Сикс, ама баш си е така. Аз затова се благодарям на моя (тихУ да не чуе), че за сега твърдо си поставя майката където й е мястото. Леле, колко съм и черна, ама гък не смее да ми каже. Иначе до преди има няма година се владееше, ама напоследък нещо полудя, особено като разбра, че ще става баба. Не, че не знае борбата ни от години ......  акъла не ми го побира, обикновено полудяват от щастие, при това единствен син та и внук, ама а де.  А  що опира ди свекър - де да беше жив моя, голям Човек беше. Аз брак нямам, но след 17-18 години все тая.

Малко оф топик, ама съм чувала някакви митове, че най-гадните свекърви били от македонския край  моята е от там и верно и хлопа дъската и баща ми е от този край и ако беше свекърва, просто горко и на момичето   

Авалонче, ревност душа  Мъжът й се споминал, синът й си има жена, сега като има и бебе вече...тя съвсем няма да е "приоритет" и затова изтрещява тотал. Ще й мине това, ако не само , по принуда

Starshine, в моето семейство (бивше) нещата бяха много по-рафинирани... В смисъл, че свекър ми и свекървата са властни хора, но много тънко, ненатрапчиво, по косвен път съумяваха да се месят в отношенията ни. В интерес на истината - не мисля, че някога са имали за цел да им вредят и да ги развалят. Нито е било да не ме харесват, да са нещо против мен, да искат да ни разделят - цъ. Просто те са от "модела" хора, за които всяко нещо на света е черно, или бяло, трябва да се случва само по един единствен "правилен" начин и той е "техният начин". Чуждите разбирания за живота са грешни по подразбиране за тях и все ги сърби да се намесят някак в чуждия живот, така че той да се осъществява според техните виждания. Като "млада булка" - хич не се усещах за тези неща да ти призная. Мъжът ми винаги се отзоваваше като го помолят за нещо, ходехме на посещения редовно "от уважение", научих се просто да си премълчавам мненията по разни въпроси, нямащи особена важност, за да не се стигне евентуално до някаква разправия. Примерно за политика и от сорта, не за отношенията ми със сина им. Aз също бях много доволна и очарована, че той е такова "добро момче", грижовен син, отговорен... Но всичко това е само на повърхността да ти кажа. Дълбоките причини, връзките между тях и последващите "извращения", засегнали нашият семеен живот - не се виждат с "просто око". Особено, ако като мен гледаш с едни благи и доволни очи и взимаш всичко за чиста монета години наред. После като ги отворих по принуда - вече беше твъъърде късно.

Ако с този си акъл сега се върна 10-ина години назад...мама и тати на мъжа ми щях да ги държа доста по-настрана, във всякакъв смисъл. Не бих допускала да ми провалят уикенда с някакви безумни телефонни обаждания, по още по-малоумни поводи, че се "нуждаели от помощ" и да си казвам...ми нека иде, те са му родители, нека се погрижи, ние все сме заедно, имаме още толкова уикенди... Не казвам, че бих го настройвала срещу родителите му, че бих опитвала да го накарам да не им отделя чак толкова внимание, но определено бих следила по какви точно поводи го отделя и да реагирам остро при всяка чиста проба глезня от тяхна страна. Иначе казано - щях да се постарая да му "отрежа пъпната връв" с рожденото семейство и да го накарам да осъзнае, че сега има свое собствено семейство, на което дължи време, внимание и за което трябва да мисли доста повече. Мама и тати са важни - да, нищо против, но не става винаги и по всяко време те да са по-важни от НАС, тяхното мнение в крайна сметка да се оказва меродавно за нещо, ако и да е пробутано по заобиколен начин и пр. Понеже сега гледам един мъж наближаващ 40-те, който често започва изречението с: "Майка ми каза...", който е готов да пренебрегне собствения си син, защото мама, или тати се обадили да го занимаят с поредната откровена глупост и който дори не се усеща, че го прави. Недай Боже да му намекнеш дори за тези ФАКТИ - веднага се оказва, че нещо плюеш по родителите му, а реални ситуации повод за моите вметки  - просто се отричат с "не помня" и "не е вярно". Нямаше 30 когато се събрахме, не съм си давала сметка за споменатите дотук неща и до какво водят на по-късен етап, както казах - даже имах за плюс това му поведение. Ама то ако можело да имаме опит преди да си строшим главите - нямаше да ги трошим Споделям си моя, просто с идеята да е от полза на някого евентуално. Макар, че пак от опит знам, че при всяка споделена подобна ситуация, всеки си казва "абе това не се отнася точно за мен. Моето е различно...".

