За протокола да напиша как беше с гърнето при Тонино.
Миналата година октомври месец (2 г.) го записах за първи път на яслая и след двуседмично посещение, започна да сяда само на гъренто без да върши нищо. Преди яслата само съм пробвала, защото не ми е позволявано да настоявам. Категорично ми се захвърляше гърнето в муцуната и куп друго щуротии се вършеха с него, но не и това по предназначение. Май месец тази година (2.6 г.) започна да посещава по интензивно ясла и след една седмица сам пожела да седне и върши всички процедури без възражение. С такава лекота се справяше, сякаш го беше правил от доста дълго време
. Нямахме и никакви проблеми с пишкането прав навън, също за моя голяма приятна изненада. Може би защото гледаше децата как го правят, че вече беше топло и добре дошло за уроци на живо. После имахме моменти с пикането прав на малкото си гърне, че неможехме да уцелим точно гърнето, но като тръгна пак на ясла се справихме и с това.
Преди тази въпросна седмица, аз реших да пробвам по гащички у дома. Детето си пикаеше където му падне, че и на килима два пъти ми се изака, та набързо се отказах и го оставих сам да реши кога. Между другото подражанието от децата върши чудеса, но и не чак толкова приятните чудеса /визирам пакостите, хапане, щипане и .../.
След един месец без памперс, махнах обедният и от тогава до момента нямаме пропуск, само веднъж дваж в яслата. Обаче нощният все още го ползваме, че се стиска и не иска да става да прави пиш.