Момичета, да споделя с вас какво се случило днес на моя приятелка. Посетили я от службата за закрила на детето по анонимен сигнал, чували се детски писъци. Тя има дете колкото моето, знаете каква възраст е това, пищи си диването от всичко, като го обличат, събличат, на влизане и на излизане. Добре, съвестни съседи, чули - звъннали, съвестни служители, получили сигнал-проверили го. Е да де, ама приятелката ми, изключително интелегентно момиче, лекар, мъжът й същия като нея, е вече тъй да се каже картотекирана и занапред ще я следят изкъсо, взели инфо дори за училището на големия й син, за личната лекарка, т.е. като нищо тепърва да й докарат безкрайни неприятности и да трябва да се обяснява навред, че няма сестра и т.н. Та под медийно давление от последните дни явно са се активизирали съответните служители, ще държат всички ни с ревливи деца под око :)Защо ли остава едно неприятно чувство, че случаи като описания са просто удобни, лесни за проверка и оформяне на документация...и за отчитане на резултатност и ефективност

Момичета, да споделя с вас какво се случило днес на моя приятелка...
Това, че социални са проверили сигнал не е криминална регистрация, нито пък има "картотекиране" на случаите.

Това, че социални са проверили сигнал не е криминална регистрация, нито пък има "картотекиране" на случаите.
От профисионален план бих казала, че е добре, ако социалните си вършат съвестно работата - по-малко наркоманчета и проституиращи момичета-деца на улицата ще има определено, като и по-малко агресия сред децата . Образованието на родителите и тяхната интелигентност не са мерило за техните родителски и възпитателски качества.
Лично аз днес  цях да викна за малко социалните в апартамента до моя офис и то съвсем неанонимно. Малкото дете около 3 години на семейството, живеещо в апартамента, с което ме дели само една тухлена стена от 11 до 14 часа ревеше и пищеше без прекъсване "Мамо, моля те недей, не искам, моля те". Ама тва са си три часа, ако няма дразнител и е обикновено тръшкане от възратта за три часа по мои сметки поне някаква амплитуда трябваше да име в емоцията, респективно плача,  но не ...

Лейди, моя син вчера рева 45 минути, защото не искаше да си облече панталона и якето и да излезем да отидем на пазар. Всичкото това, придружено с писъци все едно го коли някой, рев и кашлици. А това е без да го докосна и ни делеше една врата, защото му казах, че ще го оставя в къщи сам, ако се лигави. Така че понякога има и ситуации, в които родителя нищо не прави, а детето пищи от инат. За капак тръгна да се оплаква в магазина, колко са лоши майка му и баща му. Представи си аз после как ще докажа, че не съм го набила???

Лично аз днес  цях да викна за малко социалните в апартамента до моя офис и то съвсем неанонимно. Малкото дете около 3 години на семейството, живеещо в апартамента, с което ме дели само една тухлена стена от 11 до 14 часа ревеше и пищеше без прекъсване "Мамо, моля те недей, не искам, моля те".

Aз щях да съм им цъфнала на вратата. В цялата си прелест. И после и социалните.

Споделям твоето мнение, Лейди.

Надявам се силно, че ще се затегне контрола и всички дебелогъзи и безхаберни хрантутници-чиновници ще си вършат работата.
Нядявам се вече да не се случват такива неща като на Сашко.

Ако нашите съседи извикат социалните ...

Нали знаете маменца, че винаги медала има две страни, така че е много трудно да се разбере от писъци и ревове само, дали е малтретирано едно дете.

Моето е инатливо до безобразие, тръшкане, удряне, рев, сополи ,кашлици и понеже е свръх инат, до последно ще прави на пук, докато или му омръзне да го прави или аз събера сили и опитам за Н-ти път да обясня и отвлека вниманието му. Общо взето ще мрънка и реве докато той си реши до кога.

На вън гледам да не избухвам, той и за това ми прави мурафети като лягане и тръшкане в локви и ...

Иначе споделям мнението на Лейди и все пак ще е трудно за социалните да са обективни.

Ако нашите съседи извикат социалните ...