Jbrul, толкова много ти благодаря за този пост! Просто нямам думи да изразя какво мисля.. Имам чувството, че си надникнала в някакво дъъълбоко кътче на мозъка ми, където съм наблъскала точно тези опасения за бъдещето и си ги извадила, за да ми припомниш, че такава реалност съществува, ако не взема нещата сериозно и не направя точно това, което си казала - да ги държа по-настрана. В началото винаги съм се опитвала да вземам нещата за чиста монета, забелязвам подобрение в тази насока. Опитвах се да се самонавивам, че може би аз не разбирам нещата, че се опитват да помогнат и т.н. Имаше няколко момента, в които очите ми аха-аха да се отворят... и аз пак ги затварям, мислейки си, че сигурно аз нещо съм крива и не разбирам.
Благодаря ти за споделената ситуация.. Нямам намерение да я подмина, имах нужда точно от нея. Това се отнася точно за мен и моето е същото.. малко по-напред в бъдещето.. но ще направя всичко по силите си да го променя! 

Жбрул, като ти чета поста баш си се отнася до мен, с тази разлика, че само свекърва ми е в играта. Родителите на съпруга ми са разведени от години и със свекър ми поддържаме епизодични контакти. Не че жената е лоша. Напротив. Помага когато и с каквото може, учтива, деликатна. Сама се е борила и е отгледала децата си, което само по себе си е достойно за уважение, но за да оцелее и да се справи е развила изключително властен характер и начин на възпитание. Синовете й винаги са я гледали в очите и са били на разположение. Когато някой си позволи да изрази мнение на въпреки идва и незабавния отговор "Аз за какво съм гледала деца и съм се жертвала за тях". И този начин на разсъждение някак се предава от поколение на поколение в родата. Отглеждат, грижат се и помагат на децата по начина, по който те разбират за правилен и нормален и очакват в замяна същото дори повече - пълно разположение и в повечето случаи, когато са си наумили, че им е удобно. Първите години не се дразнех, дори ми беше приятно да се събираме и ми се струваше нормален честия контакт - виках си това е хубаво и задружно семейство. С времето обаче лампата започна да ми светва и това стана повод за чести разговори дори понякога скандали с моя човек. Стигали сме и до размяна на реплики: "Ти говориш така, защото не харесваш майка ми..." или "Майка ти също се държи ..." ( с тази разлика, че на майка ми мога да й се озъбя и да й кажа директно какво ми е мнението и да се разберем за нула време, докато в другата ситуация се стараем да не обидим някой ). А най-важното е, че ние сме съвсем отделно семейство и особено сега, когато имаме дете, нашите планове трябва да са на първо място. Не е нормално някой да си прави планове за нас без изобщо да ни е попитал.

Към настоящия момент съм свела контактите си до минимум (по празници и ако съвсем нямам основателна причина да откажа), мъжът ми и детето да се виждат с нея, но да не ме занимават и да не изискват от мен повече от това, което мога да дам. Старая се още в зародиш да парирам атаки за организиране на времето ни, но за съжаление не винаги успявам. След дългогодишни спорове по темата има напредък - преди ни уведомяваха кога и какво има да се върши, сега поне питат кога ни е удобно, отделно съпругът ми се старае да не ме натоварва излишно с щенията на родата.

Чудя се защо жени, които са си патили от техните собствени свекърви, се държат по абсолютно същия начин. Вярно, че в нашия случай е много "по-рафинирано", както казва Жбрул, заради разликата в поколенията и манталитета, но крайният резултат е същия.

