изглежда странно.

Отново благодаря на всички за подкрепата и пожеланията,но сега бих искал да вмъкна и друг въпрос.Жена ми твърди че огромна част от напрежението и оттам озлоблението идва от хормоните и наи-вече от инжекцията,която и слагат за да блокират яйчниците.
Дали е така не знам.

Иван, добре дошъл сред нас! Не знам дали в това, което споделяме тук, ще намериш решение за проблема си, но поне имаш пълното ни разбиране и подкрепа.

Много от нас са правили тази грешка - оставяме се мислите за нероденото ни дете да ни обсебят напълно и забравяме, че човекът до нас съществува жив и истински. Не осъзнаваме, че той също изпитва болка, че е объркан, че има има нужда от нас... И това започва постепенно да руши връзката ни.
Не знам защо, но в някакъв момент започваме да се чувстваме сами в борбата си (или поне най-важни, най-наранени, най-...) и забравяме, че до нас има друг човек, от когото не можем само да изискваме разбиране и подкрепа за себе си, защото всъщност сме двама, защото трябва да сме "заедно", иначе другото губи смисъл.

И аз я направих тази грешка. Не спирах да говоря за процедури, лекарства, съмнения, предположения... до пълно изтощение. И се чудех, защо мъжът ми се дразни. Нищо друго на този свят не ме интересуваше. Нито работата му, нито проблемите му. Ядосвах се, че той иска ясни и готови отговори, които няма как да му дам. Ядосвах се, че търси мнение от хора, които аз смятах за недостатъчно компетентни или че споделя проблемът ни с хора, с които не бих искала да говори... Естествено, стигнахме до спорове и обиди.
Добре, че в един момент той каза това: "Виж, и аз имам право да споделя с някого. Не, че не ти вярвам, но и аз искам да търся решение". В гласът му имаше много болка. За първи път не спореше с мен и не ме обвиняваше... Тогава осъзнах, че съм се вживяла прекалено много в ролята на основен играч - само аз разбирам нещата, само аз знам, кое е правилно, само аз понасям пътуване, болки, напрежение... Каква глупост! Та нали точно той е човекът, който ме подкрепя всеки път, когато съм готова да се срина. А той няма право да е слаб. Той намира точните думи, с които да ме утеши. Той е човекът, който ме понася нервна или разтревожена. Той се безпокои за мен, когато не се чувствам добре. В кайна сметка, нали той има право да мисли и да постъпва различно от мен. Разбрах, че просто това е неговият начин да се справя с проблема и... му се извиних. Казх му, че той е най-важният човек за мен и никога повече няма да забравям това. Наистина ще се постарая да е така.  

Не знам колко ти помагам с това, което споделям, но искам да ти кажа поне да опиташ още веднъж!
Опитай се да изразиш това, което чувстваш, без да допускаш да се промъква в думите ти обвинение и обида.
Опитай се да разбереш, какво кара съпругата ти да реагира остро, какво я наранява, защо постъпва по определен начин и тогава й кажи искренно "разбирам те".

От написаното личи, че все още я обичаш и искаш да спасиш брака ви. Не се отказвай, поне докато не си опитал всички възможни средства! Идеята да потърсите помощ от специалист не лоша. Поне опитайте.

Сещам се и още нещо... Ако си сигурен, че искаш майка на детето ти да бъде точно тази жена, каквото и да ви струва това, просто й го кажи. Кажи й го направо. Сигурна съм, че тя иска да го чуе от теб и няма как да го знае, ако не си й го казвал досега.

С цялото си сърце ти желя да преминете през тази криза и да спасите брака си!

____________


Да, процедурите са натоварващи, на всеки се отразяват различно и понякога направо ни "разказват играта". Но каквото и да споделим ние за усещанията си, няма значение. Само от теб зависи, да проявиш необходимото разразбиране, доверие и подкрепа. Може би на съпругата ти и липсва точно това?! Може би затова е нервна и неспокойна... Чувството за несигурност е най-лошото нещо в нашата ситуация.

Много хубаво са ти написали момичетата - повечето имат този проблем . Както ние с мъжа ми - след 5 години борба. Това е много дълга тема - как и защо се получава така. По-важното е, че е естествена, чевешка реакция на болката, а не признак, че сме ненормални или не се обичаме. Само като се сетя какви думи сме си разменяли и до какви сцени сме стигали...
Много ясно личи от поста ти, че искаш да останеш с жена си. Има няколко мнения, които ти препоръчват "Заедно, но не на всяка цена" и ти дават пример как сега са щастливи с друг човек. Те определено са 100% правилни, но само принципно - не дават една основна информация - защо са се разделили. Най-вероятно проблемът с децата се явява вече следствие, повод за раздяла, но не и основната причина. Ако обичаш някого, няма как да се разделиш с него по тази причина. Това, че отношенията ви се влошават, е следствие от битката за дете, а не следствие от това, че не се обичате.
Още една индикация за това - търсенето на професионална помощ. Питайте в клиниките и чак след срещите си изберете човек. Моето лчино мнение за колегите, работещи със стерилитет е, че в масовия случай работят с клиширани фрази и дори често оставят впечатление, че проблемът ни не докосва сърцата им, което най-вероятно е и самата истина. Защо обаче не умеят да отработят проблема, при условие, че не са го преживели, е тема на друг разговор.  Повтарям - това е за повечето психолози в клиниките, не всички.
Желая с цялото си сърце вяра и сили!

