Реши си бебчето, не се притеснявай.
Ние ще тръгваме на ясли. Всички притеснения, които имах и за които бях чела от вас, просто се изпариха. Явно си е до дете.
Моето пораснало момченце вече ме зарязва насред улицата и тръгва сляд всяко срещнато първо дете. Решихме по-рано да го пуснем на ясли. Говорихме как мама няма да я има там, а той ще е само с децата. На теория бяхме подковани.
Отидохме да пусна заявление в яслите и помолих директорката да ни открехне някоя врата, където са децата за да ги видим. Само да вметна, че докато пишех заявлението се опита 4 пъти да избяга от стаята за да търси децата.
Много любезно ни пуснаха да влезем в една групичка. Гошето толкова бързо се вписа в пейзажа, че като му казах да си тръгваме само ми рече "Мамо, чао!", врътна се на другата страна и продължи да си играе. Наложи се с дърпане и малко рев да си тръгнем.
Сега сме още по-интусиазирани.
Това, което ми хареса в тези ясли е, че първоначално ще ходим само до обяд. До момента, в който детето е готово да остане цял ден. Така няма да има травми за никого.
Хайде, повече здрави и щастливи дечица да има!