Момичета, съжалявам да прочета, че е "същият филм" и в "други къщи", честно. Лошото е, че в началото на връзките си - почти никоя от нас не взима мерки по такива въпроси (вкл. и аз), къде от добро възпитание, къде защото все пак живеем в България и малко, или много приемаме за "норма" доживотното бъркане на нашите, или на партньора родители в живота ни. Сещате се, още от малки ни заливат с някакви клишета по въпроса. Баба ми навремето ме "плашеше" с "Тя свекърва ти някой ден ще те изгони като не си оправяш леглото"  и от вида "умности". И то като вече зряла жена - хем осъзнавах, че нито живея със свекърва си, нито моето легло е нейна работа...хем подсъзнателно я броях за "фактор". Майката на мъжа ми, трябва да си меря приказките по неин адрес, особено като имам основателен повод за критика, да не излезе така че я оплювам жената, да не се дразня от подгъзуването на сина й, все пак му е майка - дължи й грижи и уважение... Повечето от нас влизат в този шаблон волно, или неволно. Когато пък няма открит конфликт между нас и свекърите ни - още по-трудно се усещаме накъде отиват нещата всъщност, пък като лъсне - вече е твърде късно за всякакви реакции. А "мимините синчета" още по-малко от нас виждат някои неща, дори и ние да се усетим по някое време. И мъжете обикновено са буквалисти. Тръгнеш ли да им обясняваш на тях, че проблемът опира до някакви емоционални неща, до ситуации, до твоето усещане в същите - гледат все едно им говориш поне на китайски. Те майка му и баща му, щом не са те нагрубили, набили, изгонили от къщата си, или нещо такова брутално - ти от какво си недоволна нали Ако става дума за твоите родители - там всичко се вижда, даже и да го няма, ама неговите са "друга бира" обикновено. Пресен пример от вчера. Малкият нещо досажда на баща си, който иска да гледа новини, не да му пее песнички. Реакцията му е избухване срещу детето, че му досажда, малкия ревна от обида, с право според мен. Опитах се със спокоен тон да обясня на баща му, защо аджеба реагира неадекватно в случая и кое би било правилното поведение. Цъ. Той си се беше наел вече, лигаво било детето, то всеки път като било при майка ми така ставало... Дааа, всеки път като е при майка ми... "Дребната подробност" е, че нашето дете когато не е при мен е САМО при моята майка. Неговата го вижда веднъж месечно за по няколко часа, не защото аз не искам да е друго, а тя никога не е пожелала да го вземе и да го гледа поне 24 часа. Ама това е "няма проблем" нали, там не се намира махна, щото е неговата майка, която има право винаги на всичко и за всичко е права. Ако моята майка обаче се отнасяше към детето ни както неговата, то щеше да е чудо, приказки тя каква баба е, не го поглежда и пр.
Споменавам го това, за да не си правите илюзии, че подкарат ли се веднъж отношенията между двама души по такава "схема", при появата на дете/деца изведнъж нещо се променя. Напротив. Не се, само става по-зле и още повече се тровите. Та каквото можете по тези въпроси да промените - полагайте усилия да е преди женитба, преди раждането на деца, че после става още по-трудно да се трае това положение. И с дете - си го търпите цял живот, понеже детето ви е общо и двете страни са му роднини и дори да се разведете - пак няма измъкване. Аз съм "светъл пример" за това. 

Jbrul, направо онемявам от нещата, които пишеш. С риск да се повторя - все едно надникваш в моя живот. Осъзнавам, че трябва да взема мерки преди брак и раждането на детето.
Не знам, да ви споделя честно, може и да е глупаво, но брака аз го искам, за мен е важен, вече повече от всякога, заради отношението от страна свекърите. Дори ми се искаше да е преди да забременея, но някак така се стекоха нещата, че на преден план дойде борбата да забременея, пред това да сключим брак. Оттук борбата ми аз и детето да сме на първо място започва. Може и да е наистина глупаво, но имам чувството, че това ще ми даде доза увереност. Брак ще има, няма и дърпане от страна на ММ, сещате се от къде идва мътенето на водата. Точно затова си мисля, че това поне малко ще ги сложи на тяхното място. 
Отново ти благодаря за поста и за съвета!

