Здравейте!

Преди 4 месеца научих  две нови думи – азооспермия и хетероинсеминация. До този момент, освен метода Инвитро, не познавах други методи на репродуктивната медицина. Не подозирах и че мъжете могат да имат проблеми с оплодителната способност. Но от известно време съм отдадена на тази тема и ми предстоят процедури по инсеминация.

Изчетох доста по темата, но никъде в интернет не срещнах коментар за психологичните последици от инсеминацията – как тя се отразява на партньорите, какво става в бъдеще - мъжът успява ли да изгради „бащинско” чувство към това „чуждо” за него дете,  има ли случаи, в които детето е разбрало, че „таткото” не е истинският му баща, как вие приехте мисълта, че сте бременна от друг мъж, когото познавате или пък не.

На нас ни предстои  да вземем сперма от роднина на мъжа ми.  Лекарите ме предупредиха, че това не е много добра идея, но мъжът ми предпочита детето да е с роднинска кръв. Аз също. Някой има ли впечатления какво става в такива случаи? Започнах да изпитвам страх, че този наш близък може да развие някакви бащински инстинкти, да стане причина след време детето да разбере кой е истинският му баща, по някакъв начин да повлияе на стабилността на семейството ни.

Моля Ви, в случай, че не искате отговорите Ви да бъдат публикувани, изпращайте ми Вашите отговори на е-mail: detelina_petrova75@abv.bg

Не знам, мисля си че ако бях поставена пред този избор, бих избрала случаен донор. Отказвате ли се да се борите с азооспермията или е необратимо?

 Всеки си решава сам,но моето мнение е, че би било много по-трудно, ако този човек някой ден си смени мнението и започне да вижда в детето ви свое дете. А ако каже нещо в пристъп на яд примерно?  А и как ще гледа мъжът ти на детето,когато знае чий материал е използван. Сега може да казва едно, пък после да му дойде друго. Според мен много по-добре е от анонимен донор, с който нямате никакви отношения.

Б.

За съжаление азоосперимията е необратима.

Интересува ме мнението и опита на жени, които вече са преминали по този път. Бих искала те да споделят повече за техните изживявания и страхове, както и тези на мъжете в живота им.

За себе си знам, че най-вероятно няма еднозначен отговор. За това искам да почеря опит от хора, които вече са "преболедували" този проблем. Рискът е по-скоро емоционален, отколкото юридически.

както и тези на мъжете в живота им.

Мога да те уверя, че съпругът ми обожава нашето момиченце, грижи се за нея по-добре и всеотдайно от мен. Като пиша 'грижи', наистина имам предвид, че мога изцяло и безрезервно да му я поверя. Свекърва ми се грижи за детето по същия начин. Единствения човек, който се сеща как е заченато детето, съм аз.