Здравейте и от мен ние решихме да направим 3 та опита, и ако не стане да си осиновим деца и можеби,това ни спаси от нерви и обвиния,незнам какво може да ви помогне освен двамата да решите да направите едно дете щастливо, ето при нас се получи след един неуспешен опит си додохме кураж за още два след това ако не стане осиновявяме без да ни мигне окото.От сърце ви пожелавам да останате двама сега а след това нещото което дава смисъла на живота

моето лично мнение по въпроса на отчаяния кандидат-баща е следното: ако наистина желаеш това да е майката на твоето дете, бори се за това. независимо дали ще се разведете или не, можете да продължите да се борите и да бъдете прекрасни родители. дори и междувременно или след това всеки да поеме по пътя си. естествено, трябва да сте наясно, че единия няма да живее с детето и да решите този въпрос заедно. аз не мисля, че любовта е достатъчна, за да се примирите с положението, което е в момента - без дете. дали тази любов ще устои на болката и разочарованието, че не се е получило?
относно хормоните и инжекциите: наистина влияят върху поведението и емоциите на жената. но това отминава след процедурите. аз например съм ужасно чувствителна и без лекарствата и процедурите съм непоносима.
първото, което си помислих, когато четох поста на автора на темата е, че жена му търси вината в него и затова се държи като насъскан питбул. това е инстинкт за самосъхранение - иначе би рухнала напълно. това е неизбежно. една временна раздяла ще покаже дали любовта все още я има.

за съжаление "борбата за бебе" често разваля отношенията. Понеже досега съм работила предимно в мъжки колектив, вече за 2ри път се случва колега да споделя проблеми от този род. Единия се разведе отдавна..беше ми споделил веднъж, че с жена му са си влошили много отношенията, секса е под програма "айде бързо, 4е съм в овулация"..сега не, сега да...Беше ми казал, че секса не му носи вече удоволствие, а е нещо като задължителен акт, извършван единствено с мисълта за бебето...След известно време се разведоха. Наскоро друг мой колега имаше същите проблеми. След 2 неуспешни опита инвитро с жена му, той беше готов да се разведе..не за друго, а защото мисълта за бебето е станала фикс идея за жена му. Според него единственото, за което говори и мисли това е забременяването.

Когато запо4наха нашите проблеми от този род, разбрах как се 4увства една жена, в такава ситуация, и колко обсебващо е наистина това желание... Изследвания, тестове за овулация, броене на дните в очакване на ме4таните 2 4ерти4ки, месеци наред със самотната една черта.....най-после щастието от положителния тест ..и разочарованието от загубата.........и после всичко отначало.
 Спомних си какво ми споделяха тези двама колеги... И се страхувам да не стане така и при нас... Половинката ми се опитва да ме успокоява, казва ми да не мисля за това..когато стане тогава...дори ми е казвал, че за него не е въпрос на "всяка цена"..въпреки, че той всъщност страшно много иска да имаме дете..и аз много добре го знам.....
Сега съм бременна отново, съвсем в началото, дори още не съм ходила на доктор, много ме е страх.. не знам какво ще стане (имам 2 неуспешни бременности)...

Днес една сестра от болницата ми каза, че твърде много се притеснявам...и че това много ми пречи, много съм чела и с твърде много неща съм си затормозила психиката. Препоръча ми да прочета една книжка "Как да предолеем безпокойството и да се радваме на живота" Аз я намерих в електронен вариант и си я изтеглих от тук http://www.scribd.com/doc/16156970/karnegi1

Много е важно да си споделяме притесненията, а не да премълчаваме и тайно да се цупим на другия, без да можем да разберем защо той се чувства и реагира по определен начин...

това с успокоението много ме ядосва. всеки дава съвет, че сега е най-важно да съм спокойна, да не го мисля... пълни глупости! това няма как да стане. естествено, че се превръща във фикс идея. мъжете преживяват подобни неща по-различно. за мен е важно да се осъзнае, че детето се желае не заради партньора, не за да му угодим или за да бъдем щастливи заедно. независимо дали ще бъда с този мъж или не, аз съм осъзнала, че искам дете. може да съм с друг, може да съм сама - няма значение. затова по-долу изказах мнението, че може автора на темата да се разведе с жена си, но това не е причина да се откажат от опитите да създадат дете.