Jbrul, грешно сме възпитани и "филмите" ще се повтарят. Докато се свежда глава за да няма кавга винаги така ще е. Не мисля, че е добро възпитание да се премълчава, това в никакъв случай не значи неуважение. Точно така се трупа и нагнетява обстановката и съответно скандалите стават по-напоителни. Каквото имам да казвам съм го казвала, без да съм се карала. Както споменах по-преди само когато нещата преминат граница съм казвала на сина й да я озапти малко. Никога не ме е упрекнал (това не му пречи да е чепат). Ясно ми е че тя, и само тя се чувства стопанката на този дом, живеем в една къща но на различни етажи. Само, чеееее както тя е влязла като снаха, така и аз влизам и й е пределно ясно, че ролите се сменят - това е положенито, за това сега хем я сърби ама и я боли. Ревността едно на ръка. Точно както спомена по горе те са страдали на времето от свекърви, дайте и ние сега да страдаме. Еми нЕма да стане тая. След като съм решила да остана до края на живота си (е намерение все пак) имам нужда и трябва да се чувствам у дома и ще се чувствам у дома, защитена и няма кой да ме защити освен аз самата ако не взема мерки. Никога не съм я обидила, ще се старя и да не го правя, но и  да си премълча няма да стане, всичко на време и на място в нормалния тон.  Проблемите идват и от там че мамините синковци в повечето случаи не знаят на коя страна да се завъртят. Майката е прекрасно нещо, но е до време с контрола върху живота на децата си. Който не го разбира нека си пати. И така, като се замисля от тримата души (в случая)заслуги за неразбориите имат и тримата. Имам колега, който казва оставил съм майка ми и жена ми да се оправят  . Ха  ами ти къде си бре.

А именно Авалон - те да се оправят двете (ако само със свекървата е проблемът) пък негова светлост "ябълката на раздора" си кюта и не взима отношение. Той изисква да го обичат и двете, да му правят гъди-гъди и да му осигуряват комфорт.
Аз също не съм си премълчавала за нищо важно пред свекърите, то не че е имало открит повод за конфликт де Както казах - там се действаше завоалирано. На мен за нищо никога не ми е възразено открито, но после подмолно се прокарват тези и мнения чрез сина им, които той пък ми представя като свои и минава доста време преди да лъсне откъде и защо е дошло еди какво си. Та не е въпросът да съм си мълчала за нещо важно и да съм се снишавала, понеже за нищо важно никога не са отворили дума пред мен, че да последва разговор, отстояване на тези и позиции, което също е стратегия Понеже и да ги усетя какво и как правят и да го кажа на сина им - то никога не е "черно на бяло", излиза недоказуемо и в крайна сметка -  плюене по хората дето само добро ми правят. И ако не си вътре в ситуацията, а случаен наблюдател просто - и ти би казала: "Я па тая Жбрул, хората само добрини й правят, никой дума накриво не й е казал, пък тя съска и си измисля някакви неща".
И като до развод стигнахме - пак не ми казаха и една дума накриво. Напротив, пред мен се каза и показа ясно, че разбират какви ги твори синът им, че вината за положението е изцяло у него (то просто нямаше прашинка да се хванат, че да го изкарат нещо друго), НО... Тяхната позиция отначало-докрай беше и остана, че въпреки поведението на сина им - аз трябва да си остана омъжена за него и да търпя докато евентуално вземе да се освести. Ако. И след като отказах да постъпя така - е, тогава вече наистина станах "черна и лоша". Но и това не посмяха да ми го кажат очи в очи. Просто спряха да се обаждат, у дома не стъпват да видят малкия, въпреки че съм им казала, че винаги са добре дошли...изобщо линията на поведение се обърна на "кой ми сра в гащите". Но за всички общи познати, които не са в час с детайлите по случая - смятай как изглеждат нещата. Ние сме разведени, бившите ми свекър и свекърва дори не ми говорят, камо ли да се виждаме т.е. аз явно съм се оакала много, че да "заслужа" такова отношение от тяхна страна И това разбира се се прави с умисъл, понеже на тях им е мега важно "какво ще кажат хората" и да не би случайно да се разбере как "златният им син" се е омазал, амааааа яката. И за целта - всички жертви са приемливи, вкл. почти да нямат контакт с внука си, по свое желание. 100% се обяснява, че то детето не идва при нас, понеже майка му него пуска нали...
Аз да ти принзая - предпочитам дори див скандал, пред тези подмолни, селяндурски интриги, ама...никой не ме пита. Да съм си отваряла очите за кого се омъжвам както се казва.

