Прости ми Рени за слудващите думи, но за мен наистина нито една от изборените от теб причини не би ме разколебала за редукция. Единствения смислен аргумент за мен е ако се застрашава бременността с останалите ембриончета или моя живот.

Многоплодната бременност след стерилитет приемам по-скоро като огромна ирония на съдбата. Тежестта да избираш между много и нищо е огромна. От една страна сърце не ти дава да премахнеш ембрионче, а от друга страха от риска и отговорността, които поемаш с такава бременност е смазващ.
Напълно разбирам как се чувстваш Рени. Бях сигурна, че бременността ми е многоплодна, но докато разбера със сигурност, че са 2 бебчетата, много се бях притеснила. Бих казала, че не бях на себе си няколко дни до прегледа, въпреки че мъжът ми ме успокояваше, че и 3 ще успеем да отгледаме.
И в двата случая - на редукция или без такава риска е голям, въпросът е да направиш избор, кой от двата вида риск си готова да поемеш.
Желая ти от сърце късмет, успех и здраво/и бебче/та!

Това, че единият бластоцист се е разделил е чудо. Аз не бих тръгнала срещу това.
Ръстът и теглото са ти перфектни! Високият ръст е голям плюс при износването на многоплодна бременност.
Така както ми описваш нещата, не бих пипнала нито едно.
Битовизмите не ги мисли. С близнаци мислиш ли, че е по-различно? Всички ли тризнаци живеят в къща?
Дано решението, което вземете е най-доброто и ви отведе към мечтаното бебе!

Моя позната с близнаци живее на 6-ти етаж, без асансьор в двустаен апартамент. Вярно, че й е трудно, но това е голяма благословия. Аз много исках близнаци или тризнаци, но сега си имам едно съкровище, което ми стига за две.

Рени извинявай, но аз лично битовизми те не бих ги и мислила.С мъжът ми сме мислили много над тези въпроси и знам, че колкото и да е трудно и три ще отгледаме.А ние нямаме собствено жилище, евентуално ще се местим при моята баба и дядо, където асансьора също е малък и има стълби от него до площадката.Въобще обграждащата ни среда е достатъчно враждебна и за едно.Та кумата ми живее в блок на 7 етаж и асансьора е толкова малък, че количка за едно бебе не може да побере.
Надявам се да вземете най-правилното решение за вас двамата и за бебчетата и дано всичко е наред.

Рзбирам ви че ви е странно решението ни, може би защото инвитрото ни стана още с първия опит и сме по-оптимистични, че дори и да се случи най-лошото имаме шанс да опитаме пак. Документите от фонда трябва да станат готови и те всеки момент. Така че в краен случай сме готови да започнем от ново. В коментарите ви виждам, че все пак мъжете ви са заставали до вас за многоплодната бременност, докато при мен мъжа ми е категоричен че не иска. Не че не иска да са три деца, а не иска да са на една възраст. Така че, надявам се само всичко да мине без проблеми, има толкова много жени които са взели това тежко решение и въпреки всичко си имат прекрасни дечица сега. Нядявам се и ние да сме от тях. Благодаря ви за подкрепата момичета пожелавам успех на всички и ще пиша когато всичко приключи как е минало

Не че не иска да са три деца, а не иска да са на една възраст.

Е това пък вече е много тъпо!
Извинявай, ама се възмутих!
Аз бих си поговирила на четири очи с мъжа ми и да му обясня какъв ДАР е това - от първо ин витро и то с тризнаци!

Като те слушам - май и ти не искаш да са три, че и да са на една възраст 
И за да не ме разбереш погрешно - знам много добре /от опит/, че многоплодната бременност е много рискова - още повече с тризнаци! Но да даваш такива доводи като в горните ти постове е ........ /нямам думи/. Редукция се прави по медицински показания и в името на нормалното износване на бременност, а не защото мъжа ти не иска и трите му деца да са на една възраст!
Пък за това, че номерчето ви от фонда ще излезе  скоро и "можете да си направите друго бебе" - ами нямам думи! Има момичета тук, които правят многобройни опити и все не се получава - нито от 4, нито от 5, нито от 8 ми път! Не бих залагала на това, че "готови сме да започнем от ново", при положение, че го имате в момента!
Извинявай за поста ми, но ме възмути!
Помисли си хубаво!
И успех, каквото и да решиш!

