Нещо лично.Една моя приятелка и съфорумка, знаейки за проблемите ни да осиновим дете от България, също ме попита, защо не вземем хаитянче.
Въпросът не беше "ромче или хаитянче", а: "Като не става от България, защо не пробвате от Хаити?"
За мене това е абсолютно неприемлив вариант, но разбирам, че тя с подобно предложение само е търсила някакво решение на проблема ни. И какво лошо в това? Дори и да не е обмислила сериозно всички страни на подобно начинание (то изобщо възможно ли е?), дори и аз лично за себе си да съм много против подобна стъпка, мога да и обясня без назидателен тон, по какви конкретни причини за мене и за нас това не е решение.
Но си представям, че подобен вариант би могъл и да е решение за нас. Все пак факт е, че въпреки българското ни гражданство са ни отказали да осиновим дете от националния регистър в България и ни препращат да кандидатстваме чрез Министерство на правосъдието като чужденци за деца, три пъти отказвани на вътрешно осиновяване. За целта трябва да използваме акредитирана организация. В подобни фирми обикновено задават въпроса: "От кои държави бихте искали да осиновите дете?" и обясняват, че се увеличава шанса, ако се спрете на няколко държави… В такъв случай:
- бих се зарадвала на мнения като това на
Мириам или на
Аница, в които аргументирано е обяснено, защо е възможно възникването на трудности при осиновяване на хаитянче. Бих се възползвала частично и от постовете на
Фуси, в които има някаква информация, а не спекулиране с това "колко сериозно гледат желаещите да осиновят на осиновяването";
- едва ли щях да остана очарована четейки обяснения като това, че "тези деца не са маймунки, с които да си играем", или как някого тук го е "яд, че се правим на това, което не сме"… Това са силни изказвания. Откъде знаете, кой на какво се прави и дали възприема децата като "домашни любимци"? Не разбирам нито назидателния тон, нито поставен въпрос от рода на: "Защо хаитянче, а не дете от България – циганче, на възраст, болно – има толкова деца, на които може да се помогне…"
Мислех си, как ли би изглеждала темата, ако съвет да се осинови циганче или болно дете от България даваха
само онези, които лично биха предприели подобна стъпка… Даже апелирам – преди да моралстваме, нека се запитваме, дали и ние самите сме готови на това, за което пишем! По този начин дискусията би била много по-реална…
И накрая – осиновяването е нещо много сериозно, но и много лично. Всеки си прави преценките сам. Примерно, по логични причини аз бих искала да осиновя дете от България (независимо от етноса)… Бих искала това дете да е здраво, без да смятам това ми желание за неморално…
Но ако се окаже, че не мога да осиновя от България и трябва да кандидатствам за различни държави, аз също бих имала някакви предпочитания. Примерно, бих осиновила дете от Бангладеш, Индия, Пакистан… но не и китайче.
Причината е, че заради онова, което съм учила в университета, аз съм запозната с културата, историята, религията на южна Азия, говоря хинди… Запозната съм с онзи регион много повече, отколкото с латинска Америка, например… От друга страна осиновявайки китайче това би означавало, цял живот да съм свързана с тази държава, а не мисля, че бих искала…
И така, ако някой започне да ме поучава и да се опитва да критикува изборите ми, едва ли ще го приема сериозно…
По отношение на забележките, че ако искаме да помагаме, можем да го сторим и в родината си, а не в чужбина… трябва да ви кажа, че българите по принцип не сме особено много по благотворителността… За Хаити сме изпратили само към 6000 лева, което според мене е доста смешна сумичка…
Фуси, със сигурност смисълът от рекламата, която си гледала, е безспорен... В Германия също има бум на желаещите да осиновят дете от Хаити, често постъпките идват от пенсионери, които отдавна са отгледали децата си... Правят го наистина от криворазбрано желание за благотворителност... Но са много и семействата, които отдавна са тръгнали по пътя на осиновяването, изготвени са им социални доклади и всичко останало... Те се надяват на едно по бързо придвижване на случаите им... Не можем да слагаме всички под един знаменател.