Starshine, аз въпреки че се разведох - все още съм си фен на брака и ако в бъдеще срещна човек с когото имам намерение (поне) да си изкарам живота и той иска сватба - пак бих се омъжила. Но и без брак и с брак - с бившият си съпруг съм се чувствала достатъчно сигурна и на мястото си. Сватбата ми беше един прекрасен, чисто емоционален момент, но нищо друго не произтече от нея за мен лично. Не знам какво очакваш да се промени при вас, но ако сега се опитват да ви се месят свекърите, след сватба - това няма да спре. Баш напротив Вече като си "законна снаха", те още повече считат, че нещо си им длъжна и имат право да ти се бъркат. Та..."не леж на тая кълка" по темата.

  Проблемите идват и от там че мамините синковци в повечето случаи не знаят на коя страна да се завъртят.

Ей къде е ключът за бараката. Не са виновни свекървите.

И не казвам, че синовете трябва да вземат страна, сакън! Трябва да си уважават родителите, да си поддържат връзка с тях, да им помагат, когато се налага, но...
Вместо да седят и да наблюдават отстрани войната за надмощие, да се вземат в ръце овреме и да обяснят на родителите си каква е ролята на жена им в семейството.

Моят съпруг не е от най-лесните за съжителство, но едно от нещата, заради които го уважавам безкрайно много е, че винаги е зад гърба ми - играем в един отбор, така да се каже. Когато за пореден път родителите му се намесиха в решение, което касае само мен, него и нашето дете, той удари по масата, така щото свекърът вече никога не ме пита: "Ти коя си в това семейство, че да казваш кое как ще става?".

Към днешна дата свекървата не се напъва да е първа цигулка, а се радва, че все още свири в оркестъра 

Старите хора са казали (аз го знам от майка ми): С майка и баща до море, с мъж - през море.

едно от нещата, заради които го уважавам безкрайно много е, че винаги е зад гърба ми - играем в един отбор, така да се каже.

Напълно съм съгласна! Това е най-важното нещо, аз и преди съм писала, че в 95% от времето проблема не е в свекървата, а в сина и. Моят мъж винаги е бил зад мен, никога не е позволявал една лоша дума да се каже за мен или да се отнесе някой с мен лошо и наистина никога не сме имали проблеми и винаги са се държали с мен с изключително уважение, обаче той постави нещата така от ден 1ви! Истината е, че в повечето ситуации свекървите си позволяват да се държат кофти със снахите само ако мъжа им позволи.
 
Например, брата на мъжа ми се ожени преди 4 години. Ами брат му е доста различен от него, много е мекушав, много лесно се манипулира и моят мъж цял живот го бъзика, че е мамино синче. Аз си мислих, че са бъзици (преди 7 години), но сега виждам истината.
След като брат му се ожени, майка му (моята свеки ) и жената на брат му въобще не се харесваха. Тогава незнаех за какво става въпрос, защото живеем в чужбина, но само слушах как там са някакви зврески скандали. После момичето ми разказа за какво става въпрос, ами тя (свеки) ги е побъркала. Постоянни обаждания от рода на "ти моя син го съсипа", "ти моя син не го заслужаваш" и някакви ужасни простащини. На Нова Година звъни и разказва как получавала инфаркт, брата на мъжа ми зарязва всичко, жена си с бебе на 7 дни, пъува 200км за да я завари със съседката и "вече нищо и нямало". Абе те бяха хиляди неща, за съжаление ги разведе след 2 години брак и детенце на 9 месеца остана без семейсво. Жена му не издържа, просто тази жена я побърка...Аз като слушах тези истории не вярвах, защото жената беше толкова нормална в моите очи, толкова мила 

