Получих три допълнителни бръчки в мозъка от мислене по темата. Такива емоции бушуват в мен, че чак с думи ми е трудно да ги опиша.
Простете ме за грубия тон, но ми е малоумно, грешно, лицемерно, идиотско и още много много мога да изпиша.
Лично аз познавам хора на горе долу моята възраст - 30-32години, които още не знаят какво искат от живота, които се съобразяват с желанията и традициите на родителите си. Съгласно нашите закони на 18г. сме пълнолетни граждани с правата на такива - да взимаме решения засягащи живота ни, носим отговорност за живота на хората около нас, ако се опре до съд ни съдят като възрастни. Съгласно същите наши закони, жените се пенсионират на 60г. с тенденция да се покачва възрастта, но все пак закона не е измислен, само за да си чешат езиците хората. Преценено е, че след тази възраст работоспособността, издръжливостта и още много други качества явно спадат и на хората им е нужна повече почивка, отколкото актива заетост, т.е. след тази възраст трудно може да се носи отговорност за постъпки - а забележете става дума за работа, а не за ЧОВЕШКИ ЖИВОТ.
Вярно е, че баби гледат деца, но едно е да си гледаш внучето няколко пъти в годината или по-често, друго е да гледаш собственото си дете.
Постъпката на тази жена, не мога да я нарека майка, защото се съмнявам много да стане такава ми е много егоистична и лицемерна. Къде е спала 44 години, та чак сега на деня в гъ... се сетила че иска дете? Що за мечта? Що за истерия?
Лекарите според мен трябва да носят съдебна отговорност за постъпката си. Това не е чудо, а гавра с живота, подигравка с природата, както и с всички морални норми.
С риск и мен да ме налетите, но точно заради такива случаи трябва да има ограничение на възрастта, не за случаи на дългогодишна борба, а за случаи на заспали овце, които се сещат да си начешат крастите на преклонна възраст. Гневно ми е чак, защото и аз познавам такива заспали овце, дето си мислят, че живота е безкраен и че винаги ще могат да родят, а случай като този само им дава криле да летят в облаците. Жалко е когато егоизма на хората е толкова голям, че дори не осъзнават до какво може да доведе.
п.п. Не е хуманно, но не знам дали да стискам палци на дечицата, дори и да оживеят жал ми е - няма да израстат в нормално семейство и среда. Страх ме е да си помисля какво може да им се случи.
п.п.п. Никой не е застрахован - утре може да ме блъсне кола, но моите роднини поне са живи, нормални и все още осъзнати хора, те поне могат да поемат грижа за детето ми. Тези деца още неродени са били обречени.
п.п.п.п Но може никой да ме убеди, че тази жена е с всичкия си. Майка ми е учителка, тя е на 57г. и вече й се губят моменти, понякога си е откровено куку, нищо че ми е майка, баща ми е по-млад, но и той си взима-дава чат пат.
Нека хубаво мислим, когато се борим за нещо, не е важно само дали може и дали не може една жена да роди, важно е как и с какво ще отгледа децата си, как ще ги възпитава и на какво ще ги научи. Ами огромната дупка в поколенияата? Две поредни поколения не могат да намерят общ език, а когато разликата е две или три?
Джам, подкрепям те за това, че докато жената може да ражда да й се даде шанс,
но според мен , това е личното ми мнение след 45г. този шанс трябва да се преценява не само от гинеколог, а и от психолог и то сериозно.
И да, наистина този експеримент нанесе много повече вреда, отколкото полезна и оптимистична е новината.
