Джамке, мерси, взаимно е!!!
Ще злоупотребя още малко с вниманието и търпението ви и ще добавя още нещичко към горните си разсъждения, но с уговорката, че ние просто си споделяме различни възгледи за живота, а пък всеки си реди своя живот, както намери за най-добре.
1. Предполагам никой не си е помислил, че нашето дете ще получи като коледен подарък единствено и само "тиха, скучна радост" с родителите и че при това ще примира от удоволствие, че я е постигнала такава рядка благодат; и то защото тя вече има в главицата си само толкова възвишени и духовни мисли?!
Нищо подобно, естествено! Ще си има нормален подарък (един, на Коледа под елхата ще го намерим), при който ще наблегна на опаковката - нещо много лъскаво и шумкаво направо ще я очарова и побърка, а и ще я държи заета цялата вечер да го накъса на парченца; така е, за съзиданието се сещаме обикновено след като разрушим всичко.
Играчката още не съм я купила, но ще е нещо свързано с проговарянето и, защото това е на дневен ред вече. До пренасищане няма да се стигне в никакъв случай. Освен това обаче направих вече и една
песнопойка с български и английски коледни и новогодишни текстове на песнички, за които ще отделим половин час да се разпяваме на три гласа. Нищо, че тя все още не може да пее, но пък се вслушва във всякакви шумове, а и може да ръкопляска, така че също ще участва;мисля това да стане традиция. Английските песнички са не защото съм затънала в чуждопоклонничеството, а защото на практика ги чува всеки ден, така че ще е нещо, което познава.
Така ще се постигне баланс между материалното и семейното преживяване на празника. И е нещо, което ще и образува топли и сигурни спомени, за да може, когато порасне и има трудни моменти в живота си, да си има свои спомени-убежище с родителите си, където се е чувствала сигурна и защитена; сигурна съм, че чисто психически това ще и помага като голяма повече, отколкото поредното (или няколкото на брой) камиончета, кукли и т.н. пластмасови изобретения. А и се знае, че за да се оцени нещо, то трябва да не се превръща в ежедневие, точно затова празниците не са всеки ден. Постепенно ще започне да схваща детето за какво става въпрос. А и сигурно сте забелязали, че децата много бързо губят интерес към играчките си, та с основание се питам дали е нужно да ги имат камара само и само да ги стимулираме да им обърнат внимание;явно, по друга линия трябва да се работи в това отношение.
2. Има и ще нещо, което си го мисля отдавна. Хора, които са имали големи трудности и проблеми да имат дете, като че ли са по-склонни да се чувстват по-често виновни, ако нещо им липсва на децата. Но пък забравяме, че проблемите са част от нашата история, а не от тяхната, защото техният живот започва точно, когато свършват проблемите за нас, т.е. със забременяването (осиновяването). И е важно да знаем какви личностни качества искаме да видим в детето си някой ден и упорито да вървим към това и да ги моделираме, въпреки ежедневната естествена съпротива отсреща. Аз лично не искам да видя в никакъв случай в дома си една лигличка, която е презадоволена с всичко и на която желанията и и капризите и ще стават все по-големи и капризни. Тя трябва да знае цената на нещата и да ги цени, а когато те валят върху нея всеки ден и в изобилие, няма как да стане.
Това са ми намеренията, а какво ще се получи след време в действителност само Бог знае още сега!
Абе, много трудно нещо е възпитанието!
Мери, благодаря ти за идеята за "двата подаръка", виж колко неща отприщиха!!!
Лек ден! Спасени сте вече от досадницата в мен за тази седмица!