Моят мъж от друга страна, веднъж не позволи на тази жена да ни се намеси или да ми каже нещо на въпреки.  Забелязвала съм даже когато бяхме гаджета как тя му звъни 5-6 пъти и той дори не и вдига телефона, от самото начало и показа че когато е с мен, не трябва да го притеснява, че аз съм по-важна. След 10 такива случаи, просто престана да звъни, разбра, че съм важна за сина и и той няма да и позволи да съсипе отношенията ни. Когато  се запознах със семейството му за първи път бяха като строени буквално  , незнам какво беше говорил, обаче всички с такова уважение се отнесоха с мен, само ме обслужваха и ми сервираха, аз седях като принцеса  . Дори не можех да проумея как с другата снаха се карат  .

Сега вече знам, пробема е в синовете. Както и бившата жена на брат му ми каза "избрах грешният брат" (което е супер малоумно да ми каже като цяло, ама айде). Но е факт, една майка, двама сина. Ами в момента другия живее с нея Н-та година, сам, съсипан, разведен. Вижда си детето 4 дни в месеца... Мисля, че си осъзнава грешките вече, но е късно.

Иначе тя си показа рогата много бързо след като родих, до такава степен ме обиди че с мъжа ми я отрязахме....нито той, нито аз сме я виждали от години...аз НИКОГА не съм го настройвала срещу нея, тя сама си вкара автогол.

Планираме да се приберем зимата. Ще и отида на гости (въпреки че в най-разпалените си моменти съм се кълняла че няма да стъпя в една стая с нея) и ще я видя и ще и покажа и дъщеря си. Ще я прегърна и ще и простя всичко, защото така е правилно. За мен вече това отдавна не е "война" защото сина и винаги е бил до мен и знам че винаги ще бъде. Аз няма какво да губя или печеля. Напротив, мъчно ми е за нея, че е сама и вярвам че незнае как да излезе от тази ситуация и за това затъва повече и повече, ама ако не и подам аз ръка, няма кой друг да го направи...и ще го направя с най-голямо удоволствие защото всички правим грешки. Ще се радвам когато аз направя такава и на мен да ми подадат ръка.

Откакто свекърва ми живее при нас, макар и временно, се държа лошо с нея. Срамувам се и ми е болно, опитвам всячески да се контролирам и да не съм груба, но все престъпвам рамките на добрия тон. Ровя в ума си и сърцето си, не за да търся оправдание, а причината за това. Не я уважавам и дори я виня за слабия й характер и травмиращото детство на мъжа ми, но тя към мен се държи добре и нямам никакво основание да съм рязка и груба с нея. Разочарована съм да се видя в такава светлина, разкайвам се и се боря със себе си да покажа благодарност за грижите й за детето ми.

Трябва да се избягва съжителството, казано е многократно тук. Familiarity breeds contempt - Близостта поражда презрение. И снахите често са лоши - това от моята страна на луната.

Гледам имаш подобна на моята дилема, само дето при мен премина, аз се примирих някак си.Обвинявах я много че има слаб характер, че го остави толкова млад да се спасява сам.Че вместо тя да крепи тях, те я крепяха.Виждала съм много издънки и много проблеми в следствие на слабия и характер.Преминах през много състояния и отношения към нея.Изтръпнах!В един момент си дадох сметка, че аз нищо не мога да променя и това ми състояние само вреди.Трудно, но се промених с отношението си към нея.Започнах просто да я приемам каквато е, без мнение, постоянно влияеща се от околните, изпадаща в кризи.И сега всичко е по-добро.И се разбираме.Ще видим какво ще стане като се появи малкото, но аз знам как да се държа с нея, мъжът ми се разбира с нея и вярвам, че всичко ще се нареди.А и докато брат му няма деца ние можем да я използваме, после ще свирим 10-та цигулка

Маги, рационално приемам разрешението на проблема - да я приема знаейки, че няма да се промени. Но не се получава, и ме е срам, че проповядвам принципност и благородство, а се държа като зла оса.