Рени, пиша в темата не за да те поучавам или сравнявам със себе си а за да ти дам подкрепата си какъвто и да е изборът ви.
Подкрепям напълно думите на Дийп и Евро.
При мен единият ембрион също се раздели на 2 и едните близначета бяха (и са оттатък в стаята си) еднояйчни. Бременноста се водеше рискова и заради триплоднатаа бременност и заради еднояйчните близнаци но аз имах прекрасна и лека бременност слава богу. Родих в 33 седмица бебета почти по 2 кг.
Живеем на 3 етаж в стара кооперация а стълбището е тясно дори и за единична количка.
През 8 месеца в годината съм сама (съпругът ми е моряк). Излизам на разходки сама и се прибирам сама. Харесва ми много да си гледам децата сама и да не ми се бърка никой. Трудно...ами трудно е и с 1 и с 2 деца. За всичко се намира начин и никак ама никак не е страшно. Притеснявах се за финансовата страна на въпроса по време на бременноста и все си мислех дали ще успеем да им осигурим "добър живот". После се сетих, че моите родители не са имали дори и нашите възможности със съпруга ми но имах най-прекрасното и астливо детство заровена в калта по селата ни и играеща по поляните около блока. Аз не съм кърмила и един ден и разходите ни са свързани с мляко, памперси, дрехи. Приятели (дори такива от Зачатие, които никога не съм виждала) ни изпратиха много дрехи, подариха ни кошници, легълца. В един момент се оказа, че дори не успявахме да износим новите които им бях купувала и все пазех:))))))
С най-искрени пожелания за хубав край на бременноста, каквото и да е решението ви и бих помагала с цяло сърце ако все пак оставите и трите бебета:)
Висока съм колкото теб и от години имам проблем с гърба, кръста и вратните прешлени. По време на бременноста не мисля, че съм имала повече проблеми от жени с едноплодни бременности. Желая ти сили и спокойствие за правилно решение.
Петина

Писали сме по едно и също време и сега виждам твоя и на Барбарон постовете.
Ами...и ние със съпруга ми бяхме пред раздяла по време на процедурата, дори и разделени бяхме но и за момент не съм си помислила да направя редукция заради това.
Странно нещо е живота...
Съгласна съм с голяма част от написаното от Барбарон но в крайна сметка всеки знае себе си и носи последствията от решенията си.
Успех и дано всичко мине наред.

Рени, не съм аз човекът, който ще те съди или пък има право да ти каже какво да решиш.Просто доводите ти не ми прозвучаха сериозно, може би търсиш начин на оправдаеш собственото си решение.Според мен всако дете се ражда с късмета си и едва ли това, че няма да имат отделни стаи ще е решаващо, за да растат щастливи.Не забравяй, че животът е едно колело и никога не знаеш какво ще ти поднесе в следващия момент, не изпускай шанса, който ти се дава.Пожелавам ти мъдрост при взамането на решението.

Ето и една вече майка на три прекрасни момиченца, които са на 11 месеца вече - искам да ти кажа, че и аз нямах подкрепата на мъжа си след като разбрахме, че са три - той беше категоричен, че трябва да се направи редукция, но аз твърдо отказах и така, сега вече и той е щастлив, че си имаме три съкровища. Решението си е лично ваше и аз го подкрепям и ви пожелавам от все сърце късмет!

Lisko, възхищавам се на смелостта ти и ти пожелавам цялото щастие на света и да са ви живи и здрави дечицата. Радвам се че всичко с бременноста ти е минало леко и не си имала проблеми. Надявам се повече майки да имат смелостта да вземат твоето решение. Всичко най-хубаво

Аз повече няма да чета темата, защото ми става мъчно, и си мисля за хилядите жени, които копнеят да чуят думата "мамо".
Lisko

Рени, да се включа и аз.
При нас като се разбра,че ембрионите са три и бях като в шок. Но при мен си имаше друга причина - бях 2 седмици в Пирогов и там лекарите ми казваха, че не съм бременна, въпреки положителния кръвен тест. Та, затова ни дойде като гръм от ясно небе.
След това, не сме се и замисляли да правим редукция, знаейки с цената на колко време, нерви и не на последно място пари сме благословени с цели три бъдещи дечица.
Знаех какви са рисковете при евентуална редукция и това изобщо отпадна като вариант.
Относно справянето с финансовата страна на нещата - изобщо не си правя илюзии, че ще ни бъде лесно. Но в интерес на истината много малко са семействата в България, които могат да осигурят лукс и абсолютна задоволеност на децата си.
Ще се справим - сигурна съм.
Пък и както Лиско е писала - отсега приятели започнаха да ни помагат кой с каквото може - легълца, кошчета, дрешки....