За това говорех миналата седмица... Ами доста често се чуват писъци и ревове от дома, а като са двама на обща възраст 3 и половина 
Стефан е много обидчив и само да му се скараш и ревва и се тръшка и си удря главата в пода и дава всичко от себе си. Елена и тя е гръмогласна и изпада в истерия по всевъзможни поводи и за всевъзможни неща. Истината е, че на моменти имам чувството, че отглеждам "Макс и Мориц"...

Иначе 3 часа да реве дете и на мен ми се вижда множко...

Аз не защитавам майката от историята на Лейди, просто медала има две страни, нека не го забравяме.

Аз също не я защитавам, просто казвам, че само по звук е трудно да се ориентираш, какво се случва в една къща... За това на социалните, ще им е трудно да са обективни.

Ако нашите съседи извикат социалните ...

Поемам си риска.

Нина, добре, а ако този риск те раздели от детето ти? Въпреки че нищо не си направила? Мен ужасно ме е страх. Знам, че нищо не правя на детето си, не го малтретирам и т.н., но той така крещи, че тук само един по-буден съсед да се обади и край - ще ме затворят и иди доказвай, че нямаш нищо общо с малтретиране. Да не говорим, че той в последно време и лъже за някои неща...
И пак казвам, не оправдавам никой - ако е малтретирано детето, то тогава е по-добре да го вземат. Но такива неща се доказват толкова трудно

Дааа, престраших се да се включа по темата.
Ако по времето, когато аз съм била дете, имаше социални, вероятно щяха редовно да посещават дома ни. Майка ми ме спукваше от бой. Винаги, винаги съм се заричала, че няма да бъда майка като нея.

Но се страхувам, че започвам да приличам на нея. Не, не съм си пребила детето. Но Михаела често изпада в истерии, когато нещо и се отнеме, например. Тогава започва да крещи насреща ми. Опитвам се да игнорирам това и поведениеи, ако успея до 10-ина минути и минава. Лошото е, че на моменти не успявам да се владея и започвам да и крещя и аз насреща: "Какво искаш ти бе! Защо крещиш?! Да млъкваш!" Ясно е, че нищо не постигам, ако кресна, по-скоро се получава един порочен кръг, защото и тя писва още по-силно. След няколко минути, се чувствам гузна, започвам да прегръщам и да галя детето, да и се извинявам с думите: "Мишенце, мама е много лоша с теб понякога. Мама е идиотка. Извинявай, мъничката ми. Мама те обича. Мама иска да си добричка..." И то милото се успокоява.
Знам, че греша. Знам, че не бива да и викам и да и крещя и аз. но на моменти не мога да се владея. Така ми крещеше и майка ми на мен някога. Страхувам се, че ще заприличам на нея, а не искам.

Смятате ли, че имам нужда от психолог?

То и нас комшиите ни чуват със сигурност. Та, ще очаквам скоро социалните.

Мда и аз забелязвам, че Тонино започва да послъгва за някои неща, но като цяло си казва истината детето. Интересно ми е защо лъжат децата на тази възраст.

А психолог на мен си ми трябва от време оно ...

Миленче и аз съм така, като малка бях буквално малтретирана от баща ми и сестра ми. Ако имаше социални, нямаше да имам семейство може би. Винаги съм казвала, че няма да бъда такава с моето дете. Но пък моето дете е в пъти в повече по буйно и инатливо от мен и понякога така ме вбесява, че се плаша от реакцията си /еле ако предстои цикъла/ Все още не мога да отркия верният подход към детото си, дай боже това да е скоро. Друго също си мисля, когато само един човек се грижи за вся и всьо, няма как да не е изнервен и това се предава и на детето /та порочен кръг се получава/. Мисля си, че грижите по детето трябва да са разпределени не само от двамата родители, но и от цялата фамилия.
Моето дете е коренно различно в градината, явно има респект там, върши всичко с лекота и без възражения и без инатлъци. Кротко и срамежливо дете е според възпитателките. А всъщност не е такъв.

Гане, разбирам те. И въпреки това смятам, че няма да ми отнемат детето само защото съм му се скарала. Трябва да има по-строг контрол у нас. Включително и над самите социални работници.
Не говоря само за отношенията на родителите и семейната среда. Изобщо у нас има жесток геноцид спрямо децата. Като се започне от институциите и се стигне до семействата.
Домовете за сираци, агенциите за лечение на деца, социалните служби и заведения. И много още. Дори и ясли и детски градини.
Ултра беше писала скоро в една седмична тема за отношението на някаква учителка, която малтретирала, жестоко според мен, деца и все още си е учителка.
 