При мен има утежняващи вината обстоятелства: тя е в дома ми, далеч от своя и в позиция на зависимост; помага ми много в труден период, за да не вкарам у дома чужд човек да гледа детето ми; мъжът ми никога не се е разбирал с нея, но точно сега постигна хармония и добри отношения. Жената цял живот е била мачкана от свои и чужди, та сега и аз да си покажа рогата е много грозно. Вече поне три пъти явно я нагрубявам и се извинявам, но ми се изтъркаха извиненията. Крива нива. И болезнен урок за мен да сляза от белия кон.

Цигу, няма лесно в тези отношения.Но времето наистина учи, а това че не сте имали голям допир също.А това, че е в дома ти на теб ти пречи.И аз в един момент от живота си ако бях на едно място със свекърва си щях да се държа като теб.Ужасно е!И аз се чувствах зле, та тя на мен нищо не ми правеше.Истината е че тя моето уважение няма да спечели.

Мир се постига трудно, а хората сме сложни същества.Пий една бира тая вечер и си помисли, че Марко един ден ще порасне, а ти ще искаш да се разбираш с неговата жена Не помага много, но измества фокуса.

Цигу, евала ти правя, че си презнаваш нещата - и пред себе си, и пред нас. Много малко хора дорастват до това ниво - да търсят грешките не само в другите. Аз мисля, че първата крачка си я направила, опитай се сега - на втора стъпка, когато ти идва да я "клъвнеш" нещо, просто се усмихни. кажи си, че за теб усмивката е "лошата дума", а свеки няма да го знае и ще си го приема като усмивка
Трудно е съжителството с друго поколение хора, особено когато си свикнал сам. Понякога аз и за 2 дни започвам да се нервирам от липсата на лично пространство, но се замислям, че в крайна сметка всичко се прави, за да ми е по-леко и на мен, да мога да "мръдна" за 5мин сама примерно или дори да си поседя в тоалетната на спокойствие без някой да вика:"Мамооооооооооооооо".

Цигу, аз имах големи проблеми със свеки, такива, че в един момент аз спрях да се виждам с нея. Но някак, от дистанция, просто си помислих, тя е стара, възрастна, не мога да я променя, но е майка на мъжа ми и е баба на сина ми. И някак смирих глава, може би защото погледнах и от нейната позиция. Не свалих тотално знамената, но приех някаква принципна позиция. В момента, в който обаче реших да се сдобрим и да приема неутрална позиция, тя почина. И сега, връщайки се към този момент, си мисля, че можеше и да не се развият така нещата. Все пак не живеем заедно, мога временно да изтърпя ситуациите. Просто сега, когато я няма, не мога да върна никак нещата и не мога да поправя счупеното и това ми тежи. Затова и не бих се държала зле след време със снаха си. Понякога живота ни поднася ценни уроци, стига да знаем как да ги разчетем...

Благодаря ви за съветите. Ще фиксирам в съзнанието си няколкото отправни точки, които коментирате, и ще си затварям голямата уста.

Цигу, както сама казваш - твоята свекърва цял живот е била мачкана от кого ли не. То уважение насила не можеш да изпиташ към когото и да било, аз и по себе си съдя, опитвала съм да се насиля да уважавам някого, ама не става. Тогава просто се навивам да проявя съжаление към дадения човек. По-лесно и по-искрено ми се получава за такъв тип хора. И това ме удържа да не нагрубя, дори когато е заслужено, защото да "ритам някой, който е паднал вече" - хич не ми идва отвътре. Просто трябва да отработиш реакции спрямо нея, които да не са крайни и така и двете ще се чувствате по-добре си мисля. Успех