Иначе моя мъж работи на смени и понякога ще оставам сама. Много съм го мислила и това, но човек свивква на всичко.
Относно количките и асансьорите - ние живеем на 8ми етаж и при нас също ще е трудно придвижването , но и за това ще му намерим цаката.

Сега, от гледна точка на изминалите месеци мога да кажа, че изкарах една безоблачна бременност /като изключа хиперстимулацията/. До настоящия момент не съм имала никакви оплаквания -нито гадене, повръщане, оттоци, киселини, проблеми с ходенето до тоалетната, болки в гърба, кръста и всякакви от сорта. Висока съм 165 и като започнах стимулацията бях между 55-57 кг. Сега съм 73 кг.  всички ми казват, че всичко се е "лепнало" на бебетата, т.е. раста само на корем.
А мислех, че ще стана търкаляща се топка.

Рзбирам ви че ви е странно решението ни, може би защото инвитрото ни стана още с първия опит и сме по-оптимистични, че дори и да се случи най-лошото имаме шанс да опитаме пак. Документите от фонда трябва да станат готови и те всеки момент. Така че в краен случай сме готови да започнем от ново.

В живота не винаги нещата се нареждат така както си мислим... най-вече от крайния резултат.

На мен също ми идва болезнено да чета темата.

Успех!

Мила Рени, първо изчетох всички мнения по темата ти, чак си поплаках, защото е станала доста тъжна. Сега искам да ти кажа какво мисля аз като няма да ти давам никакви съвети- решението си е изцяло ваше, дори си мисля- по- малко на мъжа ти, отколкото твое. За мен това е дар Божий, също така не е късно същият този дар да се саморедуцира и не е изключено това. Всичко, що си изброила с битовите негативизми и пречки не ми се струва основателно, но не аз съм Ти. А мотивът на мъжа ти за неедновременното отглеждане на децата е глупав- сама знаеш как сме искали бебетата си и че не се получават по поръчка когато ги поискаме. На мен също ми споменаха за редукция още в 5-та, 6-та седмица, но д-р Стаменов се надяваше едното да се саморедуцира, тъй като тогава то нямаше още сърдечна дейност. И ме повикаха на следващ преглед в 9- та седмица, когато се видяха 3- те тупкащи сърчица, и когато бях толкова притеснена преди прегледа, колкото на никоя пункция или друга процедура- заради резултата от УЗИ- то. Докторите и двамата казаха, че е малко късничко за редукция и че защо да не мога да си ги износя, с повечко почивка... Аз бях притеснена дали имам параметрите да ги износя- единствено това ме тормозеше, но и двамата бяха категорични, че имало и други като мен(мънички), които са си родили тризнаците здрави и износени. По- скоро ми се струва, че Док не искаше да влиза в съдбата да се бърка. Аз съм 156 см и нормалното ми тегло беше 51 кг, а като гледам ти си далеч по- удобна за тризнашка бременност. До преди 1 седмица карах на крака и в голямо движение, не спирах като за бременна с тризнаци, не слизах от колата по нашите дупчести пътища, почти цял ден имах работа на крак- не че не се уморявах. Сега вече се налага да лежа доста, но го правя с удоволствие заради децата си. Това е единствения негатив от бременността ми досега.  Пишеш, че сте взели вече решението за редукция. Каквото и да решиш, докато дойде момента, ако изобщо си смениш решението, пожелавам ти всичко да е безпроблемно, бремеността ти да е лека и да родиш здрави(о) бебчета (бебче)! Ще мисля за теб с цялата си положителна мисъл!

Цитат на: renis5rova в Април 23, 2010, 10:03:35 am

Рзбирам ви че ви е странно решението ни, може би защото инвитрото ни стана още с първия опит и сме по-оптимистични, че дори и да се случи най-лошото имаме шанс да опитаме пак. Документите от фонда трябва да станат готови и те всеки момент. Така че в краен случай сме готови да започнем от ново.

В живота не винаги нещата се нареждат така както си мислим... най-вече от крайния резултат.

На мен също ми идва болезнено да чета темата.

Успех!

