Да ви призная аз като си мечтаех само за дете и само като чуех, че някое плаче си мислех, че майката го малтретира. Сриозно ви казвам, .........
От страни и само като си мечтаех за дете, по съвсем друг начин възприемах отношението към децата и въобще живота.

И аз така. по някога съм правила забележка на непознати жени по улиците, да не си удрят децата или да не ги оставят така да се тръшкат.

А, иначе, аз сериозно смятам да се обърна към психолог. Искам да ми помогне да се владея, да си сдържам нервите; да не крещя на детето, нито пък да му посягам. Въпрос на време е, но все нещо не се организирам.

Чета книгата "Позитивното възпитание през първите 3 години", чета и Додсън. На книга всичко ми звучи логично и лесно. Но, на практика, трудно успявам да приложа някои съвети. Но пък други ги прилагам успешно.


z22,
не занм Жори напоследък дали се е оправил и дали надникваш тук. Ако все пак, влизаш, дай, моля те линк към сайта, от който ти беше взела на Жорко една масичка със столче към нея. Аз ползвам предимно играчките.ком. Но исках да прегледам и оня сайт. Благодаря.

По повод крещенето от родители на децата, мога да кажа, че никога не съм го одобрявала и никога не съм си представяла, че ще го правя. Обаче допреди 2 месеца и аз крещях на Мия, водех борба за всяко нещо и познайте какво се случваше в крайна сметка?! Аз си крещя, а накрая пак става онова, което тя си е намислила, защото е безкрайно упорита. Тогава си поговорих с една приятелка -учителка и от разговора с нея си дадох сметка, че проблемът е в мен и в моето отношение към Мия, а не в нейния характер и инат. Починах си, поразмислих сериозно върху всичко това и реших, че ще приема детето си такова, каквото е, без да водя безкрайна борба  с нея за всичко. И тогава нещата се промениха буквално за няколко дни. Аз станах по-търпелива към нея, а тя от своя страна стана много по-сговорчива и започнахме да се разбираме много по-добре, да се усмихваме повече и сякаш вече имам съвършено друго дете вкъщи. Беше въпрос на промяна на перспективата, на отношението ни и на очакванията ни към нея.

извинявай, ама защо не ги викна? след всички тия разсъждения тук, сама се убеждаваш, че е имало някакъв проблем, нали? защо не направи нещо - да провериш поне ти какво става, дали детето не е в беда?

Първо и защото моето дете врещи, целите му крака са в синки от самонараняване и знам как е в тази възраст, а всяко дете има различни реакции все пак /аз моето си го познавам и по начина по който реве, но чуждите не мисля /. Бих искала първо да се уверя, че действително има проблем, а не да съм будната съвест на квартала. Второ - такъв инцидент от три години се случва за първи път. Трето - майката определено не е фенка на офиса ни, защото взесто на нашия звънец, нашите клиенти звънят на нейния по всяко време /аз бих побесняла при третото събуждане на детето от звънеца/, макар и под техния звънец да сме поставили табелка, че сигналното устройство за нашия офис се намира отдясно. Та за това. Не съм виждала майката, но ще проуча нещата. Ако се уверя, че има нещо нередно - определено ще сигнализирам социалните.

Мешко,
права си. Аз съм съгласна с теб. Както казах, проблемът идва от това, че често ми е трудно да си сдържа нервите и да се овладея. Затова често твърдя, че мъжът ми е по-добър родител от мен, защото той е по-спокоен, по-търпелив и не повишава тон на детето. А аз съм "по-друг модел" - лесно паля.

Ето, тази вечер, преди час, Мишка направи страхотна истерия. Точно преди банята, след като вече съм я съблякла, ми набара един крем за лице. Искаше да се омаже с него, но аз успях да го скрия, без да види къде. Е, като се започна едно пищене, ужас!
Пищи, дере се и вика "Кем, кем - няма го". Опитвам се да и отвлека вниманието. Пращам я да си донесе хавлийката, да ми донесе джапанките. (Това са си нейни задължения и тя всяка вечер си носи джапанките, хавлията и джапанките на баща си. Но от няколко дни баща и е в командировка в Сф и я къпя аз.)
Е, облякох и хавлията, но не спря да се дере и така си отидохме в банята. Там продължи, даже се давеше. Стараех се да запазя спокойствие и да не викам и аз. Да, съседите безспорно са чули това. Друг път сама се къпе с душа, а този път само крещеше, а аз я обливах и това е. Като излязохме от банята, усили децибелите и продължи да търси крема.
Но докато я подсушавах, неусетно се успокои и забрави да реве и си изпълнихме вечерния ритуал - а именно пеем песнички и пляскаме, целувки по крачета и т.н.