Krisi08, ситуацията с двамата братя която споделяш, много силно ми напомня на тази "в моята къща". Навремето ми се струваше, че братът на бившия ми съпруг е незаслужено груб към родителите им. При това най-редовно. Аха-аха ми се струваше невъзпитан и все се дивях как и защо си позволява подобно поведение спрямо тях. Е, сега вече ми е ясно защо Защото на тях "не им ли се стъпи на врата" - непременно те стъпват на твоя. Няма средно положение.  Затова той си още щастливо женен и то вече 17-а година, имат си две деца, а свекърите се снишават там и не смеят да си врат носовете за каквото и да било. Даже и телефона не им вдига, когато не му се занимава с тях, не търпи никакво намилане за нищо - тряска се вратата и с това приключва "разговорът". Пък да го обръщат на линейка за всяка глупост дето им щукнала, както правят с брат му...абсолютно невъзможно. Третира ги точно като роби, които са длъжни да гледат децата примерно, защото той и жена му решили да идат няколко дни до Париж. Ама няма "ако може", няма "удобно ли е" - просто им ги тръсват и толкова. И е така откакто аз съм стъпила за първи път в това семейство та до ден днешен. И както казах, навремето - бях просто облещена от този маниер на поведение. Към днешна дата, мога само да изразя съжаление, че бившият ми съпруг нямаше същия спрямо тях. Колкото и грозно да звучи - те наистина от друго не разбират. Мааалко да отстъпиш и не ще ти се качат на главата, ами ще я изядат направо. За сравнение на ситуациите, аз дето бях най-добрата, прекрасна, любима, хвалена за всичко снаха - веднъж помолих севкърва си да гледа малкия. Хем й "оказах честта" и й начесах крастата да го кръстя на нея, че най-после и на нея да имало име и всички селски изпълнения ги преглътнах, само и само да няма лоши чувства, дори за дреболии... Та когато Дани беше на около 40 дни, след като ми дойде първия МЦ след секциото, няколко дни по-късно пак имах кървене. Задаваха се великденски празници и реших да не рискувам, а да ида до Пловдив на преглед спешно ,за да съм сигурна, че всичко е ОК. Звъня, обяснявам ситуацията и я моля да дойде за 3 часа при бебето. Е, затюхка се, че оххх баш сега ли се налагало, те имали резервация за СПА-уикенд със свекъра, таман щели да пътуват...,ама айде ако трябвало толкова, щяла да го отмени. И аз нали съм овца - казах й да не се тревожи, че ще си намеря вариант, пожелах приятна почивка и извиках моята баба. Ако беше девер ми - даже нямаше да й даде шанс да се обяснява какви планове имала, щеше да й нареди веднага да идва и толкова. И тя щеше да иде и да "тече по пода" и даже да е благодарна, че са я извикали.

Та ситуации и хора - всякакви. Доскоро бях убедена, че няма по-добро нещо от доброто отношение, проявата на уважение, че това са най-сигурните начини да има хармонични отношения между роднини от всякакъв вид и калибър. Признавам си с неудоволствие, че и моят личен и чуждият опит - показват, че често това изобщо не работи. И има определен вид хора при които наистина само "яко мачкане" още от старта осигурява спокойствие и хармония. Пак казвам "за съжаление", но наистина го мисля.

Вече писах назад в темичката, че моите свекър и свекърва са много добри. И това наистина е така. Поведението им към нас е наистина безупречно. Непрекъснато гледат да ни угодят и да ни помогнат. Същевременно не ни се натрапват, което аз много уважавам.
Въпреки това не мога да си представя да са някъде наблизо до нас или камо ли да живея с тях.
Бяхме им 3-4 дни на гости тази седмица и накрая щях да лудна. Имаме тототално различен начин на живот и на мислене. Две поколения на едно място работа нямат!
Дразнят ме дори съвсем дребните неща от бита им, което предполагам не трябва да е така, но не знам как да го преодолея.
Ще дам пример с яденето. При тях то е издигнато в култ и по цял ден се планира и мисли какво ще се яде на следващото ядене, а на маса се стои с часове. Ние стоим на масата точно 20 минути и за нас е важно времето извън масата.
Не могат и грам да разберат, че ние, и най-вече синът им, има вече различна хранителна култура от тази, която те са възпитали у него. За нас яденето на месо не е издигнато в култ, дори напротив, манджата със запръжка и белият хляб се избягват, плодовете се ядят преди, а не след ядене. Моят мъж хиляда пъти им каза, че не иска да яде салам и те накрая ще ни слагат салам за София.
Това сигурно ви изглежда много дребнаво, но аз направо изкрейзвам.