Тъй като в тази тема съм описвала почти всичко, което съм правила през годините, чувствам се длъжна да я продължа и дано бъда полезна на някой с моя опит.
След цветната снимка, която беше о.к., реших да опитвам естествени цикли.
Първият опит беше през май – филикулът се спука точно преди пункцията, голямо разочарование, още повече, че бях вляла имуновенин. Пристъпихме към инсеминация /осма по ред/, която беше неуспешна.
Август - втори опит за икси на спонтанен цикъл. Този път стигнах успешно до пункция, имаше една хубава и зряла яйцеклетка, която се оплоди и започна да се развива. На трети ден, обаче, се оказа, че ембриончето е стопирало развитие на три бластомера и до трансфер не се стигна. Беше все едно дежа вю от преди две години, когато ми се случи нещо подобно, много тежко изживяване, който е прекъсвал опит и не е стигал до трансфер знае колко е разочароващо и трудно в такъв момент. Мислех си, че се връщам назад и не вървя на никъде, не знаех кой е верния път и се чувствах много самотна в лутанията си да го търся и да премислям за кой ли път нещата.
Със съпруга ми взехме решение да опитаме все пак още една стимулация, а Докторът ни подкрепи. Започнах в началото на ноември, на 13.11 беше пункцията, а на 15.11 трансфера. 11 дни по-късно видях за първи път в живота си положителен тест, нещо немислимо досега за мен, нещо толкова далечно, че чак не смеех и да си помисля за него. ЧХГ беше ниско, но при втория тест на 14 ден от трансфера значително се повиши, на 18 ден – още повече.
Все още ми е трудно да повярвам, че това се случва, въпреки че вече чух и сърцето на моето дете.
Тук искам да споделя какво беше различното при този опит, и дано този кратичък разбор помогне на някой:
- още от лятото започнах да пия еутирокс по препоръка на д-р Тодорова. Нямам сериозни проблеми с жлезата /даже никакви/, но ТСХ беше нестабилен и достигна стойности от 3.9;
- пак по препоръка на д-р Тодорова месец и половина преди трансфера направих обременяване с глюкоза, което показа повишени нива на инсулина и започнах прием на метформин;
- три месеца преди трансфера си сложих ваксина против рубеола. Незнам дали това има значение всъщност, но от имуноложките в клиника Малинов знам, че понякога ваксините повлияват имунната система не само по отношение на конкретната цел, за която са приложени;
- сезонът беше различен. Оказа се, че всичките ми опити до сега са били все през пролетта и лятото, сега за първи път направих нещо по-сериозно през есента. Може би и това няма значение, но реших да го спомена;
- ранен трансфер – също за първи път. Първият ми трансфер беше на 3-ти ден, вторият – на 5-ти ден. Сега трансферът се състоя още на 2-ри ден. Явно при мен естествената среда на развитие се е оказала по-добрия вариант.
Годината, която съвсем скоро ще изпратим, беше много трудна и тъжна за мен през повечето време, но ето, в самия край, ми се случи едно толкова значимо събитие
Малко и слаби са думите, които бих могла да напиша тук, за да благодаря на д-р Стаменов, че винаги беше така топъл и внимателен с мен, че се надяваше с нас след трансфера и че сега е толкова щастлив от нашия успех, колкото и самите и ние. Не мога да изразя чувствата си на признателност и уважение, затова ще кажа само това, което идва от сърцето ми:
Бог да те благослови, Докторе, и нека все така ярко грее звездата ти!
