вижте - въпрос на лекарски морал и етика е пациентът да бъде информиран ясно и точно какви са му шансовете за успех по преценка на въпросния лекар. разбира се, друг лекар може да има по-различно мнение, но общо взето, не би трябвало да има големи разминавания в преценките.
когато пациентът е уведомен какви са му шансовете, той може сам да вземе информирано решение относно това дали да продължи нататък или не. особено, ако си финансира сам лечението. нали затова водим цялата тая борба за възрастовата бариера - за да можем да имаме право да се възползваме от минималния си процент вероятност, ако го имаме изобщо! и именно такъв е един от основните аргументи на лекарите, които защитават наличието на горна възрастова граница - че с надеждите на пациента може да се злоупотреби и той да бъде подтикван да опитва отново и отново, въпреки минималния шанс за успех.
какво искаме, в крайна сметка? нека се замислим...
а в случая, от който тръгна разговорът, доколкото разбирам, sne_do разчита основно на финансиране от фонда, за да може да продължи опитите си. а фондът... знаете какво е в момента... и там е, според мен, основният проблем на конкретния случай. ако имаше финансиране, аз на нейно място не бих се отказала точно сега.