Ами това е. Знам, че е от възрастта и е период, който рано или късно ще отмине.
Но понякога и аз кресвам. Ще чакам утре социалните.

Мерси, Зори.
Беше дала някакъв линк, където аз харесах нещо, не самата масичка, а други играчки, ама кат съм патица и не го запаметих сайта тогава!

И аз сега съм на вълна играчки за РД.
Днес и поръчах торта Мечо Пух от Неделя. Тя е голям фен на Мечо Пух. Поръчах и някои хапки и дребни неща за празненството, което ще е у нас.

Търся играчки, които ще са подарък от бабите, че днес ме питаха какво да бъде.

Кокиче, а защо просто не й даде крема да го види за малко, да го подържи и после да и го вземеш, като се питаш да и отвлечеш вниманието с нещо любимо.Аз се старая да предотвратя истериите... доколкоте е възможно.

Мешко, би ли споделила малко по-подробно за Мия,кк точно се справи с нейните инатливи моменти,  аз имам проблем с Антъни и понякога изобщо не съм в състояние да овладея ситуацията и почва да викам 

Майчета имам нужда от малко помощ - как да взема стерилна урина от 13 месечно бебе.Какво успях да направя - измих добре на течаща вода подсуших със стерилна марля и сложих колектора - това счита ли се за събиране на стерилна урина?

Според мен се брои.

Да, измиваш много добре и залепяш колектора. Това се прави сутрин веднага след ставане, проверяваш след това през 2-3 мин., за да хванеш веднага като се е испишкал, защото урината трябва да се занесе до 30-40 мин. в лабораторията.

Зори, прекрасна ви е тортата, моля те кажи от къде е?

Зори, а каква цена са масата и столчето, всъшност едно столче ли е или са две. Имаше едни подобни в джъмбо по 50-60лв.

Зори, браво, чудесно парти сте спретнали

Зори, да ти е жив и здрав Жори - страхотно парти сте спретнали!!! А за тортата просто нямам думи - направо ми потекоха лигите, а изглежда невероятно!

Много балгодаря Зори, може би ще се възползвам

 Моята дъщеря е неописуем инат. Миналата седмица се ядоса и ме удари. Казах да се извини, не пожела. Пратих я в спалнята зад вратата наказана, рева половин час и все ми казва, че не може да се извини. Викам, отивай и тринирай, ще се научиш. След около час рев дойде и се извини.
При нея съм разбрала, че ако я оставя както в случая, да не каже извинявай, ще почне да си позволява шамари честичко и тогава трябва аз да я плясна по дупето, за да прекратим. Баща и го няма за нищо, грешката му е, че той само заплашва но не действа. Сега работим с него по въпроса. Той ще кажа десет пъти, че е лоша и ще я накаже, тя ще си прави пак същото. Аз казвам веднъж, Моника ще те накажа, ако не спре отива зад вратата. И така. Трябва да има контрол, защото иначе става лошо. Сега тръшкане, после двойки, побой, цигари и т.н. Може да ми кажете, че съм прекалено строга и скептична примерно, но за мен възпитанието е от първия ден. Аз си целувам и прегръщам детето с часове. Спи все още при мен. Научихме азбуката и се опитва вече да пише букви и цифри. Работи с компютъра. Не я лишавам и ограничавам да играе навън с децата.В магазина слага в кошницата каквото си пойска. За по голямите покупки, ме пита кога ще можем да си ги купим. Не и казвам, не, това е глупост и така нататака. Казвам, маме, ти имаш нещо подобно, а сега с тате трябва да платим тока примерно или телефоните и другата седмица може да вземем и това или нещо друго.  Има каквото пожелае, НО лигавщини не търпя. Не говоря за бебешкото тръшкане и истерии. Говоря за децата който вече водят диалог и разбират. На тях според мен трябва да им се говори като на възрасни и да се иска адекватно поведение.
Давайте, чакам с интерес мнения

Малко да напиша за нас. Аз записах магистратура и се подготвям за докторант. Мъжа ми се чуди как оцелявам все още, защото спя по 5-6 часа максимум на ден, но когато човек свикне и създаде режим, нещата си идват на мястото. Нямам време за Зачатие и това много ми тежи, но отвреме на време надниквам тайничко, за да видя че сте добре и още пишете тук. Става ми много мило и спокойно действам по задачките си.
Тази година ми е най-тежката, но се надявам всичко да си дойде на мястото.
Поздрави от нас и целувки на дечицата. И Честита Баба Марта разбира се