Знаеш, че си ми много много близка на сърцето и ума, но искам и тук да те окуража - нещо като не става дълго време, после става пък много хубаво
Подкрепям Фреши! За всяко нещо си има време и място! Всеки от нас върви по определен път, начертан от съдбата! И трябва да го извърви, иска или не. А когато стигне крайната цел, ще поеме по друг трънлив път. Така си мисля аз, така сме създадени, да преодоляваме всякакви препятствия! Грейс, ти не си сама в борбата, нали? Предполагам си обичана и обичаш! Господи, какво богатство, ако е така! И аз съм била отчаяна, и преглъщала, преглъщала какво ли не, и колко лабиринти минах и тепърва ще минавам, но не спрях да вярвам, че един ден ще стана майка. И ще бъда горда! Днес аз се надявам да стигна до финала и да гушна своите бебета-живи и здрави! Само това искам сега и днес! А само до преди половин година исках просто да стане, да се случи! Знаеш ли, още не мога да повярвам, че ми се случва. На моменти съм объркана, знаеш ли, но се сещам за годините, в които само Вярвах! Да, само това имах-моята вяра! И естествено любовта на човека до мен. Познавам те лично, и знам, че няма начин да не стане. Имам честта да познавам още такива момичета, като теб, които не спират да се борят, сред тях са Фреши, Евро, Deep, Котаранка, Рали пат, и още, и още. До скоро сред тях бяха Ани4ка, Naha.... Пишехме си на кю, и не преставахме да се подрепяме, и аз все им повтарях, ще стане, ще стане. Щастлива съм, че ги познавам всичките. Това са много силни момичета! Мъжки момичета! Всичките! Като теб! Надявам се да ти вдъхна още повече кураж и сили, защото вярвам, че и твоето бебе те чака някъде там....моля те не спирай да го търсиш...
Сега ще ти напиша едно страхотно стихотворение от един от най-достойните българи,
оставям го без коментар. Нямам това право. Прегръдки: Касси
"Към себе си"
Дамян Дамянов
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката,
си направи сам стълба и излез!
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни!
Светът когато мръкне пред очите ти,
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му с последния до него се качи!
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души,
загубил всичко не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!