Започвам с кратко начало. Преди 3,5 години, загубих бебето си в 4-ти месец. Точно преди да започна да усещам движенията му, пометнах в една софийска болница. Минах през Ада и Рая, през диагнози за миома, през диагнози за несъвместимост..който доктор ме хванеше ме изписваше с различна диагноза.
Днес, 3,5 години по късно, не мога да забременея.
Помня деня на сватбата си като вчера.
http://www.dvart-team.com/index.php/video-gallery/honeymooners-2009Любов и Николай
Не ми се обърна менчето, така, както бях сънувала. Бутнах го с ръба на роклята предварително и се разля. Диджея го оправи, но цвете не изпадна...
Точно както бях сънувала....
Сега, ходя при доктори разни. Откриха ми по ред, за месец и половина:
-тумор в десния яйчник, който вече е туш
-срастнат ляв яйчник
-лека хипоплазия на матката
-вероятно срастнати в основата, но проходими тръби
-инсулинова резистентност
То да ги бориш ли, да им плачеш ли.
Всичко ме боли, дори като седя, правиха ми наистина кошмарна снимка, да не кажа честно, че ме раздраха...
Не ми се обърна менчето...или ми се обръща живота?Въпроса е изобщо, да се боря ли? Или да оставя всичко на произвола на съдбата? Смятам, да опиша Моята борба тук...