Аз не зная какво да правя, с тази лоша спермограма...Мъжът ми уж го приема леко, но се дърпа да повтори изследванията и да се установи причината. Оказва се, че явно и те са деликатни и раними човешки същества..Не ми се иска да го притискам, от друга страна времето си минава...От трета пък, ако трябва да съм безкрайно откровена, съдейки по резултатите ни до тук не е много надежден метод...Замислям се за осиновяване, с този срастнат яйчник нямам шансове за инвитро...
В душата ми е някакъв адски хаос, лашкам се- хем ми се иска да опитам пак, хем не мога да забравя как ме върнаха...като куче...Не зная....
В този ред на мисли, много искам да ви споделя нещо, което ме потресе и някак обнадежди:
Има една много готина мацка, която познавам само по телефона. няколко пъти ми помага с различни лекари /координатор е в български фонд за допълнително здравно осигуряване/. наистина ме взе много присърце,защото е минала по същия път. Даже онзи ден разбрах, че съдбите ни са почти сходни- същата кофти спермограма и....
2 цикъла по 6 инсеминации! /първите в Майчин дом, вторите- в Тина Киркова/. Тя казва, че много зависи да попаднеш на "точния лекар", че не трябва да се губи надежда и борбата трябва да продължава...Казва, че когато помиришеш наакания памперс разбираш, че всичко си е заслужавало. когато я попитах от кой опит е забременяла, отговори" О, мила аз 7 години правих опити-12 инсета, един неуспешен опит ин витро и когато си купих лекарствата за втория опит...забременях спонтанно...."
Хъм, стават ли чудеса или просто природата решава на кой измъчен крайъгълен камък нещата ТРЯБВА да се случат??