Нина, нямам нищо против контрола, но понякога се прекалява и с това. Поне тук има примери много. Когато е доказано, като например с Александър случая и са си мълчали, защото видиш ли нямало доказателства - добре, да се потърси наказателна отговорност. Но не и когато няма за какво.

И в къщи е така! Само да не стане нещо както тя го иска и се почва рев, тръшкане по земята! Детски пубертет ли ще да е??? При жената по принцип и в яслата слуша и изпълнява. Само докато се приберем обаче и се почва! Имам чувството, че си връща дето ни е нямало цял ден! Досега спокойно ме изпращаше днес бяха едни ревове..... не мога да тръгна!!

Мисля че нито една от нас не успорва нуждата от добре действаща закрила на децата на държавно ниво.
Конкретно за описания от мен случай мога да кажа че съм шокирана, тъй като познавам майката и детето, трудно ми е да повярвам че това се е сулчило именно на нея. Това което ме дразни е, че става дума за анонимен сигнал от съседи. Ами представете си, че съседът далеч не е бил загржин за доброто на детето, а ревът му просто му е пречил да си чува телевизора, ами ако се обади утре пак и други ден пак, анонимни сигнали лесно се подават, и социалните решат че трябва да изведат временно детето от семейството до разрешаване на случая??

Това което ме дразни е, че става дума за анонимен сигнал от съседи.

и какво дразнещо има в това? дразни те, щото познаваш жената и знаеш, че не е такъв случая. но съседът, който е сигнализирал, може би не е знаел това. аз лично одобрявам факта, че някой си е дал труд да сигнализира именно правилната институция (което показва, че не става дума за дребнав акт на съседско раздразнение от шума!) и че в този случай социалните са действали адекватно.

по същия начин би следвало да се постъпи и в цитирания по-долу случай:

Лично аз днес  цях да викна за малко социалните в апартамента до моя офис и то съвсем неанонимно. Малкото дете около 3 години на семейството, живеещо в апартамента, с което ме дели само една тухлена стена от 11 до 14 часа ревеше и пищеше без прекъсване "Мамо, моля те недей, не искам, моля те". Ама тва са си три часа, ако няма дразнител и е обикновено тръшкане от възратта за три часа по мои сметки поне някаква амплитуда трябваше да име в емоцията, респективно плача,  но не ...

извинявай, ама защо не ги викна? след всички тия разсъждения тук, сама се убеждаваш, че е имало някакъв проблем, нали? защо не направи нещо - да провериш поне ти какво става, дали детето не е в беда?

ужасно ми звучат всякакви такива разкази за детски писъци и молби "мамо, недей", особено на фона на последните събития...

Аз лично имам опит с подаването на сигнал, внасяла съм две жалби до столичен инспекторат и винаги съм ги подписвала със собственото си име. Като и в двата случая са ме контактвали от там за подробности. Мисля, че е редно така да се случват нещата, за да е ясно кой какви намерения има. Освен това социалните са питали приятелката ми, дали имат конфликт със съседи, които да си отмъщават по този начин.

Еми ето раздуха се случая с милото и невинно детенце и "службите веднага се взеха в ръце". Това ще като всичко в Бг, всяко чудо за 3 дни.
Да ви призная аз като си мечтаех само за дете и само като чуех, че някое плаче си мислех, че майката го малтретира. Сриозно ви казвам, даже няколо пъти съм я питала съседката, защо така реват тези деца и дали ги бие/наказва. Различни отговори съм получавала, до като не се изнесоха. После дойдоха друго семейство, детето беше много чувствително и нервно, оказа се че имат конфликт майката и бащата /не са се били или нещо от сорта, явно кавги и свади/
От страни и само като си мечтаех за дете, по съвсем друг начин възприемах отношението към децата и въобще живота.

Да се включа по повод дали ни е нужен психолог,когато крещим на децата си.Според мен ако беше така психолозите щяха да забогатеят много бързо .Съвсем нормално е според мен човек да си изпусне нервите и да се развика-все пак не сме от желязо.