Момичета изчетох всичко, което сте написали, и тук(на моето работно място сме повече жени,повечето раждали) всички сме потресени има разбира се и мнения,че всеки е в правото си ... но струва ли си риска за децата,които може и да не видят слънцето,цветята,морето защото са увредени от ковиозите или да имат други също толкова сериозни увреждания... милите
В мен напира повече чувство за гняв
и за неразбиране нима може да бъде толкова извратено(извинете ме израза) човешкото съзнание,че да сбъдва подобни мечти,които са налудничави и които едва ли ще донесат щастие на малчуганите? Ще има ли кой да подаде ръка и упора в живота на тези бебчета?
Имали доктори,които да са помислили за децата? И ако са помислили до първата им годинка, кой ще помисли за тях после? И една сигурно много груба мисъл,но ще я споделя нима толкова живот отреждат на децата,че до там им стига мисленето за техния живот??????????
Какво остава на нас,които гледаме и слушаме да стиснем палци на малките бебенца и да се молим,че в живота им ще има много добри и грижовни хора, които ще им подават ръка в трудните моменти
Надявам се да не съм ви разстроила и да не съм била много груба в думите си !