Четейки цитатът, който е избарала Deep направо не можах да повярвам, че жена, която е чакала да забременее може да размишлява по този начин.

То и при нас се получи от първи опит икси, но никога не сме мислили така.
Освен това съм съгласна и с Мари-ал - това си е дар Божий.

Все пак вие си решавате. Ние само изказваме мнения.

Рзбирам ви че ви е странно решението ни, може би защото инвитрото ни стана още с първия опит и сме по-оптимистични, че дори и да се случи най-лошото имаме шанс да опитаме пак. Документите от фонда трябва да станат готови и те всеки момент. Така че в краен случай сме готови да започнем от ново. В коментарите ви виждам, че все пак мъжете ви са заставали до вас за многоплодната бременност, докато при мен мъжа ми е категоричен че не иска. Не че не иска да са три деца, а не иска да са на една възраст. Така че, надявам се само всичко да мине без проблеми, има толкова много жени които са взели това тежко решение и въпреки всичко си имат прекрасни дечица сега. Нядявам се и ние да сме от тях. Благодаря ви за подкрепата момичета пожелавам успех на всички и ще пиша когато всичко приключи как е минало

8OНе мога да повярвам на ушите си
За Бога момиче,как може при положение че си дарена със щастието и късмета от първи опит да успееш и да забременееш,можеш така лесно да кажеш това......
Не разбирам също,при положение че явно вече си взела твоето решение,защо изобщо пусна тая тема :ask:Това е меко казано обидно за момичетата в тоя форум,които с години се борят за детенце.
Моля те,нека прекратим дискусията и някой модератор да заключи темата,че лично на мене ми стана много болно 
Все пак ти желая успех,но пак премисли нещата и дано един ден да не съжаляваш за нищо.

Рени това с различната възраст на децата меко казано ме шашна.И имам въпрос към вас - мислили ли сте ако при второто ин-витро не стане?Ако се наложи трето или четвърто не дай си боже?Мисли ли ли сте ако нещата от тук нататък не се развият както трябва?Ако започнат проблеми?Осъзнавате ли какво щастие е това?
Не пожелавам неуспех на никой започнал процедура, на теб още по-малко та ти си бременна ще имаш дете(деца) това е прекрасно.Дано нещата ви се развият добре, дано вземете правилно решение е не съжалявате за него.
За мен това което ти се е случило е дар, толкова голям дар, за който повечето от нас само мечтаят и е много болезнено това което се дискутира тук.

Много смесени чуства бушуват в мен-първо реших да не пиша, после да пиша, после пак се разколебах Стегна ми се гърлото. Мислех да споделя моята история - за един кратък период от време и аз за малко писах в близнашката тема. Не сме правили инвитро - при нас се случи чудо. Докато не вярвах че може да съм бременна на един преглед видяхме не една а две точки, но едното не се разви, даже и пулс не се чу за него. Най-тежкия ми Великден беше преди 2 години, когато тъкмо бяхме разбрали че ще имаме бебе и прокървих. Няма да забравя отчаянието и ужаса, които ме обзеха, за щастие се оказа, че всичко е наред и бебка е на мястото си. Пих през първите месеци Но шпа, Утрогестан, треперила съм като над яйце(че то си е такова). Немога да повярвам, че битовите проблеми те карат да вземеш такова решение, ние живеем в две стаи - ново строителство - дневна с трапезария и спалня. Асансьора побира количката, но едва едва с придружител. Живеем на 3-ти етаж и какво от това и две деца да се бяха родили щях да намеря начин да изляза на разходка. НАскоро кумат ани избираше количка и тя все гледаше размера, дали ще се побере в асансьора, помня че когато аз избирах, изобщо не съм го мислила, а всъщност в последствие се оказа изключително важно, но при мен надделяваше еуфорията и радостта от това което ми предстои.
Един братовчед казваше едно време - когато срещнеш затруднения не трябва да мислиш как да намаляваш разходите, а по-скоро как да увеличиш приходите. И още една мъдрост: дупе знае и две и двеста - с две ще преживее, двеста ще ги профука.
Ако се случи недай боже най-лошото(не ти го пожелавам) и след това не се получи, мислиш ли че ще гледаш мъжа си с добро? Мислиш ли, че отношенията ви ще се запазят такива, а сянката на обвиненията и съмненията няма да надвисне над семейството ви?
Спирам да пиша - натежа ми